Нестандартният военен и политик Ариел Шарон, който почина днес на 85-годишна възраст, след като беше в кома от 2006 г., промени облика на Близкия Изток по време на кариерата си, белязана от авантюризъм, изпадане в немилост, драматични поврати и зашеметяващи ответни удари, предаде Ройтерс.
Ненавиждан от араби и противоречиво възприеман в Израел той може би ще бъде запомнен най-много с военните нашествия, изграждането на еврейски селища по окупираните територии и изненадващото решение за оттегляне от Газа през 2005 г.
Шарон е армейски офицер още от създаването на Израел през 1948 г., след което се издига до ръководни постове в държавата, оцелява след яростния дебат за ролята му в кръвопролитието в палестински бежански лагер в Ливан през 1982 г., за да бъде избран за премиер през 2001 година. През 2006 г. характеризиращият се с наднормено тегло израелски политик получава мозъчен удар тъкмо когато е във върховата си мощ и някои дипломати смятат, че ако бе останал жив и здрав, щеше да постигне мир с палестинците, посочва агенцията.
Критици обаче казват, че едностранчивостта, към която се придържаше Шарон, е спомогнала за дискредитирането на дипломацията и е насърчила хардлайнерите. Той е на власт през най-напрегнатия период от израелско-палестинските отношения - започналата през 2000 интифада и израелската инвазия след провалянето на мирните преговори. След като атентатори самоубийци от Западния бряг извършват множество нападения в Израел, той притиска смъртния си враг Ясер Арафат с танкове.
През 1998 г. Шарон, който тогава е външен министър, приканва еврейските заселници по Западния бряг да завземат колкото могат нови територии и да разширят своите селища, защото „всичко, което вземем сега ще остане наше”. А по думите му решението за изтегляне от Газа (което разцепи партията „Ликуд” и го накара да създаде нова партия) ще помогне на Израел да засили контрола си върху териториите, които са необходими за неговото съществуване.
Ройтерс припомня, че освен със своето безразсъдство и неподчинение на заповеди през военната си служба Ариел Шарон ще бъде запомнен и с дръзки операции, осигурили успехи на бойното поле. „Той бе човекът, издигнал принципът, че никой, който напада нашите войници, няма имунитет, където и да се намира”, казва бившият министър на отбраната Ицхак Мордехай. След като генерал-майор Шарон стига до поста началник-щаб на армията, той се уволнява през 1973 г. Но три месеца по-късно, макар и като резервист, командва операции през войната от Йом Кипур.
Снимка на Шарон с превързана глава по време на сражение в пустинята, става символ на тази война.
Шарон помага за създаването на партията „Ликуд”, която през 1977 г. печели изборите и слага края на доминацията на „проевропейската” Партия на труда, добавя Ройтерс. Като министър на земеделието и отговарящ за жилищната политика Шарон използва поста си за разчистването на територии и си спечелва прозвището „Булдозера”. Като министър на отбраната в правителството на Менахем Бегин той е стратег на нападението в Ливан от 1982 г. - една от най-решителните военни кампании на Израел. Арабската омраза към Шарон е в своя връх по повод избиването на стотици цивилни палестинци в ливанските бежански лагери Сабра и Шатила от произраелски християнски милиции. Той отрича, че има вина, но израелско разследване установява, че носи лична отговорност, защото не е предотвратил кръвопролитието.
През 1983 г. Ариел Шарон е принуден да подаде оставка като министър на отбраната и тогава мнозина смятат, че с политическата му кариера е свършено. Но след като заема няколко поста в израелския кабинет, през 1999 г. той оглавява „Ликуд”, а през 2001 г. е избран за премиер, на който пост остава до заболяването си пет години по-късно, припомня Ройтерс.
