Днес Българската православна църква почита паметта на Свети Димитър Солунски. На 26-и октомври, по традиция отбелязваме Димитровден. По повод празника в радомирския храм „Св. Димитър” ще се отслужи св. Литургия, в която българският патриарх Неофит ще вземе молитвено участие. От Синода приканват християните от Радомирска духовна околия да вземат участие в богослуженията. Счита се, че светецът, който почитаме днес, е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на тази дата през 306 г. На 26-и октомври празнуват всички, които носят името Димитър и неговите производни.
Свети Димитър е роден в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитър поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили. След смъртта на родителите си Димитър наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.
Счита се, че Свети Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.
Народният култ към светеца го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима".
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи.
В някои краища на България все още се спазва традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се почита от целия род, тъй като е невъзможно да няма поне един именик в него. На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, варена царевица и тиква.
В представите на нашите предци Свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, наречени Миши празници, спазвани предимно от жените.
Димитровден е приет също и като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството.
Светията – мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични Литургии.
Свети Димитър е роден в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитър поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили. След смъртта на родителите си Димитър наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.
Счита се, че Свети Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.
Народният култ към светеца го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима".
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи.
В някои краища на България все още се спазва традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се почита от целия род, тъй като е невъзможно да няма поне един именик в него. На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, варена царевица и тиква.
В представите на нашите предци Свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, наречени Миши празници, спазвани предимно от жените.
Димитровден е приет също и като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството.
Светията – мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични Литургии.
