Работата на журналистите от по-малките медии в България е особено трудна, се отчита в годишния доклад на Съвета на Европа, представен в Брюксел. Общо за Европа се отбелязва, че в страните от централната и източната част на континента, особено в България, Унгария и Сърбия, регионалните журналисти работят в по-трудни условия спрямо колегите си от националните медии. Отчита се, че при регионалните издания заплащането, съдействието от институциите и защитата на журналистите са по-слаби, съобщи кореспондентът на БТА Николай Желязков.
Сред примерите в доклада за трансграничен натиск над журналисти е посочено разкритието от миналата година на прокуратурата в Лондон, че българският журналист Христо Грозев е бил мишена на ръководена от Русия шпионска мрежа. Грозев, журналист от сайта "Белингкат", е известен с разследванията си за нападението с "Новичок" в Солсбъри през 2018 г. и отравянето на руския опозиционер Алексей Навални, се допълва в текста.
В доклада са отправени препоръки към Съвета на Европа и държавите от организацията, както и към Европейската комисия. Препоръчва се съдиите и прокурорите да бъдат допълнително запознати с насоките за работа по делата, чиято цел е възпрепятстване и натиск над журналистите, както и да бъдат осигурявани необходимото финансиране за обществените медии и тяхната политическа независимост. Към ЕК е изразено очакване да предприема наказателни процедури срещу държавите от ЕС, където не се прилага европейското законодателство за свободата на медиите, да подкрепя независимите журналисти, проверителите на факти и усилията за противодействие на дезинформацията.
Сред препоръките към държавите от Съвета на Европа са обособяване на звена в правоохранителната система, профилирани за случаи на нападения срещу журналисти, както и въвеждане на мерки срещу злоупотребата с бюлетини на Интерпол за издирване на журналисти.
В документа се отбелязва, че след миналогодишните избори в различни държави от ЕС и в САЩ се наблюдава нарастващо влияние на нелиберални и популистки партии, често враждебни към критика и журналистика в обществен интерес. Изразена е тревога от прилагането на шпионски софтуер срещу журналистите, от овладяването на медии от политически партии и правителства чрез законодателни мерки, смени в собствеността и финансов натиск. В доклада се допълва, че намесата в редакционната независимост е довела до спад в доверието на обществото в медиите. Отчита се, че за първи път миналата година е била засечена дезинформация, създадена с изкуствен интелект.
