1196 г. папа Целестин III дава на Тевтонския орден привилегии, подобни на другите ордени. Това е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след Ордена на йоанитите (Малтийския орден) и Ордена на тамплиерите.
По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г., немски благородници и търговци основават братство при полева болница, което има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д’Акр в Галилея. Арабите са били завоювали града преди три години (1187 г.), но още от 1104 г. градът е бил в ръцете на кръстоносците и е бил главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яффа са загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено.
На следващата година (1191 г.) крепостта пада и Сен Жан д’Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина (до 1291 г.). Тук братството построява болница и църквата "Св. Мария" и се нарича fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem. Папа Целестин III дава на братството привилегии, подобни на другите ордени.
На голямо събрание през пролетта на 1198 г. немските рицари решават да превърнат братството в орден, приемайки правилата на йоанитите и тамплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден на 19 февруари 1199 г. с була и определя задачите му - защита на немските рицари, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква.
1719 г. излиза от печат първият вестник в САЩ „Бостън Газет”. Той е първото модерно средство за масово осведомяване, възникнало в подобен на сегашния си вид през 17 в. в Европа (в частност - Германия, Нидерландия, Италия, Франция, Англия): хартиен носител с поне няколко страници, съдържащ новини, оформени в различен тип статии, често придружени с илюстрации и снимки.
През първата половина на 19 в. индустриалната революция намалява стойността на издаването и в много градове на Европа и Америка започват да излизат по-евтини и широко достъпни вестници, като съдържанието им силно варира в различните региони и култури.
До началото на 20 в. вестниците са най-бързо реагиращото на актуални събития средство за информация. Но с появата на електронните медии (радио, телевизия, Интернет) вестниците губят първенството си в актуалността на информацията, но в продължение на десетилетия продължават съществуват успоредно с тях.
1846 г. Робърт Листън провежда първата хирургическа операция с анестезия в Европа. Операцията - ампутация на крак, шотландският хирург извършва в Университетската болница в Лондон.
Средства и методи за повлияване на болката при хирургичните манипулации били търсени много преди това. През 1772 г. английският химик и биолог Джоузеф Пристли открива райския газ. През 1800 г. сънародникът му Хъмфри Дейви прави опити с него и изказва мнение, че са възможни безболезнени операции под въздействието на този газ.
През 1824 г. друг англичанин - лекарят Хенри Хикман - прави опити върху животни и успява да постигне обща анестезия с въглероден диоксид. Тези опити обаче остават незабелязани от обществеността. През 1844 г. в САЩ стоматологът Хорас Уелс използва райски газ за обезболяване при зъбни екстракции. Резултатите са незадоволителни и това подтиква неговия приятел Уилям Мортън (също стоматолог) да търси по-добър анестетик.
Спира се на етера, прави с него опит върху себе си и успешна зъбна екстракция на 30 септември1846 г., докато на 16 октомври с.г. не се извършва първата голяма оперативна интервенция под обща анестезия. Мортън прилага етера за обезболяване при екстирпация на тумор в лява шийна област при 20-годишен печатарски работник. Операцията се провежда от главния лекар на университетската болница в Бостън Джон Колинс Уорън и е наблюдавана от широк кръг лекари, юристи, биолози и представители на духовенството.
Мортън и неговият метод са възприети с недоверие. Пациентът сяда на оперативния стол, д-р Мортън дава анестезия с маска, свързана с балон с газ. Операцията продължава 5 минути, туморът е екстирпиран успешно. Пациентът се събужда и съобщава, че не е получил усещане за никаква болка, а само много неясно за срязване с нож. Така хирургията навлиза в ерата на анестезията.
Още същата година методът е приложен и в Европа. А през 1847 г. професорът по анатомия Оливър Холмс въвежда понятието анестезия като липса на чувство за болка.
Любопитен факт е, че още през март 1842 г. Уилям Лонг отстранява киста на шията под етерна наркоза в Джорджия. Авторът обаче не публикува метода и Мортън независимо от него открива свойствата на етера като общ анестетик.
1860 г. Южна Каролина става първият щат, отделил се от САЩ. Процесът на отделяне на 11 щата, несъгласни с премахването на робството става причина за избухването на гражданската война (1861-1865).
1891 г. изиграна е първата игра по баскетбол в Спрингфилдския колеж в САЩ. Спортът добива олимпийски статут през 1936 г. и, въпреки че е американски спорт, бързо се разпространява по цял свят.
