Касиел Ноа Ашер играе измъчена жена с нисък произход, която се надсмива над несретната си съдба и продължава да се уповава на любовта като спасение, в моноспектакъла "Нищо по-хубаво" oт Оливер Буковски. Постановката е дипломен спектакъл на Младен Алексиев, който завършва режисура при проф. Красимир Спасов в НАТФИЗ "Кр. Сарафов".
Сценографията и костюмите са на Розина Макавеева, музиката- на Калин Николов. Премиерата е на 24 ноември в Камерната зала на Младежкия театър "Николай Бинев".
С представлението започва програмата "Младите в Младежкия", с която ръководството на трупата дава възможност за изява на професионална сцена на начеващи театрали.
Пиесата "Нищо по-хубаво" е отличена с награда на Мюлхаймския театрален фестивал през 1998 г. Поставяна е в няколко германски града и в Испания. Оливер Буковски е носител и на други престижни отличия, сред които наградата на сп. "Театер хойте" и "Герхард Хауптман".
В спектакъла публиката е на сцената. Касиел Ноа Ашер играе в миниатюрно пространство - бедната стаичка на жената, където тя разказва живота си, очаквайки денонощно любимия си, без да посмее да отиде дори до магазина или до кафенето. А той е студент, с когото се запознала по обява във вестника, съчинена на чашка с любопитната съседка, подслушваща - през долепена до стената чаша с вода - какво се случва с другите обитатели.
Инсценировка на злополука с фатален край за съпруга-пияница, който я пребива, затвор и лудница са сред перипетиите, през които е преминала жената, за да стигне до мъдрото, философско и иронично отношение към себе си и към света. В спектакъла има и много хумор, предимно черен, понякога на границата с богохулството.
"Другият никога не е спасението. Докато човек не поеме отговорност за своето тук и сега, нищо не може да се промени" – това е простото послание на пиесата според Младен Алексиев, което я прави изключително актуална за нашето общество днес, макар да е дълбоко лична, без социален и политически елемент.
Очакването на другия, който идва и носи промяната, както е сега у нас, илюзорното очакване на някой, който идва и ни спасява, може да завърши с огромно разочарование, смята младият режисьор.
