Бездействието на държавата и нормативни неуредици могат да отнемат от СБХ сградата
Събитията през последните месеци все повече ни доказаха как дори и изкуството не е подминато от държавните неуредици. На адрес ул. „Шипка“ 6 в столицата има една 40-годишна „ябълка на раздора” или по-скоро сграда на раздора. В нея почти половин век се помещава Съюзът на българските художници. В непосредствена близост се намира една от най-уважаваните културни и исторически значими институции в България – Софийският университет, който претендира за правата над сградата на „Шипка” 6. Къде се крие истината и защо държавата не може да намери решение на тази нелепа дългогодишна сага?
Повече от 40 години две от най-уважаваните културни институции в България са принудени да водят безкрайни съдебни дела, за да се установи собствеността на сградата на ул. „Шипка" 6. През 1969-а година държавата предоставя този терен на Съюза на българските художници за построяването на изложбена зала. Няколко месеца по-късно Министерският съвет изменя решението си, добавяйки, че изграждащата се сграда ще се използва от художниците до построяването на Национална картинна галерия, а след това сградата на „Шипка” ще бъде предоставена на Софийския университет. Такава галерия до днес не съществува.
Председателят на СБХ проф. Ивайло Мирчев: „Съюзът на българските художници е инвестирал в строежа на сградата на ул. „Шипка“ 6 свои средства в размер на 2,25 млн. лв. Съюзът на българските художници винаги е ползвал галерията по предназначение и като собственик. Държавата е пряко отговорна за конфликта, тъй като проблемът е заложен в нормативните документи. Нима СБХ има някаква вина за това, че няма друга изложбена галерия? Съюзът не българските художници е изградил сградата част от проект на стойност от 3,05 млн. лв., включително и със свои средства. Вие сега сте тук. Топло ли ви е? Не може да ви е топло. Защото тя е направена така, че да не може да бъде отопляна. Тя просто трябва да бъде реновирана основно. А за да бъде направено това нещо, СБХ трябва да инвестира пари. Държавата трябва да го предаде на когото намери за добре. Ако иска да направи от него мол, ако иска, да направи гара, ако иска, да направи самолети, каквото иска, това да прави.
СБХ е една от малкото професионални организации, която от 1989 г. досега се издържа от собствени приходи, без да получава субсидии от държавния бюджет и същевременно продължава да изпълнява национално отговорната си политика в областта.
Заместник-председателят на Съюза на българските художници Бойко Митков: „Съюзът се издържа благодарение на добрия мениджмънт на екипа. Не сме разчитали на помощ от държавата. И сега също не искаме пари от държавата. Ако започнем да затваряме утвърдени културни институции у нас, какво бъдеще я чака такава държава с подобна политика по отношение на културата?“
Министърът на културата Вежди Рашидов, който е и сред членовете на Съюза на българските художници, лаконично коментира проблема: „Наистина трябва да се вземе едно крайно решение, не може хората на духа непрекъснато да са разпънати някъде.“
Скоро се очаква решението на поредното дело, заведено от Софийския университет срещу Съюза на българските художници. От това, какъв ще е изходът от този съдебен спор, зависи дали съюзът на художниците ще запази своя дом и дали държавата ще заеме своята ясна и категорична позиция.