През зимата на 1891 г. Нейсмит, който преподавал анатомия и физкултура в колежа в Спрингфилд, щата Масачузетс, забелязал, че зимните занятия на студентите в спортната зала са твърде еднообразни и скучни и им предложил нова игра за ловкост и координация, която можела да се провежда в закрити помещения. Той прикрепил към срещуположните балкони, опасващи залата, две кошници за плодове. След това разделил 18-те студенти на два отбора и им казал, че победител ще бъде този отбор, който вкара най-много топки в противниковата кошница. Топката била футболна.
Самият Нейсмит по-късно разказва, че идеята се зародила у него още в ученическите му години, когато децата си играели на старинната игра „duck-on-a-rock” (патица на скалата). Смисълът на тази популярна тогава игра бил да се хвърли малък камък, с който да се събори друг, по-голям, поставен на издигнато място.
На 15 януари 1892 г., поради големия интерес към играта в цялата страна, Джеймс Нейсмит за пръв път публикувал правилата на баскетбола във вестник „Триъгълник”, издаван в колежа. Същата година е отпечатана и първата Книга с правилата на баскетбола, която съдържала 13 точки, много от които са действащи и днес.
1898 г. Мари Кюри и Пиер Кюри откриват нов химичен елемент - радий.
Докато работи над дисертацията си, Кюри среща през 1894 г. Мария Склодовска (Мари Кюри), млада полска студентка във физическия факултет на Соробанта. Двамата се женят през юли 1895 г., няколко месеца след като Кюри е защитил докторската си дисертация. През 1897 г., скоро след раждането на първото им дете, Мари Кюри започва да изследва радиоактивността, която скоро поглъща вниманието на Пиер до края на живота му.
През 1896 г. Анри Бекерел открива, че урановите съединения се характеризират с постоянно излъчване, способно да осветява фотографска плака. Като избира това явление за тема на докторската си дисертация, Мари започва да изяснява дали и други съединения не излъчват „бекерелови лъчи”. Скоро Мари Кюри стига до извода, че само уранът, торият и техните съединения излъчват „бекерелови лъчи”, които по-късно нарича радиоактивност.
Мари извършва важно откритие в самото начало на своите изследвания: в урановия коцит има неизвестен силно радиоактивен елемент.
През 1898 г. Пиер и Мари Кюри публикуват статията „За радиоактивното вещество, съдържащо се в урановия коцит”, в която съобщават за откриването на единия от елементите, наречен в чест на родината на Мария Склодовска полоний. През декември съобщават за откриването и на втория елемент, който наричат радий. Двата нови елемента са много по-радиоактивни от урана и тория и представляват една милионна част от урановия коцит.
За да отделят от радий в достатъчно количество за определяне на атомното му тегло, Пиер и Мари преработват за четири години няколко тона уранов коцит. Като работят в примитивни и вредни условия, те осъществяват химическото отделяне в огромни каци, поместени в продупчена барака, а всичките анализи правят в малката и бедно обзаведена лаборатория на Градското училище.
Съпрузите Кюри публикуват огромно количество информация за радиоактивността, събрано по време на изследванията им. Още преди да завършат проучванията си, те подтикват други физици да се заемат също с изучаване на радиоактивността.
1901 г. италианският радиотехник Гулиелмо Маркони предава радиовълни от Великобритания до Нюфаундленд в Северна Америка. Така радиото за първи път е използвано като средство за връзка.
Демонстрация на безжичен телеграф, радиоустройство, което не може да предава звук или говор, е проведено от Оливър Лодж и Александър Муирхед на 14 август 1894 г. Те успешно предават сигнал между две сгради на Оксфордския университет. През 1895 г. Александър Попов конструира първия радиоприемник, съдържащ кохерер, който е базиран на модела на Лодж и има за цел да повтори неговите експерименти. С някои подобрения той демонстрира устройството на 7 май 1895 г.
През 1901 г. Маркони предава радиовълни от Великобритания до Северна Америка. Най-ранната употреба на радиото е в мореплаването, за предаване на телеграфни сигнали между кораби и до сушата. Сред първите случаи на такова използване е проследяването на руските кораби от японския флот по време на битката при Цушима през 1905 г.
1913 г. англичанинът Артър Уайн публикува първата кръстословица в света. Ребусът се появява в неделното издание на в. „Ню Йорк Уърлд”.
