Превъртете фийдовете на инфлуенсъри, следващи карниворната (месоядна) диета, и картината е ясна: огромни порции пържоли, бургери, намазани с масло, ребра, наредени върху дървени дъски. Зеленчуци няма – дори за гарнитура.
Карниворната диета изкарва „нисковъглехидратно“ до крайност, премахвайки всички растителни храни в полза на месо, яйца и млечни продукти. Някои последователи стигат по-далеч, живеейки почти изцяло на червено месо.
Привържениците твърдят, че диетата води до бърза загуба на тегло, чиста кожа, намаляване на подуването и дори ремисия при автоимунни заболявания, макар че тези твърдения не са потвърдени в клинични изследвания. Други представят този подход като връщане към праисторически начин на хранене, имитирайки палеолитните ловци, които са се развивали на животински протеин.
Днешната индустриална месна продукция — и глобалната хранителна система, която я поддържа — обаче е далеч от този идеализиран образ. ООН оценява, че една трета от глобалните емисии на парникови газове произлизат от хранителния сектор, като консумацията на месо е най-големият индивидуален приносител.
Въпреки нарастващата популярност на диетата в Instagram и TikTok, храненето с месо единствено остава маргинална тенденция. Доклад на Good Food Institute от 2023 г. показва, че близо 60% от американските домакинства купуват растителни продукти. През последното десетилетие броят на хората, идентифициращи се като „флекситарианци“, почти се е удвоил. Социологът Ричард Туайн твърди, че нарастващата популярност на тази диета е повече от просто хранителен избор. „Повишената видимост на карниворната диета в социалните медии е реакция на масовите призиви за промяна в храненето“.
Той добавя, че пълненето на чиниите с месо се превръща не само в диета, а в израз на отхвърляне на устойчивостта, съветите за обществено здраве и утвърдените представи за отговорно хранене.
Как карниворната диета влияе на червата
Една от първите промени, които хората съобщават при карниворната диета, е подобрена храносмилателна функция — по-малко подуване и газове, по-тънка талия. Въпреки това, без дългосрочни клинични изследвания, повечето здравни твърдения остават спекулативни.
Когато въглехидратите изчезнат, тялото използва гликогеновите си запаси в мускулите и черния дроб за енергия. Изгарянето им освобождава вода, което води до бърза загуба на тегло — основно вода, а не мазнини. Скоро след това тялото влиза в кетоза — метаболитно състояние, при което мазнините стават основен източник на енергия. Кетозата потиска хормоните на глада и засилва сигналите за ситост, което обяснява защо много последователи на диетата се чувстват по-леки, по-стройни и по-малко гладни в първите седмици.
Гастроентерологът Уенди Лебрет отбелязва, че не е рядкост хора, преминали на карниворна диета, да съобщават за намаляване на подуването и газовете. Това обаче може да се дължи по-малко на отсъствието на зеленчуци, а повече на липсата на определени ферментируеми влакнини — особено храни с високо съдържание на FODMAP, известни като задействащи симптоми при някои хора. Проучване от 2022 г. установява, че ниско-FODMAP диета значително намалява коремната болка, подуването и нередовността на изхождането при хора със синдром на раздразненото черво. Лебрет отбелязва, че подобно облекчение често може да се постигне чрез ниско-FODMAP диета, без да се премахват всички растителни храни.
Има обаче уловка: дългосрочното изключване на фибрите може да намали толерантността на тялото към тях.
„Следващият път, когато човек яде растителна храна, червата могат да реагират прекалено силно, защото са загубили полезните бактерии, които подпомагат храносмилането, предизвиквайки повече симптоми и засилвайки рестриктивните навици“, обяснява диетологът Емили Прпа.
Тя подчертава, че фибрите не са само за храносмилането; те са ключови за дългосрочното здраве.
„Фибрите са един от най-защитните компоненти на човешката диета, свързани с по-нисък риск от сърдечни заболявания, рак, диабет, както и с по-дълъг живот и когнитивно здраве“, каза Прпа.
Преглед от 2023 г. на десетки изследвания показва, че високият прием на фибри намалява риска от рак с до 22%, включително значителна защита срещу колоректален рак.
„В крайна сметка, премахването на фибрите напълно отнема една от най-добрите защити за тялото и ума“, добави диетологът.
Какво губи тялото при диета само с месо
Храносмилането е само част от историята — липсата на растения предизвиква каскада от загуби на хранителни вещества. Без плодове, зеленчуци и зърнени храни тялото губи достъп до важни нутриенти — витамин C, антиоксиданти и растителни съединения (фитонутриенти), които подпомагат борбата с възпаления и дългосрочното здраве.
Високият протеинов прием натоварва черния дроб и бъбреците. Черният дроб трябва да превърне излишния азот от протеина в урея, която бъбреците филтрират; този процес е свързан с по-висок риск от бъбречни камъни и дългосрочен стрес за органите. Прпа отбелязва, че мозъкът също може да е пренебрегната жертва.
„Диети, богати на фибри от растителни храни, като средиземноморската, са свързани с по-добро настроение, по-нисък риск от депресия и защита на мозъка“, обясни експертът.
Метанализите показват, че следването на средиземноморска диета намалява риска от депресия с около 19%, докато увеличение от 5 г дневно фибри води до 5% намаление на риска от депресия.
Може ли карниворната диета да навреди на сърцето?
Кардиолозите отдавна предупреждават срещу диети, базирани на червено и преработено месо, богато на наситени мазнини и холестерол. Тези компоненти са свързани с повишен LDL („лош“) холестерол, ключов рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Проучване от 2021 г. с над 180,000 участници показва, че високата консумация на червено месо е свързана с 20% увеличение на риска от сърдечно-съдови заболявания, 53% ръст на сърдечни болести и повече от двойно повишен риск от смъртност, свързана със мозъчен инсулт.
„Липсата на фибри премахва един от естествените инструменти на тялото за понижаване на LDL, тъй като разтворимите фибри свързват холестерола в червата и помагат за отстраняването му“, заяви Прпа. Поради това дългосрочният сърдечно-съдов риск от тази диета е реална заплаха.
Въпреки рисковете, карниворната диета продължава да намира последователи, особено сред хора с хронични храносмилателни проблеми, хранителни непоносимости или автоимунни симптоми.
„Много хора се привличат от простотата и стила на елиминационно хранене“, казва Прпа. „Някои я изпробват за бързи решения или за облекчаване на стомашно-чревни симптоми, мислейки, че изключването на храни ще „рестартира“ системата им“.
В краткосрочен план диетата често дава резултат, особено за хора, които преди това са консумирали големи количества ултра-преработени храни. Но дългосрочните ефекти върху здравето остават несигурни.
„Най-голямото ми притеснение относно карнивърната диета не е толкова какво включва“, каза Прпа, „а какво изключва“.
