/ iStock/Getty Images
Първите сто дни на войната на Русия в Украйна предизвикаха най-голямото разселване в Европа след Втората световна война, опустошение, военни действия без видим край, а също и продовоствена криза в световен мащаб, засегнала вече над милиард души. Последните седмици насочиха вниманието на света към Северодонецк - град, който бележи източния край на украинската линия, която Русия се стреми да сломи. Войната е вече отдавна в новия си етап, в който артилерията и въздушните удари заместиха дългите колони от танкове, които видяхме през фувруари. Дузина селища в Източна Украйна са бомбардирани, някои от тях напълно сринати към началото на юни. Северодонецк е арена на тежки улични сражения и се очаква да падне под руски контрол, ако украинската армия не получи повече доставки на тежко оръжие и подкпления от свежи сили. Заместник-ръководителят на военното разузнаване на Украйна предупреди, че армията е почти без артилерийски боеприпаси - Русия има десет пъти повече артилерия, а западните оръжия пристигат бавно.

Между 100 и 200 украински войници загиват в Източна Украйна дневно

Към 15 юни, Русия държи контрола върху всички жилищни райони на Северодонецк. Но украинската армия се е укрепила в индустриалната зона на завода “Азот”, напомняйки за трагичната ситуация в Мариупол. И все пак териториалният контрол на украинската страна отслабва. Нетните печалби на Русия в Източна Украйна между средата на април и края на май възлизат на малко над 450 квадратни километра. За момента нито Русия, нито Украйна изглежда вероятно да направят решителен пробив и тази патова ситуация ще продължи още месеци. Вместо това всяка от страните се надява да смачка другата във война на изтощение.

Загубите на Русия са сериозни. Силите за нахлуване бяха намалени до около 58% от предвоенната сила до средата на май. До 1 юни те спаднаха с още няколко процента. Руските батальонни тактически групи, основните бойни формирования на руската армия, започнаха военните действия през февруари с около 600 души всяка; последните данни подсказват, че към края на май някои разполагат със само 60. Щетите по бронираната техника са особено драматични: Русия е загубила най-малко 761 танка, над една трета от тях от началото на офанзивата в Донбас на 18 април.

Много по-малко се знае за състоянието на украинските сили. Западните официални лица не казват нищо, което би могло да подкопае морала на Украйна, а доказателствата с отворен код за загуби, като изображения в социалните медии, са сравнително малко. Това, което е ясно обаче, е, че Украйна също е поела сериозен удар. На 31 май Владимир Зеленски, съобщи, че 60 до 100 от неговите войници загиват всеки ден, като още 500 са ранени - проценти на загуби, сравними с някои битки от Втората световна война. Западни служители казват, че тези числа като цяло са точни. Моргата в Бахмут - град, който е непосредствена дестинация за украински войници, загинали в битки на изток, е препълнена, а тела са оставяни отвън. Към началото на юни броят на загиващите на фронта украински войници достигна между 100 и 200 дневно.

Ситуацията на фронта до голяма степен зависи от това коя страна може да подсигури по-стабилен поток от сила, оборудване и боеприпаси. Владимир Путин досега отказва да проведе национална мобилизация на резервисти и наборни военнослужещи, но има сериозни сигнали, че министерството на отбраната на Русия се опитва да привлече мъже с военен опит с обещанието да заплати пакети от 5000 долара на месец — шест до осем пъти над заплатата на лейтенант. В Далечния Изток, откъдето идват предимно войниците за действията в Украйна, също тече активна кампания за набиране на сила. 

Украйна има нужда от подкрепления и военно оборудване

Проблемът на Украйна е различен. Киев разполага с богат източник на мотивирани новобранци, но недостатъчно хора, които да ги обучат. Броят на бъдещите новобранци за въоръжените сили е толкова голям, че има списък с чакащи от над месец, за да бъдат въведени. Това предполага, че в краткосрочен план ще бъде много трудно да се изградят шестте нови бригади – около 25 000 души – за които украински служител наскоро каза пред британската преса, че ще са необходими за голяма контраофанзива с цел връщане на земя на изток и юг.

На пръв поглед оборудването трябва да бъде по-малкия проблем. САЩ, Австралия и европейските страни изпратиха още артилерия, боеприпаси и други оръжия в Украйна през последния месец. Вашингтон, Великобритания и Германия също обещаха ракетни установки, които могат да удрят около три пъти по-далеч от тези артилерийски системи. Те вероятно няма да дойдат достатъчно бързо, за да спрат завладяването на Северодонецк и близките градове, като Лисичанск, който Зеленски посети лично на 5 юни. Пентагонът казва, че ще са необходими седмици, за да се обучат украинските сили на новите високомобилнати артилерийски ракетни системи (HIMARS).

