В началото на 90-те години политическите или по-скоро "икономически" убийства и разчиствания на сметки не бяха нещо необичайно. Какво да говорим, щом се случваше да строшат главата някому, както си върви по улицата, за някакви жалки стотина рубли, камо ли за долари - а нали "по върховете" деляха милиони и милиарди.
След това обаче руският политико-икономически елит май се цивилизова и "поръчковите" криминални дела срещу противници или конкуренти, а също и "черният пиар", традиционен за "културния" западен свят, станаха най-крайно средство. И ето че внезапно, за месеци само, независимо от путиновата привидна свръхстабилност станаха няколко шумни поръчкови убийства. Ако не бе разкрит, всеки подобен случай би довел до оставка на ръководството на вътрешното министерство в коя да е европейска държава.
Какви са причините за новата вълна от насилие, възникнала въпреки прословутата "политическа и икономическа стабилизация"?
Има няколко варианта. Първият, конспирологичен, се обсъжда най-активно и същевременно е най-малко вероятен. Журналистката Анна Политковская, а също и двама банкери, включително Андрей Козлов - бившият първи заместник-председател на руската централна банка, били убити от мистериозни "недоброжелатели" с цел "да нанесат повече вреди на Русия" /както сполучливо забеляза Владимир Путин/, а също и на властите.
За кого става въпрос, можем само да гадаем. Очевидно не за международни терористи, нито пък за вътрешната политическа опозиция. Тезите за възможен заговор на олигарсите и дестабилизиране на обстановката в страната днес явно са забравени дори от най-видните привърженици на всевъзможни конспирологични теории. Следователно остава версията за външни сили, действали с незнайна за всички останали цел. Подобен "заговор" е невъзможно да бъде разкрит /освен ако виновникът бъде посочен предварително/. В този случай ще се наложи властите или да посочат "врага на народа", или да забравят за извършените престъпления.
Това естествено са общи разсъждения; сложните логически конструкции, свързани с "теорията на заговорите", нямат нищо общо с реалността. Може да изглеждат разумно обяснение единствено за някой болен мозък, който сам чертае различни конспирологични схеми.
Вторият вариант е също тъй невероятен и към него клонят опозиционните конспиролози. Според тази теория колективен убиец е властта. Дори Козлов, наистина участвал навремето в една тъмна история - финансовата криза в Русия от 1998 г., но все пак кристално честен човек, бе убит тъкмо заради своята честност и принципност. Анна Политковская бе известна с открито "антипутински" публикации за Чечения и за корупцията във висшите властови ешелони в Русия; ясно е защо властта би могла да я ликвидира.
Въпросът за останалите поръчкови убийства напоследък е по-сложен. Споменатата теория твърди, че става дума за "страничен ефект", просто "хвърчат трески", докато властта изсича докрай оредялата горичка на опозицията. Заедно с нея си патят и "принципните" малки храстчета тук-там, които с честността си пречат на днешната "корумпирана власт".
Безспорно и този вариант не е твърде "адекватен". Фактически и двата конспирологични сценария са опит да се обяснят събитията по най-елементарния начин, да се посочи един-единствен престъпник, та макар и колективен, което максимално опростява ситуацията. Те не отговарят на класическите правила за търсене на виновника, приети още в римското съдопроизводство - обясняват кой би могъл да се възползва от престъплението, без обаче да отговорят с каква цел го е извършил и защо точно сега.
Затова най-логичен изглежда третият, всъщност най-прост вариант, според който вълната от поръчкови убийства в Русия е съвпадение, но не случайно, а предизвикано от едновременното действие на няколко фактори.
Първият са прословутите властови вертикали, изградени през последните години по такъв начин, че елитът престана да се обновява. Мнозина се озоваха "зад борда" на политическия живот, изгубиха предишните възможности за "конкуренция" и за да осъществят своите амбиции /по-скоро бизнес интереси/, днес са принудени да използват насилие. Това не означава, че вече липсват възможности за конкуренция с властта. Просто част от политическата класа в Русия не познава подходящите прогресивни начини.
Има и още едно съвпадение. Постепенната стабилизация не "демодира" подкупите; напротив, според неофициалната статистика "путинските" чиновници вземат по-големи суми от колегите си по времето на Елцин. Същевременно обаче те не си пилеят силите за дреболии и понякога си позволяват да действат според държавния интерес, а не водени само от лична корист.
За онази част от бизнеса, която е свикнала с подкупите и още не познава новите правила на играта, това явно е същинско откровение. Голяма роля тук играе липсата на възможности да взаимодействат с властта чрез обичайните методи или просто да я заобиколят, за да си решат проблемите, както бе в началото на 90-те.
Да не забравяме и това, че в ръцете на чиновниците бе концентрирана прекомерна власт, дори в онези сфери от живота, където нямаше и помен от нея. Затова бизнесмените с "най-криминален" манталитет и минало фактически са принудени да се върнат към методите си отпреди 15 години. Тогава по-просто и по-евтино бе да премахнат някой конкурент или партньор, отколкото да го купят. Допълнително им съдейства и корупцията в правоохранителните органи, явно нараснала през последните години.
Накрая, има и трета причина за увеличения брой поръчкови убийства. Това са наближаващите избори за парламент и за държавен глава, след които е доста вероятно Владимир Путин да напусне все пак президентския пост, дори и да остане в руската политика.
Усещането за нестабилност и представата, че ще си тръгне не само президентът, а и много неща, свързани с него, раздвижва обществото и в не по-малка степен държавните служители. Закономерен резултат е нарастването на конкуренцията в борбата
за онази част от путиновото "наследство", която ще може да бъде заграбена при нова подялба на собствеността. Нека дори да не е тъй мащабна като в началото на 90-те години от миналия век. Страстите се нажежават и не е изключено, че конкуренцията стига до премахване на противниците или "помагачите" им, а и на техни по-дребни съюзници - цената на победата е твърде голяма. /БТА/
