3 септември: Ричард Лъвското сърце е коронован за крал на Англия в Уестминстър

590 г. Григорий I е избран за римски папа. Григорий I Велики е римски папа до смъртта си на 12 март 604 г.

Роден в заможно римско семейство, свързано с църквата. Неговият пра-пра-дядо е папа Феликс III (папа 483-492 г.). Григорий получава добро образование по латински език, природни науки, история, математика, музика и право. След смъртта на баща си, Григорий превръща семейното имение в манастир, посветен на свети апостол Андрей, и сам приема монашеско пострижение.
Той е първият папа, който в миналото си е бил монах. Служил е в манастира „Св. Андрей Първозвани” в Рим, който сам основал.

Като папа засилва мисионерската дейност на църквата сред варварите в Северна Европа. Григорий отстоява първенството на Римския епископ, казвайки, че Римският епископ е „служител на Божиите служители” и отговаря за своето свещеническо служение директно пред Бога.

Любопитен факт е, че той е известен и като Григорий Двоеслов заради съчинението си „Диалози” - сборник с чудеса, знаци и изцеления от живота на италианския светец Бенедикт Нурсийски (ок. 480-547 г.).

1189 г. Ричард Лъвското сърце е коронован за крал на Англия в Уестминстър. Ричард I е представител на династията на Плантагенетите. Син е на краля на Англия Хенри II Плантагенет и неговата жена, херцогиня Елеонор Аквитанска.

Като дете той заминава за Франция, където получава като наследство от майка си херцогство Аквитания и графство Поату. Едновременно с това през 1170 г. по-големият му брат Хенри бил коронован под името Хенри III, който така и не получава реална власт.

През 1173 г. Ричард, заедно с другите синове на Хенри, вдига неуспешен метеж срещу баща си. Ричард взима участие в метежа по настояване на майка си, но също и поради нанесената му от баща му обида - Хенри II искал да ожени Ричард за любовницата си Алис.

След смъртта на големия си брат през 1183 г. Ричард се превръща в следващия престолонаследник на Англия. Той решава да даде Аквитания на брат си Джон Безземни и сключва договор с френския крал Филип II срещу баща си Хенри II. В същата година старият крал почива и Ричард е коронован на 3 септември 1189 г.

През десетте години, които управлявал, Ричард прекарал само шест месеца в Англия. Неговото управление, което започнало с еврейските погроми в Лондон и Йорк, рязко се отличавало от царуването на неговия баща. Ричард се прославя със своите военни подвизи, но неговото управление води до драстично увеличаване на данъците за финансиране на армията и флота. В стремежа си да набави финансиране на военните си кампании той толерира скутажната практика и освобождава от васалска клетва краля на Шотландия Уилям I срещу сумата от 10 000 марки.

1260 г. се води битката при Айн Джалут. Сражението е между силите на Монголската империя и египетските мамелюци при Извора на Голиат в долината Йезреел в Галилея, северно от библейска Самария. Тази битка е първото решително поражение на монголските завоеватели и най-далечната точка, която те достигат при нахлуването си в арабските земи.

Монгке става велик хан през 1250 г. и незабавно се заема с довършването на плана на дядо си Чингис хан за световна империя. През 1253 г. той натоварва брат си Хулегу със задачата да води нашествията на югозапад. През 1256 г. Хулегу започва похода от територията на Персия на юг с армия от обучени, дисциплинирани и подвижни конници, които превъзхождат която и да е друга армия в света.

През септември 1259 г. Хулегу набързо подчинява Месопотамия източно от р. Тигър. През януари 1260 г. монголците обсаждат Халеб и го превземат за дни с помощта на катапулти. Гражданите на Айюбидската столица Дамаск изгонват султана си Ал Малик Ал Насир и изпращат безусловна капитулация на Хулегу. Хулегу влиза в града заедно с Китбука, Хайтон и князът на Антиохия Бохемонд IV. Монголците залавят Ал Насир при Газа и го отвеждат при хана си. Хулегу предвижда поход на юг през Палестина срещу последната голяма ислямска сила, мамелюците в Египет. Кутуз обаче убива пратениците и излага на показ главите им на Баб Зулейла, една от портите на Кайро.

Междувременно обаче умира великият хан Мунке и Хулегу трябва да се върне в Каракорум, за да участва в избора на следващия хаган. Кубилай е провъзгласен за велик хан, но брат му Арик Боке му оспорва трона, което става причина за братска война. Хулегу взема по-голямата част от армията със себе си, оставяйки само два тумена (20 000 души) по командването на най-добрия си пълководец, тюркът Китбука Ноян, несториански християнин.

