Най-старото сведение за консумацията на ракия у нас беше открито по време на разкопки на хълма Трапезица във Велико Търново, под ръководството на археолога проф. Константин Тотев. Сведението представлява надпис върху керамичен съд от началото на 14-ти век, който е написан на старобългарски и гласи: „Аз пих на празника ракиня". Авторът на надписа не е известен, но това е най-старото споменаване на този вид напитка, открито досега, обясни пред Дарик директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Досега се смяташе, че първите сведения за консумацията на ракия са от 16-ти век.
„Този тип надписи са ни познати: те са хвалебствени надписи. Знаете, българинът обича да се хвали", каза Димитров. Той допълни, че повечето от откритите досега надписи са главно със сексуален характер: „Хвали се българинът със завоевания в Търново и по-надалече".
В случая с новооткрития надпис става въпрос за похвалата, че човекът „на празника" е пил ракия . Проф. Димитров изрази съжаление, че артефактът е счупен там, където е името на човека, който се е похвалил, както и не се знае кой е светлият ден, като според директора на НИМ става въпрос за голям християнски празник.
По думите на професора се смята, че по българските земи, на Балканите и в света ракията е изобретена в 16 век. „Има някои неправилни предположения, споделяни дори и в нашето министерство на земеделието, че ракията била изобретена от арабите в 8 век" каза Димитров. Той коментира, че колегите му не се сещат, че при арабите по-рано е била забранена както консумацията, така и производството на каквито и да е напитки. „Така че това е първото, най-ранно засега споменаване на термина ракия", категоричен е той.
