ДНК анализ на диворастящи и култивирани растения ямс на континента показа, че в региона се е зародило растениевъдството.
ThinkStock/Getty Images
Генетици секвенирали геномите на 167 сорта ямс, включително на растящите в саваните - Dioscorea abyssinica, и в горите - Dioscorea praehensilis. Смята се, че при хибридизацията на тези два вида е получен най-разпространеният в Африка култивиран сорт ямс Dioscorea rotundata.
В Гана, Бенин, Камерун и Нигерия са получени 86 образци от култивираното растение.
Резултатите от генетичния анализ позволили горските разновидности на ямса да бъдат разделени на две групи - камерунска и западноафриканска.
В съответствие с най-вероятния сценарий първоначално са се появили две разновидности на ямса, растящи в саваните и горите, а след това се стигнало до диверсификация на горската разновидност.
При това растящата в басейна на река Нигер западноафриканска разновидност била използвана за хибридизация с диворастящата D. abyssinica.
Специалистите направили възстановка на еволюцията на култивирания сорт D. rotundata.
Древните земеделци предпочитали растения с корени, които достигат до почвената влага и я поглъщат. Затова подбирали грудки с високо съдържание на нишесте.
Освен това култивирането довело до приспособяване на горските разновидности към новите условия, които са характерни за полетата.
Резултатите от предишни изследвания сочат, че преди около 6000 години в басейна на река Нигер имало езера. Климатът в региона бил влажен и благоприятен за отглеждане на различни видове растения.
Учените предполагат, че когато в северната част на континента започнали да се появяват пустинни райони, древните хора в горите в Западна Африка се заели със земеделие, за да се справят с влиянието на по-сухия климат.
Включващият Месопотамия, Левант и долината на река Нил регион Плодороден полумесец в Близкия изток е смятан за един от центровете на зараждането на растениевъдството. Там са култивирани пшеницата, лещата, овесът, нахутът и други растения.