Но ако войната се проточи с месеци или дори години, както сега очакват американските и европейските представители, тези оръжия ще играят жизненоважна роля. Украйна или е изчерпала някои видове боеприпаси по съветски стандарт, или е близо до изчерпването им. Запасите от такива боеприпаси в бившите държави от Варшавския договор също ще пресъхнат с времето. Ако армията на Украйна може да премине към оръжия по стандарта на НАТО, това ще позволи на западните страни да се погрижат за много по-дълга кампания. Въпреки че военният баланс в Донбас изглежда благоприятен за Русия, общите тенденции все още са в полза на Украйна, ако подкрепата на Запада се запази при сегашния ритъм.

Много европейски страни също изчерпват някои от оръжията, изпращани в Украйна, като например противотанковите ракети; може да отнеме години, за да се увеличи производството. Не е лесно и за Украйна да поеме и да започне да използва новото оръжие. Въпреки че западните служители са впечатлени от скоростта, с която украинските войски се справят с новите устройства, поддържането на десетки нови и непознати системи във военновременни условия не е лесно: много артилерийски оръжия вече трябваше да бъдат изпратени обратно в Полша за ремонт. 

Накратко, Русия все още има предимство с оръжията. Сраженията, които се наблюдават в Северодонецк най-вероятно ще бъдат повторени в Лисичанск, Бахмут и други градове, които стоят на пътя на руската офанзива. Не трябва да се забравя също, че положението в Южна Украйна е тежко за украинската страна, като руската военновременна администрация укрепва присъствието си и контрола върху завзетите вече селища. Това означава, че райони като Херсон, Мелитопол и Бердянск ще продължават да бъдат свидетели на усилени действия от страна на Москва да привлича местното население и да възпира действащата вече съпротива както от украински партизански отряди, така и от граждански организации. 

Предстоят тежки месеци за Украйна и глобалната икономика

Следващите месеци ще бъдат тежки за Украйна. Развитието на военните действия ще зависи от способността и на двете страни да направят пробив, като за момента има два сценария: или ще станем свидетели на война на изтощение, което може да продължи до края на годината поне, или да има изненадващ срив на украинските защитни линии и руските части да напреднат на запад. Трети сценарии, при който украинската армия започва да връща завзети от Русия райони на юг и изток, е малко вероятен през следващите месеци. 

Междувременно, в световен мащаб продоволствената криза, предизвикана заради военните действия на Русия и блокирането на украинските черноморски пристанища, се засилва. Към юни засегнатите по света жители са над 1,7 милиарда и броят им расте с напредването на лятото и сушата в Африка и Южна Азия. Редица държави в Азия и Африка разчитат на доставки на зърно, които в момента не могат да бъдат извършени. От своя страна това има местни измерения: така например, в Шри Ланка, която преживя вече икономическа криза, повишаването на цените на хранителните продукти предизвика политически трусове и кървави протести; в Нигерия - най-голямата африканска страна - се повишават цените, което е удар по доверието към правителството; в Ирак, който зависи от доставки на зърно от Украйна и Русия, местните посеви бяха атакувани от “Ислямска държава” като част от кампанията за натиск срещу властите. Москва беше обвинена, че изтегля украинско зърно през Крим към Близкия изток, което продава на местния пазар - анализи на данни показват, че тези необявени товари са за над сто милиона долара.

Въпреки натиска на руските сили, украинската армия продължава да държи редица важни точки по фронтовите линии в Донбас. Но Киев се нуждае спешно от тежки оръжия, както и ракетни системи, с които да възпре руското настъпление към Западна и Централна Украйна. Украйна се нуждае и от финансова подкрепа, с която да поеме идващите проблеми със заплати и подсигуряване на хранителни и енергийни запаси. 

Притеснението сред украинците е, че Западът не е така единен, както изглежда публично, като Германия, Италия и Франция се притесняват от икономическите последици от една продължителна война и желаят Украйна да направи компромис. В същото време, азиатският пазар продължава да предоставя нужните ресурси на Кремъл, за да изпраща още военни в Украйна, като Япония, Индия, Китай, Южна Корея са сред държавите, купуващи без прекъсване руски петрол.