Масовите вълнения в Унгария бяха толкова неочаквани, че в началото объркаха мнозина. Това личи и от широко разпространената версия, че основна причина за безредиците в Будапеща са били злополучните изявления на премиера Ференц Дюрчани. Той заяви, че неговото социалистическо правителство "много оплескало нещата", било "най-глупавото в Европа" и лъгало "сутрин, денем и вечер".
Какво всъщност накара десетки, ако не стотици хиляди души да се впуснат в улични схватки с полицията в центъра на една европейска столица? Реалните причини естествено трябва да се търсят по-дълбоко.
Това разкрива с особена яснота погледът от Русия, където продължава строгата преоценка на правителствената политика от 90-те години. Тя обаче не води до бунтове и революции. Някои признават пряко или косвено, че са допускали големи грешки през миналото десетилетие. Случва се обаче нещата да минат дори без шумни оставки и сгрешилите да не изпаднат от политическия и бизнеселит.
Става дума за хора, признали, че са заблуждавали гражданите. А грешките, допуснати в Русия, бяха десетократно по-сериозни от тези в Унгария. Да припомним само хиперинфлацията, двойния спад на промишленото производство, националната финансово-икономическа криза от 1998 г., довела до замразяване на валутните влогове на населението. И накрая - кървавата война в Чечения през 1994-1996 г., заради която конфликтът се проточи и за известно време руската република се превърна в плацдарм на международния тероризъм.
Паралелите между Унгария и Русия не свършват дотук. След като разкритикува политиката от 90-те, руското правителство започна доста твърди дясно либерални реформи /днес по-обмислени отпреди/, до голяма степен подобни на онези, които препънаха левия кабинет на Дюрчани.
Сложено бе началото на реформа в електроенергетиката, съпроводена с многократно повишаване на енергийните тарифи за населението. Днес на пазарни релси минава социалната сфера в Русия - образованието, здравеопазването, жилищно-комуналното стопанство.
Замяната на ред привилегии в натура с парични плащания предизвика в началото масови протести, но в Русия нямаше нищо от рода на будапещенските събития, а след като правителството призна грешките си и увеличи финансирането на монетарните реформи, протестните акции на практика спряха.
Безспорно има съществени разлики между политическа Русия и Унгария. Русия е възприела десноцентристки курс, а опозицията срещу него е главно отляво, докато в Унгария на власт са левите, а заплахата за тях идва отдясно.
Основната разлика обаче е другаде и тя също е изцяло политическа. В началото на 2000 г. в Русия се стигна до общественополитически консенсус, нещо като голям обществен договор. Тъкмо той осигури основата за по-нататъшни икономически реформи, уреждане на ситуацията в Чечения, премахване на заплахата от сепаратистки стремежи и разпадане на страната. Също и за значително смекчаване на социалното недоволство в Руската федерация, където една пета от населението живее под чертата на бедността.
Общо взето, целият първи президентски мандат на Владимир Путин бе изразходван - доколкото бе възможно - за консолидиране на обществото, определяне и обозначаване на политическия "мейнстрийм". Това даде възможност за балансиране на ситуацията и придвижване напред без страх от политически кризи.
Днес Русия се приближава към нова гранична черта - парламентарните избори през декември 2007 г. и президентските през март 2008-а предстои да покажат доколко стабилен остава общественият консенсус, щом се решава въпросът за властта.
Унгарските събития показаха, че в страната няма такъв консенсус. Липсва и уравновесена политическа култура, не съществува етически кодекс за поведение на политиците. Дюрчани призна своята лъжа, от която по думите му "едва не умрял", и продължава да настоява, че наистина е лъгал повече от година. Деснолибералните опозиционни лидери пък без погнуса се сляха в единен порив с явните хулигани, екстремисти и погромаджии, събрали се на площад "Лайош Кошут".
Членството в ЕС, където Унгария влезе през 2004 г., не гарантира моментално присаждане на висока политическа култура и не води до автоматичен обществен консенсус. Абсолютно същото демонстрира и днешна Полша, където бяха обнародвани доказателства за задкулисни, не много чистоплътни политически интриги и това вече предизвика разпадане на управляващата коалиция. На дневен ред е гласуване в Сейма по въпроса за доверие на кабинета на Ярослав Качински; може би предстоят и предсрочни парламентарни избори.
С разширяването си през 2004 г. по формулата "15+10" Европейският съюз прие твърде проблемен контингент от държави, неспокоен и до голяма степен непредсказуем в политическо отношение /тук не е от голямо значение икономиката, тъй усърдно тествана в ЕС/. Тревога пораждат например доста силните позиции на националистите и популистите в много от държавите новобранци. Сред най-ярките примери са братята Лех и Ярослав Качински, президентът и премиерът на Полша, извоювали изборната си победа именно чрез активна национал-популистка риторика.
Проблемът е налице. Политическите режими в страните, разположени между "стара Европа" и Русия, са вътрешно нестабилни. Мнозина политици и част от населението им все още саготови да решават проблемите си не в парламента, а по площадите, чрез сила. Следователно тези държави едва предстои да изминат пътя към политическа стабилизация. /БТА/