Уайн поддържал в изданието т.нар. забавна страница с гатанки, анаграми, картинки с разлики и други любопитни загадки. Идеята за кръстословицата зреела в главата му от месеци и в навечерието на Коледа Артър я поднесъл като подарък на читателите.
Уайн начертава фигура с квадратчета във формата на диамант, написва в средата думата „забавление” и започва да измисля слова, в които има букви от първата дума. За по-голяма яснота той номерира квадратчетата от началото до края и дава обяснителни бележки, които да насочат читателите за откриването на правилните думи в кръстословицата.
Придружаващите инструкции са кратки и ясни: „Попълнете малките квадратчета с думи, които отговарят на описаните по-долу обяснения”. С течение на времето се появяват ребуси в най-различни форми.
Любопитен факт е, че единствената слабост на кръстословиците се оказали грешките, допускани от печатарските машини. Тогавашните печатни средства много често размествали или припокривали квадратчетата. Отчитайки този съществен недостатък, издателите на „Ню Йорк уърлд” спрели да поместват кръстословици. Силното недоволство на читателите обаче ги принудило да възобновят страницата, съдържаща новия ребус, само… седмица по-късно.
Най-голямото признание за кръстословицата идва през 1924 г., когато американците Дик Саймън и Линкълн Шустър пускат на пазара книга, съдържаща всички кръстословици, публикувани в „Ню Йорк уърлд”. Изданието се превръща в хит на американския пазар и само за три месеца от него са продадени над 40 000 екземпляра.
1935 г. за първи път е прожектиран филмът „Снежанка и седемте джуджета”. Това е първият пълнометражен анимационен филм, създаден от Уолт Дисни, и разпространяван в САЩ. В основата на филмовата лента е едноименната приказка на Братя Грим.
Прологът на филма започва с думите, емблематични за всяка приказка, „Имало едно време”, които въвеждат към представянето на главната героиня Снежанка - очарователна принцеса, чиято мащеха Злата кралица, завижда на красотата й. Затова всеки ден я кара да носи дрипи и да й слугува, докато тя тайно пита своето Вълшебно огледало: „Огледало на стената, коя е най-красива на земята”, а то всеки път и отговаря: „Като твоята красота няма никъде по света”.
Филмът е приет с овации. Още през февруари 1938 г. той се превръща в успех за боксофис класацията, като печели повече, от който и да е филм през същата година. За кратък период „Снежанка и седемте джуджета” дори е най-печелившият филм в историята на американското кино. По-късно (1940 г.) този рекорд е подобрен от „Отнесени от вихъра”.
За филмовата адаптация на известната приказка Уолт Дисни получава почетен „Оскар”. Освен статуетката в естествени размери той получава и седем по-малки, символизиращи джуджетата. Наградата му е връчена от Шърли Темпъл.
Любопитен факт е, че „Снежанка и седемте джуджета” е първият преиздаден филм. Това става през 1944 г. Целта на студиото е да си добави приходи по време на Втората световна война. След това филмът е преиздаван и през 1952, 1958, 1967, 1975, 1983, 1987 и 1993 г.
1958 г. Шарл дьо Гол е избран за първи президент на Франция. Това са години на дълбока политическа криза в Четвъртата Република. Войната в Алжир, безуспешните опити да се състави Правителство и накрая - икономическата криза.
Активизират се т.нар. „ултра”- полуфашистски групировки, които оказват силно влияние на алжирското военно ръководство. На 10 май 1958 г. четирима алжирски генерали се обръщат към президента Рене Коти с ултиматум - да не се отказва от Алжир. На 13 май въоръжените формировки „ултра” завладяват сградата на колониалната администрация в град Алжире; генералите телеграфират в Париж с искането към Шарл дьо Гол да „наруши мълчанието си” и да се обърне към цялата страна с цел да се създаде „правителство на общественото доверие”.
Везните се накланят в полза на дьо Гол, след като бунтовниците за броени часове завладяват остров Корсика. Генерал дьо Гол твърдо апелира към метежниците да изпълняват заповедите на своето командване. На 27 май „призрачното правителство” на Пиер Пфилимлен подава оставка. Президентът Рене Коти в обръщение към Националното събрание предлага дьо Гол за министър-председател, както и за предоставянето на генерала на извънредни пълномощия, включително до промяна в Конституцията.
