Археологическите проучвания в крепостния ров на „Баба Вида“, които се извършват за втора поредна година, потвърждават, че разкритото миналата година неизвестно досега фортификационно съоръжение е изградено след IV век, най-късно през VI век. Това съобщи при представянето на резултатите от тазгодишния археологически сезон ръководителят на разкопките д-р Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей във Видин.
Тази година проучваният през 2025 г. сондаж е разширен с още 25 квадратни метра. Разкритият тогава каменен зид продължава в посока югозапад – североизток, широк е около 1,8 метра и е с дълбок фундамент, което показва, че става дума за сериозно отбранително съоръжение, каза Ставрева.
По думите ѝ стратиграфските наблюдения дават по-сигурна датировка на градежа. От вътрешната страна на зида е установен пласт от IV век, върху който е изградено съоръжението, а материалите около субструкцията се датират в VI век. Това позволява археолозите да приемат, че крепостното съоръжение е построено между IV и VI век.
Сред най-значимите открития през настоящия сезон е пожар на място, във вероятно паянтова постройка, датирана по керамичния материал към XIV век. Според Ставрева това е ценна находка за изследването на средновековния Видин през периода на Второто българско царство.
Археологът-нумизмат Фионера Филипова съобщи, че са открити две монети на Констанций Втори, син на Константин Велики. Те датират от IV век и потвърждават ранната датировка на фортификационното съоръжение. Монетите са отсечени в античната монетарница Сисция и принадлежат към емисиите, разпространявани в Дунавския регион след монетната реформа на Константиновите наследници.
Освен тях при разкопките са открити и имитативни монети по образец на византийските императори от династията на Комнините, които предстои да бъдат окончателно почистени и идентифицирани. Според Филипова те могат да допринесат за по-точното датиране на средновековните пластове.
Археологът Емил Ванков посочи, че проучванията показват, че през Османския период ранновизантийското съоръжение вече не е изпълнявало отбранителните си функции. Извън стената е регистриран мощен османски културен пласт.
По думите му разкритата фортификация представлява нов елемент в историческата топография на Видин. До момента не разполагахме с археологически доказателства за ранновизантийско крепостно съоръжение на това място. Ако досега наричахме Видин град на трите крепости, вече можем да говорим за град на четирите крепости, каза Ванков.
Ставрева посочи, че въпреки затрудненото финансиране на археологическите проучвания в страната през тази година, екипът е успял да приключи разкопките и да потвърди изводите от предишния сезон. При проучванията са открити голямо количество керамика, около 30–40 чугунени гюлета и артефакти от бронз, желязо, кост, олово и стъкло.
С решение на Общинския съвет – Видин тази година общината дофинансира археологическите проучвания с 30 700 евро. От средствата 23 000 евро са предназначени за продължаване на разкопките на античния римски град „Бонония“, а 7 700 евро – за теренните изследвания в крепостния ров на „Баба Вида“.
По думите на д-р Ставрева, макар разкопаната площ да е малка, резултатите са изключително информативни и обогатяват знанията за период от историята на Видин, за който археологическите данни досега са били оскъдни.
