Геймърите сред децата показват по-добри когнитивни способности, съобщава АФП. Обикновено родителите се безпокоят заради последствията, които имат видеоигрите.
Ново медицинско изследване показва, че този тип прекарване на времето може да има и позитивно въздействие.
Данните са публикувани в медицинското списание „JAMA Network Open“.
Според по-ранни научни изследвания видеоигрите имат негативно въздействие – например депресия или агресия. Проучванията обаче са ограничени поради малкия брой участници, казва Бадер Чарани, професор по психиатрия в университета във Върмонт. Заедно със своите колеги той анализира данни от развитието на когнитивните способности у подрастващите. Изследването е финансирано от Националния здравен институт на САЩ.
Наблюдаваните деца са около 2000 и се разделят на две групи – такива, които никога не играят видеоигри, и такива, които играят поне по три часа всеки ден.
Възрастта на децата е 9-10 г. Двете групи деца трябвало да изпълнят две задачи, едната от които свързана с ориентация „ляво-дясно“, а другата – с лицево разпознаване.
Според резултатите децата, които играят видеоигри, се справят по-добре с поставените задачи.
По време на изследването мозъкът на всяко дете е бил обект на наблюдение. Играещите видеоигри показват по-висока активност в зоните, свързани с вниманието и паметта. Заключението на авторите на изследването е, че видеоигрите водят до когнитивни предимства.
Според Бадер Чарани резултатите биха били по-ясни при последващо изследване, когато децата пораснат. Така биха отпаднали фактори като семейна среда, физическа активност и качество на съня. „Твърде много време пред екрана като цяло е вредно за психическото и физическото здраве“, казва професор Чарани.
Ново медицинско изследване показва, че този тип прекарване на времето може да има и позитивно въздействие.
Данните са публикувани в медицинското списание „JAMA Network Open“.
Според по-ранни научни изследвания видеоигрите имат негативно въздействие – например депресия или агресия. Проучванията обаче са ограничени поради малкия брой участници, казва Бадер Чарани, професор по психиатрия в университета във Върмонт. Заедно със своите колеги той анализира данни от развитието на когнитивните способности у подрастващите. Изследването е финансирано от Националния здравен институт на САЩ.
Наблюдаваните деца са около 2000 и се разделят на две групи – такива, които никога не играят видеоигри, и такива, които играят поне по три часа всеки ден.
Възрастта на децата е 9-10 г. Двете групи деца трябвало да изпълнят две задачи, едната от които свързана с ориентация „ляво-дясно“, а другата – с лицево разпознаване.
Според резултатите децата, които играят видеоигри, се справят по-добре с поставените задачи.
По време на изследването мозъкът на всяко дете е бил обект на наблюдение. Играещите видеоигри показват по-висока активност в зоните, свързани с вниманието и паметта. Заключението на авторите на изследването е, че видеоигрите водят до когнитивни предимства.
Според Бадер Чарани резултатите биха били по-ясни при последващо изследване, когато децата пораснат. Така биха отпаднали фактори като семейна среда, физическа активност и качество на съня. „Твърде много време пред екрана като цяло е вредно за психическото и физическото здраве“, казва професор Чарани.
