Джеймс П. Алисън и Тасуку Хонджо спечелиха Нобеловата награда за медицина за пробив в лечението на рака
/
БГНЕС
Американецът Джеймс П. Алисън и японецът Тасуку Хонджо спечелиха съвместно Нобеловата награда за физиология или медицина за "тяхното откритие на ракова терапия чрез инхибиране на отрицателна имунна регулация", съобщиха световните информационни агенции.
Откритията на двамата учени водят до пробив в лечението на рака.
"Алисън и Хонджо показаха как различните стратегии за инхибиране на спирачките върху имунната система могат да бъдат използвани в лечението на рака", обясни в изявлението си присъждащият наградата Кралски Каролински медицинско-хирургичен институт.
Джеймс П. Алисън и Тасуку Хонджо спечелиха Нобеловата награда за медицина за пробив в лечението на ракаБГНЕС
Ракът убива милиони хора годишно и е едно от най-големите предизвикателства в здравеопазването. Като стимулират вродената способност на имунната система да атакува туморните клетки, тазгодишните Нобелови лауреати създават изцяло нов принцип за лечение на ракови заболявания.
Алисън изследва известен протеин, който "функционира като спирачка върху имунната система", обяснява сайтът Nobelprize.org. Той осъзнава потенциала на премахването на тази спирачка, за да бъдат освободени имунните клетки да атакуват туморите. След това разработва тази концепция в изцяло нов подход за лечение на болни от рак.
Джеймс П. АлисънБГНЕС
Тасуку Хонджо открива паралелно протеин на имунните клетки и след като изследва внимателно функцията му, разкрива, че той също действа като спирачка, но с различен механизъм. Леченията на базата на неговото откритие са поразително ефективни в борбата срещу раковите заболявания.
Тасуку ХонджоБГНЕС
"Значимите открития на двамата лауреати са пробив в борбата ни срещу рака", заяви Кралският Каролински медицинско-хирургичен институт.
Ключовите играчи, които задействат защитната реакция на имунната система
Раковите заболявания са много, но за всички е характерно неконтролираното размножаване на анормални клетки с капацитет да стигнат до здрави органи и тъкани. Съществуват редица методи за лечение, като хирургия, лъчетерапия и други, за които вече са присъждани Нобелови награди.
Сред тях са хормоналното лечение на рак на простатата (Хъгинс, 1966 г.), химиотерапията (Елиън и Хичинс, 1988 г.), трансплантацията на костен мозък за левкемия (Томас 1990 г.).
Ракът в напреднал стадий обаче остава изключително неподатлив на лечение и затова са необходими нови стратегии.
В края на 19-и век и началото на 20-и век се появява концепцията за активиране на имунната система срещу туморните клетки. Правени са опити да бъдат заразявани пациенти с бактерии, за да се активира тази защита. Вариант на тази стратегия се използва в лечението на рак на пикочния мехур.
Много учени работят по откриване на фундаменталните механизми, които регулират имунитета и как имунната система разпознава раковите клетки. Въпреки забележителния прогрес, разработването на общи нови стратегии срещу рака е трудно.
Основно свойство на имунната система е способността да разграничава "свои" от "чужди", така че нахлуващите бактерии, вируси и други опасности да бъдат атакувани и елиминирани.
Т-клетките, вид бели кръвни телца, са ключови играчи в тази защита. Т-клетките имат рецептори, които се свързват със структури, разпознати като чужди и такива взаимодействия задействат защитната реакция на имунната система. Допълнителни протеини, действащи като ускорители на Т-клетките, също са необходими, за да предизвикат пълната имунна защита.
Много учени работят в тази сфера и са идентифицирали други протеини, които функционират като спирачка върху Т-клетките, инхибиращи активирането на имунната система. Този сложен баланс между активатори и спирачки е много важен за точния контрол. Той гарантира имунната система да участва достатъчно в атаката срещу чуждите микроорганизми, без да има свръхактивиране, което може да доведе до автоимунно разрушаване на здрави клетки и тъкани.
През 90-те години на миналия век Джеймс П. Алисън изследва протеина СTLA-4 на Т-клетките
През 90-те години на миналия век Джеймс П. Алисън изследва протеина СTLA-4 на Т-клетките. Той и още няколко учени наблюдават, че този протеин функционира като спирачка върху Т-клетките.
Други изследователски екипи изследват механизма като прицел в лечението на автоимунни заболявания. Алисън обаче има изцяло различна идея. Той вече е разработил антитяло, което може да се свързва със СTLA-4 и да блокира функцията му. Започва да изследва дали тази блокада може да освободи спирачката и да даде възможност на имунната система да атакува раковите клетки.
Алисън и екипът му правят първия такъв експеримент през 1994 г. Резултатите в изследванията с мишки са поразителни. Алисън продължава изследванията за разработване на стратегия за лечение на хора. Резултатите са обещаващи и през 2010 г. важно клинично изпитание показва поразителен ефект при пациенти с напреднала меланома.
През 1992 година Тасуку Хонджо открива PD-1, протеин на повърхността на Т-клетките
През 1992 г., няколко години преди откритието на Алисън, Тасуку Хонджо открива PD-1, друг протеин на повърхността на Т-клетките. Той изследва функцията му и след серия от експерименти установява, че PD-1 има сходни функции като спирачка върху Т-клетките, подобно на СTLA-4, но действа с различен механизъм.
В експериментите с животни блокирането на PD-1 също дава обещаващи резултати за борбата срещу рака. Следват клинични разработки и през 2012 г. ключово изследване показва явна ефикасност в лечението на пациенти с различни видове рак. Резултатите са впечатляващи, водят до дългосрочна ремисия и възможно излекуване на няколко пациенти с метастазирал рак, каквито случаи са смятани дотогава за нелечими.
Разработените на база на тези открития лечения, наричани "терапии на базата на имунни контролни точки" (имунни чекпойнт терапии) променят фундаментално резултатите за групи пациенти с напреднал рак. Съществуват обаче и странични ефекти, предизвикани от свръхактивирането на имунната система, които могат да бъдат животозастрашаващи. Автоимунните реакции обаче обикновено са контролируеми. Изследванията в тази област продължават.
От двете стратегии, лечението на базата на PD-1 се оказва по-ефикасно. То се използва за лечение на рак на белите дробове, на бъбреците, лимфома и меланома. Новите изследвания показват, че комбинирана терапия, насочена едновременно срещу СTLA-4 и PD-1, може да е още по-ефикасна, например при меланома.
Голям брой терапии на базата на имунни контролни точки за почти всички видове рак са в процес на клинични изпитания.
Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел. Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (873 000 евро).
