Приетата от Съвета за сигурност на ООН резолюция, налагаща санкции на Северна Корея, е значима проява на международната солидарност срещу една непокорна държава. Но дали тази резолюция ще накара Северна Корея да обмисли действията си във връзка с ядрената си програма, това вече е друго нещо.
А и въпросът до каква степен ще бъдат прилагани мерките, заложени в резолюцията, също трябва да бъде обсъден, като в това отношение много неща ще зависят от Китай.
САЩ трябваше да направят отстъпки, за да получат подкрепата на Русия и Китай. Но въпреки това от важно значение за развоя на събитията ще бъде до каква степен Китай ще приеме блокадата над ядрените и ракетни технологии за и от Северна Корея. Търговията с тежки конвенционални оръжия, в това число танкове, бойни хеликоптери и самолети, военни кораби и каквото и да е било друго, което може да помогне за по-нататъшно разработване на оръжия за масово поразяване, също беше забранена.
Китай не иска да стане свидетел на края на режима в Северна Корея, затова отказва да спре жизненоважните доставки на храна и петрол за Пхенян. Но Китай не иска също да позволи послушната му Северна Корея да извърши прекалено големи безумия.
И Китай, и Русия настояват санкциите да бъдат приложени по силата на член 41 от Устава на ООН, което означава те да са от икономическо естество и да не съдържат военни заплахи.
Санкциите обаче си остават и под разпоредбите на глава 7 на Устава, което означава, че те трябва да бъдат приложени от всички държави членки на Съвета за сигурност.
Забрана за продажба на луксозни стоки на Северна Корея също беше наложена, замислена като малък, но символичен удар срещу севернокорейския президент Ким Чен Ир. Известно е, че той обича изисканите стоки и сега, по думите на постоянния представител на САЩ в ООн Джон Болтън, той ще трябва да мине на диета.
На "физически и юридически лица", замесени в забранената от резолюцията търговия, ще бъдат наложени забрани за пътуване , а техните авоари в чужбина ще бъдат замразени.
Гласуваната резолюция в Съвета за сигурност е и индикация за това как Китай има намерение да се държи в световната политика сега, когато влиянието му нарасна - предпазливо и налагайки условия, но и с готовност да сътрудничи.
Китай има резерви и няма да приложи призива към държавите членки на Съвета за сигурност да проверяват товарите за Северна Корея по суша, вода или въздух за контрабанден внос. Пекин обаче не наложи вето на това предложение, въпреки че защити, както изглеждаше, своите собствени интереси, избягвайки потенциална физическа конфронтация.
Гласуваната в събота от Съвета за сигурност резолюция за Северна Корея говори много и за настоящото състояние на външната политика, водена от правителството на американския президент Джордж Буш. То е наясно до къде се простират военните му възможности в този случай и не може да си позволи да нападне Северна Корея. Затова реши да уреди въпроса чрез икономически санкции, гласувани в ООН. Сега всички погледи ще бъдат насочени към Вашинтон, за да видят дали той ще избере същия начин за действие и към Иран.
От друга страна е факт, че международният натиск върху Северна Корея по един или друг начин не доведе до нищо. Нито пък международните стимули. Северна Корея се съгласи на 6-странните преговори миналия септември да се откаже от ядрените си амбиции и беше възнаградена с обещание за енергийни доставки и взаимни гаранции от страна на САЩ, че двете държави ще съжителстват мирно.
Висш британски представител отбеляза в четвъртък, че Съветът за сигурност е необичайно единен в този момент. Следващата голяма задача за него ще бъде да реши какво да прави с иранските ядрени дейности. Ще бъде интересно дали това единство ще оцелее и тогава.
Севернокорейците обвиниха САЩ в така наречената "икономическа враждебност" и е малко вероятно те да подновят преговорите, докато не се успокоят духовете на този фронт. Но не е ясно дали тези обвинения са причина или извинение за севернокорейските дейности по разработване на ядрено оръжие. Въпросът дали Пхенян наистина ще поднови сериозните преговори по ядрената си програма трябва във всеки случай да бъде подложен на съмнение.
Това, което Северна Корея има предвид, като казва "икономическа враждебност", е кампанията, подета от американското министерство на финансите срещу нейните дейности по фалшифициране на долари, за които през 2005 г. американското ведомство каза, че са в банка в Макао. Тази банка закри севернокорейските сметки и това очевидно значително попречи на начините, по които Северна Корея се сдобива с чуждестранна валута, главно защото други банки бяха сплашени да извършват сделки с Пхенян.
Политиката на санкциите спрямо Пхенян и отсъствието на военен вариант в действителност означават, че сдържаността е на дневен ред за неопределено време.
Най-добрата надежда сега може би трябва да бъде, че един ден самоналожената и самовъзхваляващата се изолация на Пхенян ще приключи, но не под формата на взрив. /БТА/
