Лондонският в. "Таймс" отделя значително място на темата за Брекзит и отражението му върху британската политика и общество. В материал, озаглавен "Тереза Мей изоставя ключови обещания, за да се подготви за Брекзит без сделка", се посочва, че социалните реформи са застрашени от вълненията около Брекзит. Друг анализ по темата изтъква, че заради Брекзит торите са на ръба на нервен срив. Консервативната партия е толкова разделена по въпроса, че може да се стигне да разцепването й и загуба на изборите, така, както се е случило преди сто години, пише изданието..
Също в "Таймс" в кореспонденция от Париж пише, че протестите на "жълтите жилетки" са принудили Макрон да преосмисли закона за референдумите. Авторът посочва, че френските евроскептици, които са за напускане на ЕС, са постигнали по този начин голяма победа. Активистите, които се борят за Фрексит, т.е. излизане на Франция от общността, възприемат това като първа стъпка към гласуване за членството на страната им в ЕК.
БГНЕС
"Гардиън" също се спира на неизвестните около Брекзит и изтъква, че бизнессредите в Обединеното кралство наблюдават в ужас как Мей планира излизане на страната им от ЕС без сделка. Посочва се, че пет водещи работодателски организации изтъкват, че Великобритания не е готова за това и парламентът трябва да подкрепи договореното от Мей споразумение. Вестникът пише, че британският бизнес е отправил остро предупреждение към парламентаристите, че ще хвърлят неподготвената икономика в хаос, ако не престанат да си играят на политика в Уестминстър и не застанат за сделката на Мей.
В друг анализ изданието се спира на варианта безизходицата около Брекзит да бъде преодоляна чрез свикване на гражданско събрание, подобно на това в Ирландия във връзка със закона за абортите. Авторът изтъква, че ако във Великобритания нямаше монопол на две партии в политическата система, въобще нямаше да се стигне до такава социална и политическа поляризация, а ако имаше пропорционална избирателна система, може би никога нямаше да се стигне до условията, довели до Брекзит.
Пак в "Гардиън" Зоуи Уилямс разсъждава върху това дали да не се позволи на 6-годишните деца да гласуват, което не е толкова щура идея, колкото изглежда. Авторката посочва, като се позовава на възгледа на политическия теоретик Дейвид Рънсиман, че децата са склонни да бъдат по-прогресивно настроени, имат вродено чувство за справедливост и са по-големи идеалисти от родителите си. Според Рънсиман това е единственият начин за връщане на равновесието в политическия живот, който в момента е изкривен в полза на възрастните и старите гласоподаватели, които не са задължени да доказват, че са с нормален умствен капацитет дълго след като са го загубили.
Все пак е прекалено да се дава право на глас на шестгодишните, успокоява Уилямс. Но докато възрастните сме още живи, ако в близко бъдеще се гласува, този вот ще повлияе върху британския политически живот през следващите пет десетилетия, успоредно с влиянието на мигрантите от ЕС. Затова 16-годишните трябва да получат право да избират, заключава, вече сериозно, колумнистката.
