Далеч съм от мисълта, че всеки ден си купувате всички вестници. Затова ще започна този коментар с две вестникарски заглавия от 25 октомври. Едното гласи: „Поскъпването на храните изпревари влизането в Европейския съюз”, а другото: „Минимален ръст на заплати и пенсии след влизането в ЕС”. Сещате ли се какво точно се случва?
Животът ни неусетно поскъпва, без някой да дава смислено обяснение за това. От едната страна на барикадата са производителите и търговците, които се опитват да ни уверят как всички цени на крави, кокошки, зърно и всякакви суровини така неимоверно се вдигат, че те просто няма как да не си го изкарат и на нас. От другата страна седи държавата, в своята царствена поза и от време на време произвежда информации от рода на: „Ще вземем мерки! Това е спекула! Няма да допуснем поскъпване на живота, защото то не е аргументирано!”. Всекидневно четем как социалния министър Масларова е готова със зъби и нокти да се бори за повишаване на заплатите и пенсиите, но в крайна сметка става ясно, че зъбите и ноктите на финансовия министър са по-силни и пак увеличението на доходите ще е с има-няма 10-тина лева.
Чак ме напушва тъжен смях като чета, слушам и гледам репортажите от търговски вериги и дребни бакалийки, чийто собственици вдигат рамене и се тюхкат, че нямало как, цените се вдигат, ще продължат да се вдигат и така до края на света. Но това не пречело на хората да пазаруват. И сигурно не им пречи засега, но със сигурност като дойде зимата и народът вземе да набляга на хляб и месо и зведнъж мнозина ще се окажат с празни портмонета и ще се сетят за соевите кюфтенца от Лукановата зима и тоновете боб и леща, които се редуваха на трапезата през ден. Направо е невероятно, че само 2 месеца преди да станем горди членове и членки на Европейския съюз, вместо да получим възможността да наблягаме на луканката, сме принудени трескаво да мислим с какво да я заменяме и за кое по-напред ще ни стигнат заплатите – за кисело мляко, 5 яйца или 2 чифта нови чорапи.
Добре ли си спомням, че само преди седмица премиерът Сергей Станишев в строг костюм и със строг глас от едно телевизионно студио размаха пръст на спекулантите и ги заплаши, че държавата няма да допусне да си развяват байрака безнаказано за сметка на горките потребители? Дали Станишев не ни каза, че държавата ще задейства всичките си инструменти, за да не допусне неоправдано повишаване на цените, защото членството в ЕС не предполага ценови шок? Сигурно трябва да изчакаме голямото политическо говорене покрай изборите. Защото нямам друго обяснение на изчаквателната поза на властта да се задейства по контрола върху спекулата.
Адски е важно кой ще е президент, ужасно е поучително защо хората не гласуват и е неизбежно да се анализира феноменът „Атака”. Но ако министрите, депутатите, щабовете на президентите и анализаторите си бяха направили труда в последните седмици да направят списък с цените в кварталната бакалия или в хоремага на най-близкото село, със сигурност много по-лесно щяха да си обяснята ниската избирателна активност и протестния вот.
ЕС чука на вратата и ние тихо почукваме на неговата. Бива ли обаче на табелата на 1 януари да пише вместо „Добре дошли” - „12 лева килограм свинско”?!
За връзка с автора: vpetrakieva@hotmail.com
