Археолози откриха светилище на приблизително 9000 години в неолитно селище в пустиня в източната част на Йордания, съобщи Асошиейтед прес.
Ритуалният комплекс е в неолитен обект край структури, известни като "пустинни хвърчила", за които се смята, че са използвани за масов лов на животни.
Те се състоят от две или повече дълги каменни стени и са разпространени в пустините на Близкия изток.
"Обектът е уникален, на първо място заради степента, в която е запазен", каза йорданският археолог Уаел Абу Азиза, съдиректор на проекта. "Той е на 9000 години и почти всичко е непокътнато".
В светилището има два гравирани камъка с антропоморфни фигури и изображение на "пустинно хвърчило", както и олтар, огнище, мидени черупки и миниатюрен модел на клопка за газели.
Археолозите отбелязват в разпространено съобщение, че светилището "хвърля напълно нова светлина върху символиката, артистичното изразяване и духовната култура на неизвестното досега неолитно население".
Близостта на светилището до "хвърчилата" навежда на мисълта, че обитателите са били ловци, и че капаните са били "в центъра на техния културен, икономически и дори символен живот в тази маргинална зона", се посочва в съобщението на учените.
Екипът включва археолози от йорданския университет "Ал Хюсеин бин Талал" и от френския Институт за Близкия изток. Разкопките са осъществени през 2021 г.
Ритуалният комплекс е в неолитен обект край структури, известни като "пустинни хвърчила", за които се смята, че са използвани за масов лов на животни.
Те се състоят от две или повече дълги каменни стени и са разпространени в пустините на Близкия изток.
"Обектът е уникален, на първо място заради степента, в която е запазен", каза йорданският археолог Уаел Абу Азиза, съдиректор на проекта. "Той е на 9000 години и почти всичко е непокътнато".
В светилището има два гравирани камъка с антропоморфни фигури и изображение на "пустинно хвърчило", както и олтар, огнище, мидени черупки и миниатюрен модел на клопка за газели.
Археолозите отбелязват в разпространено съобщение, че светилището "хвърля напълно нова светлина върху символиката, артистичното изразяване и духовната култура на неизвестното досега неолитно население".
Близостта на светилището до "хвърчилата" навежда на мисълта, че обитателите са били ловци, и че капаните са били "в центъра на техния културен, икономически и дори символен живот в тази маргинална зона", се посочва в съобщението на учените.
Екипът включва археолози от йорданския университет "Ал Хюсеин бин Талал" и от френския Институт за Близкия изток. Разкопките са осъществени през 2021 г.
