Тази седмица се очакваше да приключи "делото Google" в Китай. Нищо не приключи, няма и никаква яснота по случая, затова пък излизат наяве множество интересни факти и се правят множество важни изявления.
Очакваше се например Google (мощна търсачка, а и цял куп други неща в сферата на информационните технологии) всеки момент или да си тръгне от Китай, или да се сдобри с властите в страната. Не стана обаче нито едното, нито другото. Скандалът започна през декември, когато хакери атакуваха пощенския сървър на Google, уж да прочетат кореспонденцията между известни китайски дисиденти. Веднага ще изтъкнем: американският гигант не успя да докаже, че става дума за акция на властите в Китай, а беше и невъзможно. После Google вдигна високо гордото знаме на борбата срещу цензурата в Интернет и заяви, че няма да спазва китайските цензурни закони.
Логично изглежда предположението, че щом някой не иска да спазва законите на страната, където работи, трябва да си ходи оттам. Google не го стори. Също тъй логично е да предположим, че ако имаш проблеми с властите, но ти е жал да си тръгнеш, започваш преговори. Google не направи и това. А как постъпи всъщност?
Казано накратко, предприе провокация - опита се да постави китайските власти в трудно положение. Пренасочи в понеделник своите клиенти от китайската зона в Интернет към хонконгската - твърде фина стъпка. Хонконг също е част от Китай, но със собствени закони; по-специално, там няма цензура върху Интернет. За да намери изход от ситуацията, Пекин ще трябва да заобиколи доста на брой юридически спънки.
Вече се е запътил впрочем към този изход - главно като удря нарушителя по джоба. През миналата, макар и кризисна година китайският рекламен пазар нарасна с 3 млрд. долара. Неколцина китайски рекламодатели обаче заявиха току-що, че Google вече няма да види поръчки от тях, защото нарушава (добре де, заобикаля) законите на страната.
Срещу виртуалното изселване на Google в Хонконг се обявиха и водещи бизнесмени от тази територия. Поминували от китайския пазар, още преди да си тръгнат британските колонизатори (сиреч чак до 1997 г.), те просто горяха от нетърпение англичаните най-сетне да се махнат. Пекин обаче още не е взел никакви решения да закрие бизнеса на Google, само заявява гневно, че компанията "не е права". При все че американският гигант, ще повторим, провокира китайските власти да направят точно това: "Затворете ме!".
Защо ли? Тук има множество интересни факти, станали известни точно по време на скандала. Част от тях засягат общото финансово положение на Google, други са свързани с успехите или неуспехите му тъкмо на китайския пазар. Без да се впускаме в подробности, нека припомним професионалната акция на безсмъртния Максим Максимович Щирлиц срещу не по-малко безсмъртния Мюлер. В един момент Щирлиц схвана, че ще му е по-изгодно да се скара с шефа на съседното ведомство - тогава всички ще знаят, че си има неприятности заради тая свада, а не защото Мюлер го подозира като съветски разузнавач. Тоест просто никой не би повярвал на Мюлер при това положение.
Освен всичко друго, Google добре бе планирал скандала и успя да си направи чудесна рекламна кампания. Пък и сега всеки, четящ тези редове, става мишена на тая кампания - къде ще ходи?
И все пак тук не става дума за бизнес, а за политика, сиреч за много едър бизнес. Наистина, честно казано, той надали има нещо общо със свободата на словото и свободата на Интернет. По принцип е ясно, че в по-голямата част от този свят човек не може да изрече абсолютно всичко, каквото поиска - нито в Интернет, нито на площада. Пречат му или законите, както е в Китай, или пък нещо по-фино, макар и по-ефикасно, като в САЩ (я опитайте там да наречете негър някой негър - вече и "черен" не можеш да му кажеш, същото важи за индианците, инвалидите и т. н. - фактически е изнамерен нов език, отвратително змийски).
Във всяка многонационална държава е забранено да разпалваш расова омраза. В мюсюлманските страни (и не само там) е забранено да рисуваш карикатури на Пророка. Никъде не е разрешено да зовеш към насилствено сваляне на властта.
При това се дискутира все повече мнението, че медиите (включително Интернет) изобщо са сбъркали пътя, че това все пак не е само начин да се изкарват пари, но и да се пръска просвета сред хората. И в крайна сметка не е уместно тия неща да ги решава Google, нито пък в Китай, където неотдавна имаше две провокации, всъщност два етнически погрома (бяха бити китайци от етноса хан) - в Тибет и в Синцзян.
За какво става дума тогава? Първо, изглежда, че новата администрация на САЩ вдига залозите в навечерието на "стратегическия американско-китайски диалог", насрочен за май т. г. в Пекин. Явно там всичко ще бъде турено в обща кошница, на първо място ключовият въпрос кой всъщност умишлено поддържа по-нисък курса на своята валута (за да ускори износа) - Китай или САЩ? До момента позициите на Китай изглеждаха по-силни, тъй като администрацията на Барак Обама успя да свали долара и така се отърва от много трусове, свързани с кризата. Сега обаче...
Друго нещо: странно би било да очакваме, че стремителното укрепване на китайското влияние ще продължи без никакви спънки. Колкото до мястото на Google и нейната борба срещу цензурата във всичко това - нещата са ясни, виждаме познатия вече стил на работа, възприет от администрацията на демократите. Републиканците щяха да обявят Китай за "империя на злото" и да се борят открито срещу страната (друг въпрос е, че по времето на Буш решиха да се въздържат). Можем да запитаме също какво е търсел насред тая ситуация в Пекин великият Хенри Кисинджър, изобщо да обърнем внимание върху цялата картина - как си уреждат отношенията тези две ключови световни държави.
Процес, свързан с много тънкости. "Вашингтон пост" например отбелязва, че се мени атмосферата в отношенията между чуждестранния бизнес и китайските власти. Бизнесът не желае да се чувства безпомощен пред лицето на всесилния си клиент.
И наистина, от общо 500 водещи компании в списъка на "Форчън" 480 имат инвестиции в Китай и средствата им почват да текат натам с темпо от 8-9 млрд. долара месечно. Е, не е ли множко, а? Ами интелектуалната собственост, която Пекин незнайно защо хич не обича да признава на нейните автори?
Не бива впрочем да смятаме, че щом става дума за Китай, той винаги е прав. Случва се и да не бъде прав, никак даже. Тъй че от добре планирания бунт и провокацията на Google може да има донейде и полза все пак.(БТА)
*РИА Новости специално отбелязва под статията, че изразеното мнение е авторско и може да не съвпада с позицията на редакцията.
