Мащабните и потресаващи атентати от 11 септември 2001 г. вместо да задвижат холивудската машина на мечтите родиха само два филма, донесли на създателите си плачевни приходи, отбелязва Франс прес.
Непосредствено след атентатите холивудските студия се нахвърлиха върху идеята да заснемат филми. Месеци след 11 септември сценаристи, режисьори и продуценти разработваха проекти. Постепенно обаче някои в Холивуд започнаха да се питат дали е уместно да се правят такива филми, посветени на най-голямата травма, нанесена на САЩ. Други се запитаха дали не е прекалено рано за такива филмови продукции. Така в крайна сметка се родиха само две ленти. През 2006 г. се появи "Полет 93". Същата година премиера имаше и "Световен търговски център".
И двата филма се провалиха в боксофиса. Първият имаше приходи от едва 74 милиона долара, а вторият от едва 161 милиона долара. За шефовете на филмовите студия това беше знак и Холивуд се отказа от повече опити да пресъздаде ужаса на атентатите от 11 септември.
Американците предпочитат да се развличат с филми, които ги карат да забравят ужасяващи неща като атентатите. За това филмите за супергерои имат такива големи успехи, защото в тях доброто накрая побеждава, казва Дон Хан, продуцент в студиото Дисни.
Атентатите от 11 септември може и да не вдъхновиха Холивуд за множество филми, но се превърнаха в неизчерпаем източник на теми за романистите, предаде Франс прес.
В романа си "Свобода" американецът Джонатан Франзен обрисува мрачен портрет на САЩ, променили се след атентатите и превърнали се в страна, в която всичко рухва - семейство, двойки, любов и морал, предава БТА. Самите атентати остават на заден план, но политическите, военните и дипломатическите терзания и обърквания, които ги последваха, както и цинизмът на войната в Ирак, последствие от атентатите, намират централно място в романа.
Малко писатели дръзнаха да опишат самия ужас на атентатите. Първи се осмели да го направи французинът Фредерик Бегбеде в романа си "Прозорци към света" през 2003 г. Тогава той просто измисли какво се е случило на 11 септември в ресторанта на 107-я етаж на Северната кула на Световния търговски център, в интервала 8,30 - 10,29 часа сутринта. В романа си от 2008 г. "Блестящо бъдеще" живеещата в Ню Йорк французойка Катрин Кюсе разказва за имигрантите в САЩ след атентатите.
През 2007 г. англичанинът Мартин Еймис издава романа си "Вторият самолет", също посветен на атентатите и обединяващ статии, разкази и есета. Година по-късно американецът Дон ДеЛило публикува бележития си роман "Човекът, който пада", посветен на блуждаенето на травмиран оцелял от атентатите. Същата година се появява романът "Терорист" на Джон Ъпдайк, спечелил на автора си много критики, защото представя гледната точка на ислямистите. Главно действащо лице в романа е Ахмад, млад студент, който се присъединява към джихада. В романа си "Сам в тъмното" Пол Остър си представя една Америка, която не е познала 11 септември, но в която бушува гражданската война.
Романът "Хубав живот" на Джей Макайнърни през 2007 г. започва с вечеря на 10 септември 2001 и ден след това героите са потопени в ужаса на атентати, а после се опитват да го забравят.
Романът на американката от френски произход Клер Месюд "Децата на императора" ситуира действието преди атентатите и финалът му е точно на фаталния 11 септември.
Главозамайващият роман на ирландеца Колъм Маккан "Нека големият свят се върти" започва с подвига на френски въжеиграч, който танцува между двете кули близнаци на СТЦ през 1974 г. - метафора за онова, което ще се случи с двата небостъргача години по-късно. В книгата не се говори за атентатите, но всичко препраща към тях. Самият писател е преживял драмата отблизо, защото тъстът му е бил в едната от двете кули в момента на атентатите.
Само един роман представя атентатите в положителна светлина. Това е "Американска бъркотия" на американеца Кен Калфъс, появил се през 2006 г. В него 11 септември е манна небесна за двойка, която се мрази и се надява, че другият е загинал в атентатите.
