Животните се разпознават, защото поделят едни и същи бактерии със събратята си
Сурикатите разпознават членовете на групата си, защото телата им са гостоприемници на едни и същи бактерии, а не защото притежават едни и същи гени, сочат резултатите от изследване, цитирани от сп. "Сианс е авнир".
Бактериите в отделените от сурикатите секрети играят роля на карта за самоличност.
Сурикатите оставят следи от миризмата си, за да бележат територията си, да намерят подходящия сексуален партньор, но и да се разпознаят сред членовете на една и съща група.
Ароматите от секретите от специфични жлези, които се намират близо до ануса, им служат като карта за самоличност, но не са свързани единствено с метаболизма им. Международен екип от учени, някои от които от университета "Пол Сабатие" в Тулуза, установи, че въпросните миризми се дължат също на чревната микробиота.
Бактериите в свързаните с обонянието жлези у тези животни метаболизират химични съставки, които служат като средство за комуникация, след като бъдат секретирани. Това бе наречено хипотеза за ферментация от учените.
Те изследвали секрети, оставени върху скали, дървета и на други места от около 30 сурикати в пустинята Калахари в Репубика Южна Африка. Откритите в проби от секретите химични съставки били изолирани и идентифицирани, като по този начин било установено наличието на не по-малко от 1000 различни бактерии. Продуктите на ферментацията се отличавали с молекулното си тегло от онези, които са синтезирани от свързаните с обонянието жлези.
Thinkstock/Getty Images
Получените резултати показват, че екземплярите с една и съща микробиота имат сходни "обонятелни" карти за самоличност. Това навежда на мисълта, че ароматите, които позволяват на членовете на една и съща колония сурикати да се разпознаят, не са произведени от самите животни, а от бактерии в жлезите им, свързани с обонянието.
"Тези животни не идентифицират събратята си, защото поделят едни и същи гени с тях, а защото поделят едни и същи бактерии", поясни Кристин Дреа от екипа.
