Гърция, изглежда, че се насочва към нови избори на 17 юни. Политическите лидери на партиите, които не са съгласни с плана за спасението на Гърция от Тройката (МВФ, ЕС, ЕЦБ), торпилираха по всеки възможен начин шансовете за компромисно решение, върху което работиха партиите ПАСОК и Нова Демокрация, както и малката партия на „Демократичната левица", която изглежда, че искаше да помогне за съставянето на правителство, но не достатъчно, за да даде в крайна сметка своя глас за нещо такова. От цялата тази процедура отсъстваха напълно просталинистката Комунистическа партия и неонацистката „Златна зора".
Гърция, за съжаление, се намира в най-голямата криза след Втората световна война и тази криза не е икономическа, както смятат мнозина, а морална и национална. Върху този факт стъпиха демагозите на популизма и доведоха разгневените и угнетени гръцки избиратели до две лъжливи убеждения: първото, че „някакви лоши европейци" и органи на „Новия световен ред" заговорничейки са увеличили седемкратно държавния дълг на страната, за да „смачкат" всъщност гръцкия народ от нови и нови жертви под зловещото ръководство на Джордж Сорос, на инвестиционната банка Goldman Sachs и на госпожа Меркел. Или второто, че трябва да разтрогнем договорите, да узаконим един нов вид ляво народно управление, да назначим 100 000 нови служители в гръцкия държавен сектор (в който вече работят 710 000 души, а се нуждае от само 200 000) и да възстановим жизнения стандарт на гърците от времената преди кризата, просто без да платим дълга, който имаме.
Първите твърдения принадлежат на Панос Каменос - председател на партията „Независими гърци", която спечели 10% на последните избори, а вторите са на Алексис Ципрас, председател на крайно лявата партия СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица), която всъщност обединява 12 крайни групи от комунисти, маоисти и троцкисти, както и различни лумпенизирани социални елементи, осъждани в миналото и отговорни за палежите и големите погроми в Атина.
СИРИЗА получи 16% на фона на незначителните 3-4%, които печелеше в предишни години. Нямаше да получи тези гласове, разбира се, ако начело на партията не бе много харизматичният млад демагог Ципрас. Той напипа пулса и голямата болка на гръцкия народ и поиска заедно с десния Каменос, да бъдат наказани старите големи партии Нова Демокрация и ПАСОК за всички „беди" на страната. Пренебрегвайки положителните неща като влизането на Гърция в Европейската общност (1980 г. - Нова Демокрация), в Еврозоната (2001г.-ПАСОК), Олимпийските игри (2004 г. - ПАСОК и Нова Демокрация) и огромното нарастване на жизненото равнище на гръцкия народ изобщо.
На практика двете партии, които подкрепиха неудържимия демагогски популизъм, постигнаха много повече от очакваното на изборите от 6 май 2012г., след като (а) наказаха доста съществено големите традиционни партии, за да не могат да съставят правителство и (б) доведоха изборното тяло да им даде един процент, който им позволява да контролират събитията, доколкото другите партии на крайния избор - Комунистическата и „Златна зора", поискаха или бяха принудени да останат извън преговорите.
В същото време те втълпиха на голяма част от гражданите, които не са в час с икономическите реалности, някои нови и меко казано странни идеи, които бяха разпространени с огромна скорост от медиите и по мрежата сред всички избиратели, че:
(1) европейците са лихвари и искат да им платим пари, които не им дължим и следователно ще трябва да развалим всички договорености с Тройката и/или да не платим парите, или да платим само малка част от тях,
(2) че цялата планета и особено невидимият механизъм на „Новия световен ред" заговорничат всъщност срещу Гърция и гърците, за да откраднат богатството им, като не е много ясно то от какво се състои,
(3) че ако скъсаме договорите си със Запада, ще дойдат германците и другите западняци, за да ни молят да ги приемем, след като без Гърция системата на еврото ще рухне и цената ще бъде по-висока - значи и гърците имат огромен резерв от възможности, за да изнудват Запада,
(4) че за всичко са виновни банките и лошите банкери, гърци и чужденци, но не и гръцкият народ и
(5) че държавните служители и огромният неефективен държавен механизъм, който „изяде" на практика жизнения частен сектор, ще трябва да бъдат защитени.
