3-годишният Кирчо е едно от децата у нас, имали "късмета" да се родят на място, където да си болен, понякога означава да си обречен. Малчуганът страда от заболявания, които с подходящото лечение могат да бъдат контролирани и той да води нормален живот, като всички деца. Това обаче до този момент е невъзможно, тъй като родителите му не разполагат с необходимите пари, които са нужни всеки месец за заплащане на лекарства и рехабилитация. Вижте как тричленно семейство с болно дете може да живее няколко месеца в колата си; как една майка в безизходица приема апатията на институциите и как животът на едно българско дете на месец може да струва колкото едни министерски обувки...
Историята на Кирчо не е нещо ново за уважаемия консуматор на информация, който ежедневно слуша, гледа и се блъска в подобни истории за хора на ръба. На ръба между нещо подобно на живота и смъртта. И в историята на Кирчо, както напоследък се случва често (за щастие), когато държавата се оказва безучастен наблюдател на (не)човешките опити за оцеляване, се появява простичката, но важна подкрепа на хората наоколо. В случая съседи и приятели на семейството създават страница във Facebook за събиране на средства. Ето какво каза майката:
"Преди две години бяха му поставили диагноза, че му остава един месец живот на детето и трябва да му се постави веднага клапа. След повторна консултация с неврохирург, на който съм изключително благодарна, му се назначи ядрено-магнитен резонанс, тъй като тогава имаше направен само скенер. Той каза, че детето не е за поставяне на клапа, просто трябва да се следи с резонанс, за да се види дали нещата се увеличават, или не".
Как приехте Вие тази грешка? Как приехте след това разяснението, че същност на детето ви не остава един месец живот?
В момента, когато го чух това нещо, просто не знаех къде съм и обиколих всички възможни банки, за да попитам какъв е начинът за набиране на средства. Вече като се разбра, че не са точно така нещата... Най-лошото е, че няма институция, която да коригира тези грешки. В нашата страна самите институции не се самосезират и никой по никакъв начин не си понася наказанието във всяка една област.
3-годишното момче страда от хидроцефалия, епилепсия и генетична кожна болест. До 260 лв. на месец са средствата, с които разполага тиричленното семейство, а за нормалното лечение и рехабилитация на детето са нужни близо 2000 лв. Заради липсата на средства детето не приема всички необходими медикаменти, в резултат на което наскоро се стига до сериозно влошаване на състоянието му.
„За да живее това дете нормално, трябват от порядъка на 1600-2000 лв. Тъй като ние сме под наем, сме благодарни на това, че самите собственици са много благосклонни и ни правят много компромиси, по всякакъв начин се опитват да ни помогнат, защото той все още е на памперси, адаптирано мляко, необходими са му средства за мазила. При всички тези заболявания, които има, нашата държава единствено му дава двойни детски като дете инвалид и инвалидната пенсия, като се събира някъде около 260 лв. касата единствено поема депакина, който е за епилепсията", разказа още майката.
Отчаяни ли сте със съпруга ти?
За да стигнем до вас, медиите, за да потърсим помощ, това трябва да е показателно за всички хора, че, освен че сме отчаяни, ние бяхме и без никаква надежда. Единствената надежда беше, че ако някоя медия не се обърне, за да стане това нещо публично достояние и по някакъв начин да се раздвижат нещата, просто нямаше да се оправя. Тази борба я водя от три години. За един родител да излезе и да започне да обяснява сагата на детето си и целия си живот, това е емоционално трудно, защото когато един човек е в безизходица, не се притеснява какво ще кажат хората, как ще го кажат. Но е много болно да казваш, че твоето дете е в една безнадеждна ситуация, а никой не иска да му помогне...
Кое ви беше най-трудно до този момент?
Мъжът ми получи въпросния наложен запор. Това беше 2011 г., когато кредитът, който имахме, стана изискуем. Обърнахме се към банката. Опитахме се с документи да обясним как стоят нещата и че ако те му наложат този запор, няма как да се изхранва това дете. Наложи се и той замина в чужбина, там беше няколко месеца, след което се върна. Тук работеше временни работи, парите не стигаха. Детето не се дохранва, не стигат за процедури...
В момента, в който семейството изпитва най-сериозни парични затруднения, се налага за няколко месеца през лятото на миналата година тримата да нощуват на паркинг в колата си.
„Юни, юли и август престоят ни три месеца в кола беше по паркингите по центъра. Въпреки че са минали толкова месеци, когато детето мине по тези места в центъра, сега вече сме без кола, но тогава когато бяхме с нея и минехме от там, детето казва: „Мамо, ние тук отиваме, за да лягаме да спим ли?" Въпреки че са минали толкова месеци, той помни местата, на които ние сме спирали с колата, за да спим. Местата, където сме ходили горе, на Витоша, за да му топлим вода, за да го къпем... Всичко това на него му е все още в съзнанието", разказа през сълзи майката.
След като стана популярна страницата във Facebook и след като проблемът ви стигна до повече хора, са ви се обадили служители от тези институции, които преди това са били без отношение към вас?
Обади ми се служител от агенция „Социално подпомагане", който е от по-високите етажи и се попита дали има някаква претенция към самата институция. Първо ми стана неприятно, второ, аз само като чух от коя институция се обаждат, това, за което си помислих е, че може би ще имам проблеми с институцията, че детето не може да живее в такива условия. След разговора вече започна да ми става малко неприятно и противно, защото трябва да се популизира дадена история и чак тогава някоя институция да се сети да попита дали имаш някаква нужда.
В социалната мрежа обаче обикновените хора, онези извън канцелариите и институционалните офиси, все още продължават да помагат на Кирчо- едно от многото деца. Това е и името на страницата във Facebook (http://www.facebook.com/DaPomognemNaKircho), където хората с желание да помогнат могат да се свържат със семейството.
Какви са мечтите на сина ви?
Той имаше голямото желание от Дядо Коледа да получи акумулатор на кола, ние му бяхме обещали, но след това Дядо Коледа не можа да се справи и му бяхме обещали за рождения ден. Също не можахме да се справим. Очакваше, ме може би тази Нова година Дядо Коледа ще му донесе, но пак не се получи. Въпреки всичко детето има някакви надежди и казва, че татко му сега като работи, като изкара пари, ще получи акумулатор на кола, ще получи влакче, ще получи трамвай...
Ето и банковата сметка, на която можете да помогнете на Кирчо.
Банкова сметка за набиране на средства:
УниКредит Булбанк
IBAN: BG43 UNCR 7000 1520 7969 18
BIC: UNCRBGSF
Име: Боряна Ангелова Стоименова
ЕГН: 7810113834
Сметката е в български левове.