В късния август силите на Китбука тръгват на юг от базата им в Баалбек (дн. в Централен Ливан), минават на изток от езерото Тибериас през Палестина. Мамелюкският султан Кутуз междувременно се е съюзил с друг мамелюк, Байбарс, който разбира, че падането на Кайро би сложило край на амбициите му за власт. Монголците от своя страна са се опитвали да се съюзят с остатъка от кръстоносното Кралство Йерусалим, но папа Александър IV е забранил това. Разгневеният Китбука разорява Сидон. Бароните от Акр повече се страхуват от монголците, отколкото от мамелюците и в необичаен ход позволяват на мамелюците да минат през територията им, да лагеруват близо до Акр и да закупят провизии от тях. От Акр Кутуз тръгва на югоизток към извора при Айн Джалут в Йезреелската долина.

Вражеските сили се срещат при Айн Джалут на 3 септември. Там равнината се стеснява до 5 км като от едната страна е стръмния склон на връх Гилбоа, а от другата хълмовете на Галилея. Кутуз скрива част от войските си в околните хълмове и заповядва на Байбарс с авангарда да се изправи срещу монголците. Китбука напада Байбарс и го обръща в бяг, но скоро разбира, че е попаднал в капан. Китбука разгръща войските с в тишина с използването на черни и бели знаменца е тяхното нападение помита авангарда на Байбарс, а и левия мамелюкси фланг с престорено отстъпление, но са почти пометени от яростното монголско нападение.

Китбука разбира грешката си и заповядва атака срещу левия мамелюкски фланг, който се огъва под монголската настървеност. Тогава Кутуз отива мястото, където боя е в разгара си, хвърля шлема си на земята и вика „О мюсюлмани!” три пъти. Неговите разнебитени войски се събират и удържат фланга. Кутуз води контранападение заедно с конни подкрепления, скрити в съседните долини. Китбука обаче също се държи. Конят му е убит и го хвърля на земята, където несторианския пълководец попада в ръцете на мамелюците.

След като монголската междуособица за наследяването на трона най-сетне е приключила и Кубилай хан става велик хан Хулегу се връща в земите си през 1262 г. и събира войските си за отмъщение срешу мамелюците. Неговият братовчед Берке, който владее Кипчакското ханство в Русия обаче е приел исляма, противопоставил се е на унищожението от Хулегу на Абасидския халифат, установил е връзки с мамелюците и сега започва набези по северната граница на Хулегу, за да отвлече вниманието му. Хулегу се опитва да нахлуе на север от Кавказ, но претърпява тежко поражение през 1263 г. Конфликтите между монголците, започнали след смъртта на Монгке, слагат край на обединената Монголска империя. Хулегу успява да изпрати само два тумена срещу мамелюците и те са отблъснати. Умира през 1265 г. и е наследен от сина си Абака.

1783 г. подписан е Парижкия мир между Великобритания и 13 нейни северноамерикански колонии. Документът слага край на Американската война за независимост. Подписан е във Версайския дворец в Париж при посредничеството на френският крал Луи XVI.

Договорът има 10 члена. Великобритания признава на 13-те колонии качествата суверенитет и нeзависимост и се отказва от каквито и да било претенции към управлението им, територията и собствеността им. Маркира се границата между страните в Северна Америка, а Конгресът на Конфедерацията се задължава „убедително да препоръча” на отделните щати да приемат решения за изплащането на компенсации за конфискуваната собственост на лоялистите.

Признават се задълженията за изплащане на законно възникналите дългове към кредиторите на страните. Освобождават се военнопленниците между двете страни, като британската армия се извежда от САЩ, въздържайки се от повреждане и унищожаване на американската собственост.

Договорът е ратифициран от Конгреса на Конфедерацията на 14 януари 1784 г. и от британският крал Георг ІІІ - на 9 април 1784 г. Размяната на ратификационните грамоти се състои в Париж на 12 май 1784 г.

1791 г. френското законодателно събрание приема първата френска конституция. След поредица неудачни опити да излезе от затрудненото финансово положение, през декември 1787 г. Луи XVI обявява, че ще свика държавните служители на Франция.

На 24 януари 1789 г. с кралски регламент е постановено на 27 април да се свикат Генералните щати. Регламентът посочва като цел на бъдещото събрание „установяване на постоянен и неизменен ред във всички сфери на управление, касаещи щастието на поданиците и благосъстоянието на кралството, по възможност най-бързо изцеление на болестите на държавата и унищожаване на всякакви злоупотреби”.

