Ново изследване на учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд показва, че има редица положителни последствия от тревожността, съобщи ЮПИ. Учените идентифицирали ролята ѝ за задействане на защитни механизми на поведение и за избягване на нежелани събития.
"Въпреки лошата си репутация, тревожността невинаги има деструктивен ефект или е безполезна“, заяви експертката по психология Кейти Суини от университета. „Тя носи мотивационни ползи и действа като буфер".
За тревожността, която ни прави нещастни
Тревожността е свързана с възстановяване от травматични събития и депресия, установили учените. Хората, които заявяват, че са разтревожени, могат да се справят по-добре със задачите си на работното място или в училище, да търсят повече информация в отговор на стресиращи събития и да се ангажират с по-успешното решаване на проблеми.
Медитацията бори стреса по-добре от антидепресантите
Учените констатирали, че тревожността служи като намек или предупреждение, че ситуацията е сериозна и това изисква да се вземат мерки. Тревожността освен това мотивира хората да действат и да открият пътища да я намалят.
"Интересно е, че има примери за по-нюансирана връзка между безпокойството и защитните механизми на поведение“, допълни Суини. „Жените, у които се наблюдава умерено ниво на тревожност, е по-вероятно да отидат на преглед за евентуално заболяване от рак в сравнение с жените, у които нивата на тревожност са ниски или високи. Изглежда, че прекалено високото или прекалено ниското ниво на тревожност може да повлияе върху мотивацията, но умереното ниво може да мотивира, без да парализира".
Всеки пети у нас работи в изнервена среда (ВИДЕО)
Получените резултати сочат също, че тревожността може да донесе ползи на емоционалното състояние и да послужи като буфер, в случай че човек се е подготвил за най-лошото.
Резултатите от изследването са публикувани в Social and Personality Psychology Compass.
"Въпреки лошата си репутация, тревожността невинаги има деструктивен ефект или е безполезна“, заяви експертката по психология Кейти Суини от университета. „Тя носи мотивационни ползи и действа като буфер".
За тревожността, която ни прави нещастни
Тревожността е свързана с възстановяване от травматични събития и депресия, установили учените. Хората, които заявяват, че са разтревожени, могат да се справят по-добре със задачите си на работното място или в училище, да търсят повече информация в отговор на стресиращи събития и да се ангажират с по-успешното решаване на проблеми.
Медитацията бори стреса по-добре от антидепресантите
Учените констатирали, че тревожността служи като намек или предупреждение, че ситуацията е сериозна и това изисква да се вземат мерки. Тревожността освен това мотивира хората да действат и да открият пътища да я намалят.
"Интересно е, че има примери за по-нюансирана връзка между безпокойството и защитните механизми на поведение“, допълни Суини. „Жените, у които се наблюдава умерено ниво на тревожност, е по-вероятно да отидат на преглед за евентуално заболяване от рак в сравнение с жените, у които нивата на тревожност са ниски или високи. Изглежда, че прекалено високото или прекалено ниското ниво на тревожност може да повлияе върху мотивацията, но умереното ниво може да мотивира, без да парализира".
Всеки пети у нас работи в изнервена среда (ВИДЕО)
Получените резултати сочат също, че тревожността може да донесе ползи на емоционалното състояние и да послужи като буфер, в случай че човек се е подготвил за най-лошото.
Резултатите от изследването са публикувани в Social and Personality Psychology Compass.
