/ iStock/Getty Images
Има ли напълно естествен начин да спрете стареенето на тялото си? Да, тайната е да спите зимен сън от септември до май всяка година.

Това установи екип от биолози от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, изучаващ жълтокоремните мармоти. При тях на практика процесът на стареене спира за период от седем - осем месеца, през които спят в подземните си дупки, твърдят изследователите, цитирани от електронното издание “Юрикалърт”.

Проучването, което е първото, анализиращо стареенето на мармотите в дивата природа, показва, че спирането на този естествен процес се проявява, след като животните достигнат двегодишна възраст. Тогава настъпва техният период на половата зрялост. 

Учените анализират кръвни проби от мармоти, събрани през множество летни сезони в Колорадо - тогава тези животни са активни. Целта на изследователите е да изготвят статистически модели, които да им позволяват да се направи оценка какво се случва по време на зимния сън. Биологичното стареене на мармотите се оценява на базата т.нар. епигенетични промени - стотици химични модификации, които възникват в тяхната ДНК.

“Резултатите от различни статистически подходи показват, че епигенетичното стареене по същество спира по време на зимния им сън“, обяснява водещият автор Габриела Пиньо. “Установихме, че епигенетичната възраст на мармотите се увеличава в активния сезон, спира по време на хибернация и продължава да нараства през следващия активен сезон."

Според специалистите този процес помага да се обясни защо средната продължителност на живота на жълтокоремния мармот е по-дълга, отколкото би се очаквало съобразно телесното тегло.

Хибернацията, която позволява на животните да оцелеят при сурови сезонни условия, когато няма храна и температурите са много ниски, е често срещано сред по-малките бозайници, като мармоти, произхождащи от планинските западни райони на САЩ и Канада.

Зимният сън при мармотите се редува между периоди на метаболитно потискане, които продължават седмица или две, и по-кратки фази на повишен метаболизъм, обикновено продължаващи по-малко от един ден. По време на метаболитно потискане дишането им се забавя и телесната температура пада драстично, до степен, че „те се чувстват като студени скали“, твърди Даниел Блумстейн, който също е част от научния екип.

Освен това мармотите използват минимално количество енергия, като изгарят около един грам мазнини на ден. „Това по същество не е нищо за животно от 5000 до 6000 грама“, отбеляза Пиньо. Така те пестят енергия и успяват да преживеят по-дълги периоди без храна.

По време на активния си летен сезон обаче мармотите ядат много, като удвояват теглото си, така че да имат достатъчно мазнини за следващия период на хибернация.

Известно е, че всички състояния, свързани с хибернацията - намалена консумация на храна, ниска телесна температура и намален метаболизъм, противодействат на процеса на стареене и насърчават дълголетието, обясняват американските биолози. Според тях това забавено стареене вероятно ще се появи при други бозайници, които спят зимен сън, тъй като молекулярните и физиологичните промени са сходни.

Изследването е било възможно, тъй като учените са имали достъп до кръвни проби от свободно живеещи животни, чиято възраст е известна. Не са много дивите популации, за които има толкова подробна информация за индивидуалната възраст на животните.

За проучването са анализирани 73 женски жълтокоремни мармота през целия им живот. Кръвни проби са им вземани на всеки две седмици през 14 активни сезона. Хронологичната възраст на мармотите е изчислена въз основа на датата, на която младите за първи път са излезли от родните си дупки. Възрастта на мъжките мармоти е трудна за определяне, тъй като те често мигрират от една област в друга.

Заключенията на специалистите могат да имат биомедицински предимства за предизвикване на условия за хибернация при хора или човешки клетки, твърдят изследователите - например за запазване на органи за трансплантация или при дългосрочни космически мисии.

Резултатите от проучванията им са публикувани в изданието “Нейчър еколъджи енд евълушън”.
 
БТА