Официалното му име е Национален исторически музей. Но това всъщност е най-голямата съкровищница на България. Хранилище на реликви от световен мащаб - част от чудните богатства на тракийските царе и най-старото обработено злато в Европа. Над 650 хиляди паметници на културата и огромен археологически и исторически архив.
София като вдъхновение и кино декор (ВИДЕО)
Музеят е създаден на 5 май 1973 г., а първата му представителна експозиция е открита десет години по-късно в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. През 1984 г., когато е отворен за посещения, дълга опашка от любопитни софиянци и гости на столицата се извива пред Съдебната палата в центъра на града. Там на площ от 10 хил. кв. м. са изложени невиждани до този момент от широката публика експонати.
Днес сред най-ценните от тях са златните тракийски съкровища, разнесли славата на България по цял свят. Като прочутото Панагюроско злато, отрито през 1949 г. - ритуални съдове от от края на IV и началото на III в. Пр. Хр., принадлежали на одриските владетели.
"5 минути София": Разходка из музея, пазител на миналото на българските земи (ВИДЕО)
В музейната екзпозиция са показани и части от Варненското съкровище, което представлява най-старото обработено злато на територията на Европа, датирано от V хилядолетие пр. Хр.
Също и златният венец и пръстен-печат с изображение на Великата богиня майка от IV в. Пр. Хр., открити при разкопки край с. Златиница, Ямболско. Открити през 2005.
Златните огърлици, намерени в село Дъбене, Карловско, за които се смята, че са от края на III хилядолетие пр. Хр. Изработени с такава невероятна прецизност, която затруднява и удивлява дори съвременните златари. Открити през 2004 и досега разкопките продължават.
Същото може да се каже и за обецата от Синеморец, представляваща богинята Нике на колесница с два коня. Вероятно принадлежала на тракийска жрица...
И още много уникати, които и до днес предизвикват възхита и удивление по целия свят, обикаляйки като част от представителни български изложби в чужбина.
В началото на новото хилядолетие Националният исторически музей сменя своето обиталище. От сградата на Съдебната палата той е преместен в подножието на планината Витоша в бившия дом номер 1 на правителствената резиденция "Бояна". Новият дом на музея сам по себе си е също част от историята на страната, макар и най-новата. На 10 ноември 1989 г. на това място е взето решението за свалянето на последния комунистически лидер на България Тодор Живков.
Сега едно от най-непристъпните места по време на комунистическия режим се радва на хиляди посетители. Днес музеят разполага с над 10 хиляди експаната, чрез които е представена историята на днешните български земи от VI хилядолетие пр. Хр. до средата на ХХ в.
Редица експонати очертават величието на средновековната българска държава - третата империя в Европа след Византия и Франкската държава. Сред тях са каменни колони с летописни, триумфални и възпоменателни надписи. Владетелски печати на царете Борис-Михаил, Симеон Велики и Петър Първи. А също и най-големията български златен средновековен пръстен - на цар Калоян. Богати колекции от съдове, нагръдни кръстове, накити, 8 сребърни и златни съкровища, монети и въоръжение. Свидетелства за епохалното дело на светите братя Кирил и Методий.
Последният владетел, управлявал Одриското царство
Ценни експонати демонстрират запазената духовност на българите в периода на османското владичество. Десетки забележителни произведения на изобразителното изкуство и на златарството, църковна утвар, икони, тъкани и ръкописи.
Третото българско царство е представено с оригинални експонати от "царската колекция" на българската Кобургготска династия, с лични вещи на видни български политици, културни дейци и общественици. Тук е и богатата етнографска колекция на музея, включваща традиционно облекло и накити от всички краища на страната.
Разходка из стара София: Първият трамвай (ВИДЕО/СНИМКИ)
Със своите колекции Националният исторически музей е българският музей с най-широка тематика и най-голяма експозиция. Тук се намира и най-голямата в
България лаборатория за консервация и реставрация на експонати от всякакъв вид материали.
Заради всичко това, макар и официално да се нарича Национален исторически музей, истинското име на това място е съкровищницата на България!
