Роден е на 26 февруари 1928 г. в семейството на руски имигранти в с.Кфар Малал, северно от Тел Авив, Израел. През 1942 г. Ариел Шарон се присъединява към движението „Хагана” - еврейска паравоенна организация в Палестина, съществувала от 1920-1948 г. по време на британския мандат в Палестина. „Хагана” се превръща в основата на днешната армия на Израел (сили за отбрана).
През 1948 г., по време на първата израелско-арабска война (1948-1949), той командва подразделение, а след това рота в бригадата „Александрони”.
През 1953 г.основава и оглавява „101-инчовият специален отдел”, който осъществява наказателни операции на арабските територии. През 1956 г. Шарон е назначен за командир на корпус на парашутно-десантните части на израелската армия. През 1957 г. учи във Военен колеж във Великобритания, а в периода 1958-1962 г. служи като командир на бригада в пехотата. През 1962 г. Шарон завършва юридическия факултет в Ерусалим без откъсване от военна служба. През юни 1972 г. напуска армията, но е мобилизиран за активна военна служба за четвъртата арабско-израелска война „Йом Кипур” (6 октомври-11 ноември 1973 г.), по време на която командва бронирана дивизия. Командва и операцията по навлизането на израелски войски през Суецкия канал в Египет.
През 1972 г. влиза в Либералната партия, която по-късно се влива в блока „Ликуд”.
През 1973-1974 г., 1977 г., 1992-1996 г. е депутат в Кнесета. През 1975-1976 г. е съветник по сигурността на министър-председателя Ицхак Рабин.
През 1976 г. се оттегля от поста, за да основе независимата партия „Шломцион” („Мир на Цион”). През 1977 г., след като неговата партия получава само две места на изборите през май, се обединява със спечелилия изборите блок „Ликуд”. През 1977-1981 г. е министър на селското стопанство в правителството на Менахем Бегин, от 1981 до 1983 г. е министър на отбраната. Напуска поста, след като правителствена комисия го обявява за индиректно отговорен за клането на палестинци през септември 1982 г. През 1983-1984 г. е министър без портфейл, през 1984-1990 г. - министър на търговията и индустрията, през 1990-1992 г. - министър на жилищното строителство и председател на министерския комитет за емиграция и усвояване. След разпадането на СССР през 1991 г., започва и осъществява програма за поглъщане на емигранти в страната, включвайки строителството на 144 000 жилища.
През 1996 г. е министър на националната инфраструктура, през 1998-1999 г. - министър на външните работи и преговарящ с Палестинската автономна власт. В това си качество Шарон се среща с американски, европейски, палестински и арабски държавни ръководители и продължава мирния процес. Работи главно за създаването и развитието на проекти като Flagship Water Project, финансиран от международната общност за намиране на дългосрочно решение на водната криза в района. Този проект е база за мирни отношения между Израел, Йордания, палестинците и други близкоизточни страни.
От май 1999 г. е временен лидер, а от септември 1999 г. - председател на „Ликуд”.
На 6 февруари 2001 г. е избран за министър-председател на Израел. На 2 ноември 2002 г. поема и постовете на министър на външните работи, на земеделието и селскостопанското развитие, на търговията и промишлеността, на науката, културата и спорта.
На 21 ноември 2005 г. напуска „Ликуд” и създава партията „Кадима” („Напред”), като е избран за неин председател. На 4 януари 2006 г. получава инсулт и правомощията му са
прехвърлени на зам. министър-председателя Ехуд Олмерт.
На 14 април 2006 г. влиза в сила решение на правителството от 11 април 2006 г., утвърждаващо Ехуд Олмерт за министър-председател и обявяващо Ариел Шарон за трайно недееспособен.