На 5 май 1789 г. във Версай са открити заседанията на Генералните щати. В същия момент безпрецедентни въстания, предизвикани от икономическата криза, масовата безработица и глад, са обхванали цяла Франция. През зимата и пролетта на 1789 г. въстания избухват в такива големи градове като Марсилия, Тулон и Орлеан. А в края на април въстание избухва и в самия Париж - в предградието Сент Антоан.

Въстаналите селяни изгарят замъците на господарите си и взимат земята им. В някои провинции са изгорени или унищожени около половината имоти.

На 26 август 1789 г. Учредителното събрание приема „Декларация за правата на човека и гражданина” - един от първите документи на демократичния конституционализъм. На „стария режим”, основан на съсловни привилегии и произвола на властите, са противопоставени всеобщо равенство пред законите, неотчуждаемост на естествените права на човека, суверенитет на народа, свобода на възгледите, принципа „позволено е всичко, което не е забранено от закон” и други демократични уредби на революционното просветителство, превърнали се оттогава в закони и действащо законодателство.

На 5 октомври се провежда поход към Версай (резиденцията на краля), за да застави със сила Луи XVI да признае декретите и Декларацията, чието одобрение дотогава монарха отказва. Националното събрание заповядва на Лафайет, командващ Националната гвардия, да изпрати гвардейците към Версай. В резултат на похода, кралят е принуден да напусне Версай и премести в Париж, в двореца Тюйлери.

Едно от първите решения на Учредителното събрание (ноември 1789 г.) е конфискацията на църковните земи, които са обявени за „национално имущество” и дадени за продажба. След това са национализирани редица земи на аристокрацията. Следвайки принципа на равенство на гражданите, Събранието ликвидира съсловните привилегии, отменя институциите на наследственото дворянство, дворянските титли и гербове.

На 3 септември 1791 г. Националното събрание провъзгласява четвъртата в историята на Европа конституция (след Конституцията на Филип Орлик, Конституцията на Жечпосполита и Конституцията на Сан Марино) и петата в света (след Конституцията на САЩ от 1787 г.). Кралят я приема и полага клетва за вярност (по новата конституция) на 13 септември.

1901 г. четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвлича американската протестантска мисионерка Елън Стоун и нейната приятелка Катерина Цилка с цел получаване на паричен откуп. Тяхното пленничество продължава близо половин година и става известно като „Аферата мис Стоун”.

В резултат на най-тежкия си провал през януари 1901 г. ВМОРО изпада в изключително тежко положение. При разкритията много книжа и архиви попадат в турските власти, значителна част от мрежата на организацията е разкрита, Централният комитет на ВМОРО е парализиран, тъй като членовете му са арестувани. След аферата ВМОРО започва работа по възстановяване на организацията, като основен проблем за решаване е липсата на средства за въоръжаване.

Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати турци и гърци. Воеводите идват до извода, че дребните грабежи само накърняват репутацията на организацията и не спомагат за разрешаване на финансовия проблем. Сандански предлага отвличането на княз Фердинанд I при негово посещение в Рилския манастир, но на този радикален план пък се противопоставя Делчев, който смята, че отвличането трябва да стане на османска територия. След отхвърляне на различни варианти, Сандански се насочва към идеята за отвличане на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на мисията в Солун д-р Джон Хаус.

Четата на Сандански пристига в Банско и е посрещната от местния деец на ВМОРО Йонко Вапцаров. След разговори с местните протестанти се разбира, че идеята да се примами Хаус в Банско е обречена на провал, но че в набелязаното време ще дойде друг американски мисионер - Елън Стоун, която ще води кратък курс за обучаване на български учителки за първоначалните протестантски училища заедно с помощничката си българка Катерина Цилка. Освен това, според Христо Чернопеев, отвличането на Стоун е по-приемливо, тъй като д-р Хаус е в добри отношения със селяните, а самата мис Стоун проповядва, че Господ, а не революционерите ще помогнат на поробеното население.

Според одобрения план отвличането трябва да бъде извършено от малобройна чета по пътя Разлог - Горна Джумая в местността Подпрената скала. Участниците в отвличането трябвало да бъдат в турски облекла и да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци.

Ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването й. Заедно с Елън Стоун се очаквало да пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други.

Елън Стоун и Катерина Цилка са пресрещнати и отвлечени късно следобед на 3 септември 1901 г., като двете са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун. Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но е обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език.

На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна известява американския консул в Солун, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.

Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет. Четата е преследвана от турски потери и от върховистки чети, затова преодолява големи трудности при укриването си. Тя постоянно сменя пътищата си и основно се движи през нощта от съображения за сигурност. На третия ден край село Сушица жените са информирани, че са отвлечени за откуп и Чернопеев ги предупреждава, че ще бъдат убити, ако се опитат да избягат. Третата нощ четата влиза в България, за да се подслони и там да изчака ситуацията в Горна Джумая да се успокои. Подслон намират в селата Фролош и Цървище.

