Хиляди писма вече 20 години пътуват от българската база в Антарктида до десетки дестинации по света.
Това става чрез клон 1090 на Български пощи, разположен на остров Ливингстън.
Пощенският чувал, в който се пренасят писмата, е специално занесен в Антартктика, заедно с пощенско клеймо. До България писмата се пренасят от полярник, който приключва своята мисия.
Вдъхновител и основен двигател на идеята за създаване на българска пощенска станция на Антарктида още през далечната 1995 година е Васил Гурев. Той е и човекът, който през повечето години пренася писмата от остров Ливингстън по дългия път до България. А една от основните задачи на полярника е да запази пощата суха докато стигне с гумена лодка до кораб на 2-3 километра.
„С 5-6 прехвърляния, пощенският чувал стига в София. Върху него пише, че е от българската пощенска станция 1090. И оттам нататък той се разпределя като всяка друга пратка, дошла от някоя пощенска станция, само с тази разлика, че е бил на 13 500 км", разказва Гурев.
В началото той е пренасял по няколко хиляди писма. Днес те са доста по-малко, но пощенската станция си остава един от символите на България.
„Единият символ е държавното знаме, вторият е гербът, който стои отпред на базата, и третият е пощенската станция, където пише Българска поща- Антарктика 1090. И много пъти хората идват да оставят картички, това е част от държавността - там е българската база и това е българската поща", обяснява още Васил Гурев.
През периода 2004 - 2005 година на Антарктида работи още една пощенска станция, от която са изпратени над 500 писма и картички до адресати в 30 страни.