На 1 юни с огромно мнозинство от 329 гласа дьо Гол утвърден за министър-председател. Яростни противници срещу идването му на власт са радикалите на Мендес-Франс, левите социалисти (в това число бъдещият президент Франсоа Митеран) и комунистите начало с Торез и Дюкло. Всички те настояват за безусловно спазване на демократическите основи на държавата, които дьо Гол смятал да промени в близко време.
Само след два месеца - през август на бюрото на премиера вече е проектът за нова Конституция, която действа във Франция и днес. Пълномощията на парламента значително са ограничени, като е запазена принципната отговорност на правителството пред Националното събрание. Коренно се променя и принципът за избор на президента. Държавният глава изразява вече не волята на парламента, а на целия народ. Отначало се предвижда президентът да бъде избиран от разширена колегия на избирателите, а в перспектива - от целия народ.
На 28 септември 1958 г. приключва 19-годишната история на Четвъртата Република. Френският народ категорично подкрепя Конституцията с повече от 79% от гласовете. Това е пряк вот на доверие за генерала - френският народ му възлага цялата отговорност за излизането от кризата.
На 21 декември 1958 г., след по-малко от три месеца, 76 000 избрани представители от всички населени места на Франция избират президента. 75,5% от тях дават своя глас за министър-председателя и на 8 януари 1959 г. е официалната инаугурация на първия президент на Петата Република - генерал дьо Гол.
1968 г. изстрелян е „Аполо 8”. Това е първият пилотиран космически кораб, който достига друго космическо тяло. Корабът напуска земната орбита и достига Луната.
В надпреварата със СССР по времето на Студената война за усвояването на космическото пространство, през лятото на 1968 г. НАСА взима решение за ускоряване работата на „Програма Аполо”. Появилите се сведения и полетите по съветската програма „Зонд” карат ръководството да прескочи окончателното завършване на изпитанията на Лунният модул и взима решение за изпращането на кораб до Луната без него.
Корабът е изстрелян в 12.51 ч. (по Гринуич) от стартов комплекс LC 39A на Космически център „Кенеди Флорида”. След две обиколки около Земята са включени двигателите на третата степен и астронавтите се отправят на път към Луната. Членовете на екипажа на „Аполо 8” са пионери в няколко дяла от пилотираните космически полети. Те за първи път излитат с тристепенната „Сатурн V”, използвайки третата степен на ракетата за ускоряване и напускане на околоземната орбита, достигайки най-висока скорост от 10,822 км/с.
По време на полета за първи път екипаж извършва маневра за влизане в орбита около друго космическо тяло без команди от Земята. При навлизането в зоната на космическа радиосянка е включен двигателят на Командния модул и „Аполо 8” става първият пилотиран космически кораб станал спътник на Луната. Направени са много снимки и топографски измервания, като са набелязани и картографирани специфични лунни обекти за бъдещите посетители на нашият естествен спътник.
За първи път е фотографиран изгрева и залеза на Земята върху лунния хоризонт. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс са първите хора видели с очите си Обратната страна на Луната.
В навечерието на Коледа астронавтите излъчват пряко телевизионно предаване продължило 24 минути, като са показани лунните пейзажи от камерата, която те носят със себе си.
„Аполо 8” прави общо 10 лунни обиколки и отново на обратната страна на Луната е включен главният двигател за ускорение и преминаване в балистична траектория, която води кораба по обратния път към родната планета. Спускаемата капсула се приводнява в южният Пасифик призори на 27 декември (15.51 ч.).
1971 г. самолет на БГА „Балкан” Ил-18 катастрофира при излитането на летище София. Загиват 32 души, сред които е и естрадната певица Паша Христова.
Самолетът трябва да излети за Алжир в 23.30 ч. Машината току-що е минала през основен ремонт. Естрадните звезди, сред които и Мария Нейкова и Борис Годжунов, заминават с оркестър „София” за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят народната певица Янка Рупкина и танцьори от състава за народна музика към столичното читалище „Аура”.
Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепя на 7-8 м от земята и в следващите неколкостотин метра продължава да лети така неестествено. Крилата на няколко пъти се накланят, носът се вдига рязко нагоре, самолетът се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата.
Двигателите избухват в пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две - задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 м.
Минути след катастрофата пистата е осеяна с човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета - Борис Годжунов е със счупени крайници, а Янка Рупкина получава с леки изгаряния. Сред оцелелите са командирът и механикът на резервния екипаж, който трябва да върне самолета.