Шест дни след отвличането Елън Стоун е заставена да напише писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне Сандански и Чернопеев, а на мис Стоун е оставено да реши до кого да го адресира - тя го изпраща до своя приятел от Банско Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за нейното освоождаване се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото, Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до д-р Хаскел, който е мисионер в Самоков. На 28 септември д-р Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, с Еди Пенсър - временен американски представител и с тогавашния генерален американски консул в Цариград Дикенсън.

Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността й от шест месеца ги изненадва. Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.

Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. На 2 януари Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който пристига до Влахи.

След продължителни преговори в София и Самоков откупът от 14 000 златни турски лири е получен на 18 януари 1902 г. в Банско. Парите са изплатени от турските власти, които после събират парите от българското население. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.

1941 г. в концлагера „Аушвиц” е използван за първи път отровният газ Циклон Б. Комплексът от нацистки концентрационни лагерие разположен в Южна Полша в близост до град Освиенцим. Първи началник на лагера става оберщурмбанфюрер от СС Рудолф Хьос.

Лагерът „Аушвиц 1” е създаден на 20 май 1940 г., а първата група, в която влизали 728 полски политически затворници, е изпратена още на 14 юни с.г. В „Аушвиц 2” в едноетажни дървени бараки са били държани стотици хиляди евреи, поляци, цигани и хомосексуални. Жертви на този лагер стават повече от милион души.

1944 г. Ане Франк, момичето което води дневник за Втората световна война, е качено заедно със семейството си на последния влак за концентрационния лагер „Аушвиц”. През първите пет години от живота си, Ане живее с родителите си и по-голяма си сестра, Марго, в апартамент в покрайнините на Франкфурт. След като нацистите завземат властта през 1933 г., Ото Франк бяга в Амстердам.

Германците окупират Амстердам през май 1940 г. През юли 1942 г. германските власти и техните холандски сътрудници започнат да извозват евреи от цяла Холандия към Вестерборк, транзитен лагер близо до холандския град Асен, недалеч от границата с Германия.

През първата половина на юли Ане и нейното семейство се укриват в един апартамент заедно с четирима холандски евреи - Херман, Огюст,  Петер ван Пелс и Фриц Пфефер. В продължение на две години те живеят в тайно таванско помещение, но на 4 август 1944 г. Гестапо открива скривалището.

Същият ден семейството е арестувано и изпратено във Вестерборк. Един месец по-късно - през септември 1944 г., СС и полицейските органи изпращат семейството на Ане с влак в „Аушвиц”.

1976 г. космическия кораб „Викинг 2” каца на Марс и предава първите цветни снимки на повърхността на планетата отблизо. Програмата „Викинг” на НАСА е първата космическа програма за изпращане на космически апарати на Марс.

„Викинг 1” и „Викинг 2” са са създадени именно за подробното изучаване на Марс. Всеки от космическите апарати е съставен от два модула: един, който е на орбита около планетата, и друг, който се спуска на повърхността. Орбиталният блок има две телевизионни камери, инфрачервен спектрометър за регистриране на водна пара в марсианската атмосфера и инфрачервен радиометър за изготвяне на топлинна карта на планетата.

На спускаемия апарат са монтирани научни уреди за изследване както в участъка на спускане в атмосферата на Марс, така и след кацането на повърхността на планетата. При спускането се измерват атмосферното налягане и температура, определя се газовия състав на атмосферата, регистрират се йони и електрони в марсианската йоносфера. Освен това се определя профилът на плътността на атмосферата.

Космическите апарати „Викинг” са първите, които предават от повърхността на Марс цветни фотографии с високо качество. На тях се вижда пустинна местност с червеникава почва, осеяна с камъни. Небето е розово заради светлината, отразена от червените прашни частици в атмосферата. Орбиталните модули откриват геологични образувания, много напомнящи следи от водна ерозия, приличащи на корита от пресъхнали реки.

Любопитен факт е, че спускаемите модули са може би най-дълго съхранилите се активни лаборатории на повърхността на друга планета, далеч надхвърлили продължителността на живот, първоначално определен на шест месеца. Първият апарат събира информация за марсианската среда в продължение на повече от шест години, а вторият - четири.

Цялата програма „Викинг” е прекратена на 21 май 1983 г. За да се предотвърти сблъск на орбиталния апарат „Викинг 1” с планетата, той е издигнат в по-висока орбита. Сблъск с Марс и потенцалното му замърсяване от Викинг 1 се предполага да стане след 2019 г.