Повтарянето на класа в училище е крайна мярка
Повтарянето на класа в училище е крайна мярка / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Повтарянето на класа в училище, в която и да е възрастова група, е крайна мярка. Преди това трябва да са приложени много други мерки към изоставащите ученици, като за тях трябва да има разписани стандарти, каза в интервю за БТА председателят на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров.

По думите му изоставащото в училище дете трябва да бъде въвлечено в индивидуална или в групово ориентирана подкрепяща дейност, за да се преодолее изоставането и да се открият причините за него. Това важи и за по-големите ученици, но за малките - е особено важно да има педагогическа чувствителност и отговорност от страна на възрастните.

По цял свят общността на училищните психолози работи с функционални модели за анализ на поведението, които водят до мерки и индивидуални планове за работа с децата, имащи затруднения и специфични поведенчески прояви, заяви Димитров. Според него, когато поведението на учениците се оценява по някаква механична система, при която им се поставя с думички или с някакви математически формули оценка, това е противопоказно за развитието им и води до „етикетиране” - така се нарича този феномен в социалните взаимодействия. Това може да има много вредни последици, както за самото дете, така и за целия клас, дори и за цялото поколение.

Наказанията са възможно условие за промяна на поведението на учениците, но преди това трябва да се помисли за други мерки, които са корекционни и не са непременно наказания, смята психологът. Може например, да има консултиране, подпомагане на детето в неговите проблеми, защото никога поведението на децата не произхожда само от някакви индивидуални особености, а често е резултат от отношенията в класа, или от отношенията с връстниците, или - с учителите.

За съжаление има над 700 педагогически съветници в нашите училища, но едва 10-15% от тях имат нужната професионална квалификация и са психолози, които могат да решават проблемите, свързани с корекциите на поведението и с консултирането на деца с проблемно поведение. Едно оценяване на поведението на учениците без квалифицирани специалисти в тази област, може да стане „източник на изключителни педагогически залитания в посоки, които са ни познати от преди няколко десетилетия”, каза Димитров. Той подчерта, че малките ученици не могат да бъдат подлагани на такова оценяване, каквото се прилага в по-горните класове.

Според Димитров превръщането на характеристиката на учениците в един вид оценъчен процес изисква изключителна подготовка, множество програми за обучение - как точно трябва да се изготвя този документ от класните ръководители. Този процес не е никак лесен и не трябва да се оставя на интуитивното действие, а за него трябва да има много ясна методология и  програми, които да гарантират, че педагогическите кадри „знаят какво правят и няма да причиняват щети на учениците”, отбеляза психологът. По думите на специалиста има голямо увлечение у нашите педагози да си представят, че поведението на човека е по същия начин лесно за квалификация и описание, каквото е припознаването, разпознаването и възпроизвеждането на учебния материал.

Последвайте ни

Общество