Основният страх, пред който са изправени хората днес, е несигурността, коментира за БТА психологът от БАН доц. Маргарита Бакрачева. В съвременния свят, особено през последните години, има силна и икономическа, и социална, но вече и физическа несигурност. Това рязко повишава тревожността в една среда, която провокира стрес сама по себе си, отбелязва тя.
Несигурността е навсякъде, включително и на лично ниво - ще успееш ли да намериш подходяща реализация, дава ли ти образованието реална възможност за успех, дава пример психологът. На фона на нестабилността, както и събитията, които са извън осезаем контрол в момента, тревожността, провокирана от цялата несигурност, се засилва, защото е свързана не само с бъдещето след няколко години, а и с утрешния ден и с рамката не само на собствената държава, но и на Европа и света като цяло, смята Бакрачева.
Има промени в ценностите и ценностния модел на хората
Според нея има промени в ценностите и ценностния модел на хората. Динамиката във всяка сфера - изискванията на пазара на труда, за непрекъснато повишаване на квалификацията, несигурността водят до необходимост от адаптация. Това се отразява и на индивидуалните ценности. В много случаи се оказва, че даже в рамките на едно десетилетие това, което се е предавало в семейството и в училище, не съответства напълно на реалната среда, казва тя.
Нейните наблюдения са, че се очертава повишаване на индивидуалистичната нагласа за сметка на грижата и вниманието за общността като цяло. Има отражение и в сферата на междуличностните отношения - по-висока степен на изолираност и егоцентризъм. Променят се и ценностите, свързани с отношението към властта в широк смисъл.
Основна ценност придобива все повече себедоказването
Основна ценност придобива все повече себедоказването. Несигурността на средата кара все повече хората да разчитат на собствените си усилия и акцентира на необходимостта човек сам да се справя с предизвикателствата. Скромността и грижата за другия остават в сферата на предавани ценности, но може би там е най-силната конфронтация с реалния свят, казва психологът.
Когато липсва достатъчно потвърждаване, че и другите споделят ценностите, в които човек е възпитаван, се получава вътрешен дисбаланс и човек започва да си задава въпроса дали има смисъл да отстоява това. Този процес невинаги е съзнателен и може да остане под формата на защитна реакция и промяна в поведението, а може и да стигне до ниво на преосмисляне и реорганизиране на ценностната система, обяснява Бакрачева.
Егоизмът трудно може реално да донесе ползи за психичното благополучие, защото лишава хората от достатъчна степен на споделеност, смята тя.
Добрите междуличностни връзки и топлината са в основата на чувството за щастие и хармония
Добрите междуличностни връзки и топлината са в основата на чувството за щастие и хармония. Ако човек се превърне в егоист, ще повиши удовлетвореността си от живота, която се измерва с "обективните" постижения - кариера, постижения, но загърбва емоционалната сфера. Може би егоизмът по-скоро е защитна реакция, отколкото ценност в истинския й смисъл, е мнението на психолога.
Според нея дистанцираността и изолацията не са адекватна стратегия за справяне със стреса. До голяма степен те се компенсират от опосредстваната комуникация в мрежата. Въпреки че контактите там са количествено изразени за сметка на качествения аспект на общуването "лице-в-лице", те успяват да задоволят до голяма степен психическите потребности от свързаност и принадлежност чрез комуникацията.
Без значение дали връзките са онлайн или офлайн, те целят задоволяване на едни и същи психически потребности - от намиране на място, рамка, чувство за контрол и чувство за свързаност и значимост, коментира доц. Маргарита Бакрачева.
Тя отбелязва, че виртуалната среда предоставя неизмерими ползи по отношение на информираността и обогатяването на информацията и за себе си, и за своите цели и търсения, както и създава чувство за контрол, каквото няма в реалния живот.
В същото време информационният поток, лайковете, реакциите, които даваме и получаваме в мрежата повишават потребностите. Получава се хедонистична мелница на търсене все повече и повече. Ако една снимка или един пост днес са получили 10 харесвания, тези 10 харесвания утре трябва да бъдат поне 15, за да се чувства човек удовлетворен. Този принцип е валиден и за информацията, която търсим.
Днес реалната и виртуалната среда са толкова преплетени и свързани, че текат паралелно и трудно могат да се ограничат. Успешният вариант е човек да се ориентира основно към ползите, които предоставя мрежата, без да ограничава и контактите извън нея, препоръчва психологът.
Източник: БТА
