Отровата на вид тарантула (паяк птицеяд) може да помогне за разработването на нови лекарства срещу хронична болка, пише "Сайънс алърт", позовавайки се на резултатите от австралийско изследване.
Авторите му от университета на Уолонгонг са анализирали отровата на източноафрикански тарантули от вида Pelinobius muticus, който се среща в Кения и Танзания.
Известно е, че ухапването на паяка Pelinobius muticus причинява болка при убождане. Други аспекти на въздействието на отровата върху човешкия организъм обаче остават слабо проучени.
Австралийските изследователи са установили, че отровата на паяците съдържа висока концентрация на инхибиторния протеин Pm1a. Този протеин контролира реакциите в група сетивни неврони, наречени дорзални коренови ганглии.
Протеинът Pm1a влияе върху начина, по който централната нервна система изпраща сигнали за болка към мозъка. В случай на ухапване от паяк той кара рецепторите за болка да се задействат отново и отново, което води до ясно изразена реакция при хората.
Учените са създали синтетична версия на протеина и са го тествали върху лабораторни мишки. Експериментът е показал, че Pm1a причинява повишена възбудимост в нервните клетки на три йонни канала: калиев, калциев и натриев. Тези канали помагат на невроните да контролират реакциите на външни стимули като болка.
Изследователите отбелязват, че свръхвъзбудимостта, отчетена при мишките, е подобна на тази, която се наблюдава при хора с някои видове хронична болка. Специалистите са стигнали до извода, че въздействието върху йонните канали може потенциално да облекчи състоянието на такива пациенти. Според учените е възможно е да бъдат разработени лекарства, които да намалят възбудимостта на рецепторите за болка.
Авторите му от университета на Уолонгонг са анализирали отровата на източноафрикански тарантули от вида Pelinobius muticus, който се среща в Кения и Танзания.
Известно е, че ухапването на паяка Pelinobius muticus причинява болка при убождане. Други аспекти на въздействието на отровата върху човешкия организъм обаче остават слабо проучени.
Австралийските изследователи са установили, че отровата на паяците съдържа висока концентрация на инхибиторния протеин Pm1a. Този протеин контролира реакциите в група сетивни неврони, наречени дорзални коренови ганглии.
Протеинът Pm1a влияе върху начина, по който централната нервна система изпраща сигнали за болка към мозъка. В случай на ухапване от паяк той кара рецепторите за болка да се задействат отново и отново, което води до ясно изразена реакция при хората.
Учените са създали синтетична версия на протеина и са го тествали върху лабораторни мишки. Експериментът е показал, че Pm1a причинява повишена възбудимост в нервните клетки на три йонни канала: калиев, калциев и натриев. Тези канали помагат на невроните да контролират реакциите на външни стимули като болка.
Изследователите отбелязват, че свръхвъзбудимостта, отчетена при мишките, е подобна на тази, която се наблюдава при хора с някои видове хронична болка. Специалистите са стигнали до извода, че въздействието върху йонните канали може потенциално да облекчи състоянието на такива пациенти. Според учените е възможно е да бъдат разработени лекарства, които да намалят възбудимостта на рецепторите за болка.
