През 2004 година край град Шипка екип археолози начело с доц. Георги Китов разкопава една от тракийските могили, известна като "Голямата косматка".
Под купчина по-дребни камъни пред входа на гробницата се появява парче обла скала. Археолозите смятат, че отдолу има нещо, защото металдетекторът неистово пищи. Камакът обаче не помръдва. Когато археолозите започват да го разчистват внимателно с четки, изпод пръстта се появяват елементи с фин рисунък. Добре оформени къдрици, чело, вежди... Камакът се оказва бронз, който все по-ясно добива очертанията на мъжка глава. А когато изпод земята блесват и очи, археолозите разбират, че са открили майсторско произведение на античното изкуство.
Чия е тази глава и защо е погребана пред могилата?
Защо е отрязана и къде е тялото на статуята? Много въпроси, съпътстват радостта от откритието.
Вътрешността на гробницата се оказва непокътната. Необичайно дълъг 13-метров дромос води към три камери - правоъгълна, кръгла с куполно покритие и още една правоъгълна, изградена в монолитен блок. Китов и хората му се натъкват на артефакти и свидетелства за пищно погребение, вероятно царско. За това говори най-вече златният венец. Има още бойни доспехи, оръжия, конски амуниции, сребърни съдове.
Тракийският цар Севт III се появи на пощенска марка
Мистериозната бронзова глава, намерена пред входа обаче ще се окаже ключ към разгадаване на една от многото загадки.
Мъжът от скулптурата е с много характерни черти. Учените сравняват профила на намерената глава с този от монетите, сечени по онова време и установяват фрапираща прилика. Контурът на челото, брадата и най-вече носът съвпадат напълно с тези на Севт Трети - последният голям владетел, управлявал Одриското царство в края на 4 век преди новата ера.
Последният владетел, управлявал Одриското царство
Хипотезата ще се потвърди и от надпис, намерен под патината на бронзовия шлем в гробницата. Той гласи кратко и ясно: "На Севт".
Главата на тракийския цар от "Голямата косматка" е изключително произведение на изкуството. Една от редките бронзови скулптури, достигнали до нас от античността и то със запазени очи от алабастър и стъклена паста в четири различни цвята. Очи, които сякаш имат пронизващ поглед. Изработката напомня школата на скулпторите от епохата на Александър Велики.
Златото на траките блести в Лувъра
Близо 10 години след откритието извършеният химичен анализ на леярската пръст от вътрешността на бронзовата глава показва, че тя е от района на древна Тракия. Това е свидетелство, че майсторът на този шедьовър, който и да е той, го е изработил на място. Там, в Долината на царете.
Няма и еднозначен отговор на въпроса защо главата на владетеля е отделена от тялото. Приживе археологът Георги Китов лансира версията, че начинът, по който е открита вероятно говори за ритуално погребение. В античността главите са погребвани ритуално, за да бъдат питани по-късно за въпроси, свързани с отвъдното.
Възможно ли е обезсмъртеният тракийски владетел да е бил почитан и като оракул? Възможно ли е останалата част от тялото му да е в неразкопаната част от могилата? Или да е останала в древния град Севтополис, потънал под водите на язовир „Копринка"?
Въпроси, които само правят мистерията още по-голяма. Но и обясняват огромния интерес у нас и по света към този ценен експонат от колекцията на Археологическия музей в София.
Каквото и да се е случило през 4 век преди Христа, днес бронзовата портретна глава на Севт Трети е находка без аналог в тъмните меандри на тракийската история.