СИРИЗА отиде още по-далеч, предлагайки първоначално конфискация на пари на онези граждани, които имат доход над 20 000 евро годишно, т.е. на над 1.6 милиона гръцки граждани или и използването на останалите спестявания на гърците в банките в размер на 165 милиарда евро чрез принудителната национализация на всички банки. Накрая, дадоха да се разбере и с интервюта по CNN, че „кризата ще трябва да я платят богатите, които са виновни за всички беди и злочестия на Гърция".
Геройският пример за подражание на Ципрас - председателя на СИРИЗА, е венецуелският президент Уго Чавес и други исторически революционни фигури от крайните комунисти с предимно анархистичен профил. Панос Каменос от „Независимите гърци" няма герои, но следва буквално начина на изразяване на Ципрас, само че отдясно, добавяйки в думите си доста църковни и религиозни фрази, за да въздейства на вярващите, които обикновено са политически привърженици на центристки или десни формирования.
Популистите използваха атмосферата на разпад в следизборния период в Гърция не за да помогнат, а да торпилират и да си правят самореклама на основата на изборите. Изглежда, че СИРИЗА ще успее на следващите избори през юни (ако се проведат) да стане първа политическа сила и ще спечели около 110 мандата от общо 300 в гръцкия парламент на основата на бонуса от 50 депутатски места, които взема партията, получила най-много гласове. Така ще може заедно с „Независимите гърци" и други по-малки формирования да съставят правителство.
Ако това стане на практика, ще станем свидетели на една много трудна ситуация в Гърция, след като тези политически групи ще бъдат призовани да дадат решения за развитието на страната извън договореностите с МВФ и ЕС. Това на практика ще означава излизане на Гърция от Еврозоната, след като е технически невъзможно да намерят пари в евро, за да покрият дефицитите.
Не смятам за вероятно да се постигне ново съгласие с ЕС след договореностите за PSI (за намаляване на частния дълг с 53%) и ако продължат да подкрепят всичко, което обещават, просто ще доведат страната до пълна икономическа катастрофа и изолация до края на лятото на 2012 г. ЕС пък ще се опита да изгради една своеобразна карантинна зона около страната, за да не се прехвърли проблемът и върху други икономики.
За популистите разрухата е идеалното място, в което лесно ще могат да действат. Реалността обаче по всяка вероятност ще доведе Гърция да един абсолютен хаос и ще я превърне в една страна от Третия свят, като тези в Африка. Днешните проблеми на гръцкото общество ще бъдат само една бегла гримаса в сравнение с това, което ще се случи, след като е вероятно да се стигне и до рухването на банки и големи предприятия, които днес са печеливши, поради невъзможността им да се справят с една такава вълна от промени. Може би ще дойде момент, в който и популистите ще бъдат истински оценени от народа, но лошото вече ще е факт и демокрацията, колкото и да е жизнеспособна, няма да може да възстанови загубените възможности, които страните - партньори на Гърция предоставят щедро до този момент.
Реалността е, че Гърция днес преживява и диша с парите на данъкоплатците от другите европейски страни. Тези пари трябва да бъдат уважавани, както трябва да бъде уважавано и търпението на толкова милиони европейци спрямо маймунджилъците на един малък народ, който не може да бъде задоволен с нищо и не иска да си направи самокритика. Един народ, който за съжаление купонясваше толкова години благодарение на синекурните назначения в държавния сектор, в който се плащаха двойни и тройни заплати в сравнение с частния сектор, на раздаваните 200 000 пенсии на несъществуващи фантоми, на субсидиите от ЕС, давани за несъществуващи земеделски култури и на лесните заеми от банките, които също получаваха евтини пари от Европа.
Политиците в Гърция не казаха истината на гръцкия народ, че това е един балон, който вече се е спукал и ще трябва всички заедно да работим, за да превърнем Гърция действително в едно западно общество с истински ценности. Популистите стъпиха върху липсата на реализъм и дадоха по своя си начин вяра на гърците, че има път за връщане към стария купон. На практика обаче, вкараха всички в една затворена стая и изхвърлиха ключа навън, след като успяха да убедят 3 000 000 граждани да не гласуват за проевропейските партии Нова демокрация и ПАСОК, а да предпочетат други формирования, основно популистки и крайни.
*Христос Мурутис е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999 г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката. Той е единственият грък, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог "Гласувам за България" (www.bgnow.eu). Текстовете му се публикуват също така и в личния му сайт www.mouroutis.com.