Оцелелите се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма.
Официалната версия за тежката катастрофа е „случайна техническа грешка при свързването на елероните”. Проведеното разследване след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. По този начин пилотът не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18.
Заключителната експертиза е категорична, че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”.
1978 г. спускаемият модул на съветския космически апарат „Венера 11” достига повърхността на Венера. Апаратът е изстрелян от СССР на 9 септември 1978 г. 3.25 (по Гринуич).
Данни към Земята биват предавани в продължение на 95 минути, след което апаратът излиза от обхвата на радарните станции.
Направени са цветни снимки на повърхността и е използван пробивен инструмент за анализ на материал от повърхността на планетата, който не проработва. Други инструменти на борда на спускателните модули са нефелометър, масов спектрометър, газов хроматограф и флуоресцентно-рентгенов инструмент за химичен анализ на частиците в облаците, който показа изненадващо високо съдържание на хлор освен наличната сяра. Регистрирани са и електромагнитни смущения, породени от светкавици.
Орбиталният модул е оборудван с детектори на слънчев вятър, йонни анализатори и два детектора на гама лъчи - един съветски и един френски. След отделянето на спускаемия апарат, автоматичната станция прелита на 35 000 км от Венера и преминава в хелиоцентрична орбита.
1988 г. либийски терористи взривяват бомба на борда американския самолет Боинг 747. 38 минути след излитането си от летище „Хийтроу” Боинг 747 от полет 103 на американската авиокомпания „Пан Ам” на път от Франкфурт през Лондон за Ню Йорк изчезва от радарите. Локаторите улавят само няколко неясни следи.
Впоследствие става ясно, че това са отломките на взривения над шотландското село Локърби самолет. Загиват общо 270 души - всички пътници, екипажът и 11 души от жителите на Локърби.
След близо 12 години разследването е обявено за приключено и пред съда са изправени двама либийци, за които се твърди, че са виновниците за атентата. На неутрална територия, в бившата американска военна база Кемп Зейст, Холандия, започва заседанията си специален шотландски съд. Тезата на обвинението е, че атентатът е дело на либийските тайни служби.
Прокурорите посочват, че двамата обвиняеми, Абдел Басет ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фахима, са били служители на либийското разузнаване под прикритие. Ал Меграхи е бил шеф на сигурността на либийските авиолинии, а по-късно и директор на Центъра за стратегически изследвания в Триполи. Фахима е бил стейшън мениджър на либийските авиолинии в Малта, откъдето се твърди, че е била пренесена бомбата, с която е взривен боингът. Според обвинението те са подготвили атентата, като са закупили електронния детонатор и заедно с пластичния експлозив са го скрили в радиокасетофон „Тошиба”, след което взривното устройство е натоварено на самолета във Франкфурт.
Адвокатите на обвиняемите обаче дават друга насока на делото, като заявяват, че извършителите на атентата са подкрепяният от Сирия Народен фронт за освобождение на Палестина - Генерално командване (НФОП-ГК), и не толкова известният Палестински фронт за народна борба (ПФНБ).
2012 г. завършва поредният пълен цикъл на календара на маите. Първоначално маите имат календар от 260 дни в годината. Броенето става с две въртящи се едно от друго зъбчати колела. С течение на времето добавят и трето зъбно колело, с което годината достига 365 дни. Разделението на тези дни е на 18 месеца със съответно 20 дни и един месец „Уайеб” с 5 дни.
В древния календар на маите се посочва, че края на света ще бъде на 21 декември 2012 г. Маите били обсебени от времето и воденето на календар. Той бил невероятно точен и показвал циклите на луната, слънцето и планетите. Предсказвал лунните и слънчевите затъмнения за хиляди години напред в бъдещето. Но този точен календар мистериозно приключва на 21 декември 2012 г., което е причина за появата на множество предсказания за настъпване на „края на света” именно на тази дата.
В календара е описано, че на 21 декември 2012 г. слънцето ще се издигне до центъра на Млечния път, посочен като черна дупка. Маите твърдят, че на 21 декември положението на земята ще се изравни със слънцето и центъра на галактиката. Това галактическо събитие става веднъж на всеки 25 800 години. Никой не знае какъв ще бъде ефекта от това изравняване за нашата планета, но маите вярвали, че ще се случи нещо ужасно.
