Аз обичам да ходя сред хората, не обичам да има железа, каза някой вчера. По-добре танковете да дойдат, каза друг преди 23 години... Трети ще запомним с купоните от последните години на миналото столетие… Четвърти първо управляваше, после мълчеше две години… Пети царуваше и раят не настъпи след 800 дни... И така... Циркът продължава вече 24-та поред година… Преди всички тези един друг, без да подозира, създаваше образа на главния герой в стиха „45 години стигат”.
Всичките тия явно не си дадоха сметка, че не са вечни, че не са незаменими, че не са суверени, че не са единствените. И че след години изгубеното поколение ще започне своята истинска революция.
Забавно нещо е животът. Случват ти се някакви неща...
Беше далечната 1989-а, бях студент, по време на една лекция по политология през ноември аудиторията се развълнува, нещо беше достигнало до сетивата им, и един на друг започнахме да си споделяме дочутото - комунизмът си беше отишъл… Казах си на ум - е, колко държава сме, ще я оправим тая малка страна за няма и пет години и няма да ни се наложи да емигрираме.
Не би! 24 години бедността продължава да е синоним на името „България”.
Изтраях търпеливо до 2003-а. После емигрирах... далеч - отвъд Океана. Там издържах пет години и далеч от родината си, я обикнах още повече. Другояче не е могло и да бъде. Така съм възпитан - в любов и „лекота на битието”! И се завърнах - с любов и ненапразни очаквания!
Не очаквах да заваря рая на Земята, но пък ме водеше крилатият взор на по-умни от мен - децата са щастливи там, където се чувстват щастливи родителите им. И ги върнахме - децата - у дома, в малка България, от която след 20 години демокрация още имаше какво да се краде и граби!
Най-големите страхливци на света са политиците! Всички, навсякъде по света! Властта е нещо, за което политиците се женят - с церемония, но без венчални пръстени, а кум на сватбата без халки е народът... А когато дойде разводът, народът отново може да мечтае! За малко… А властта се държи като обидено дете, чиято следобедна закуска е била отнета!
Но този път, през 2013-а, събитията няма да се завъртят по обичайния си „кръговрат”, с което всички „обичайни заподозрени” са свикнали и силно се надяват, че пак ще ги избута на върха. За да ги изтика отново, след има-няма няколко години като новите-стари силни на деня. Манталитетът на политика е толкова предвидим… А за него, особено за българския политик, народът е „прост, животът - тежък, скучен”, народ, който може да бъде лъган и надхитряван многократно.
Е, този път не би! Трагедията по Шекспир този път ще продължи с комедия, в която се смее публиката.
Защото за много българи животът е трагедия, госпожи и господа. Но „кралете” така и не си дадоха сметка за това. За многото екоконтейнери, в които ровят гладни бездомници, но и старши научни сътрудници! Опоскано е ежедневието на хората… Не заради нормалното ежедневие - от вкъщи - на работа и от работа вкъщи. А заради дилемата - хляб ли да си купи днес костюмираният 78-годишен старец до мен на опашката в магазина или кисело мляко, защото и за двете наведнъж няма да му стигнат стотинките! И когато ги брои бездиханно, но достойно на касата, не иска и да предположи, че до него аз едва сдържам сълзите си... Защото е достоен и горд! А аз така и не разбирам дали има стотинки, с които да плати сметките си.
Всички сте страхливци, господа политици! Не ви стиска! С други думи, нямате топки, пичове! Ако имахте, нямаше да обещавате светли бъднини, но чак след като подадете оставки или след като ви изтече мандатът. Нямате топки! Топки имат тези, които са на площадите! Те винаги са имали топки… На вас, политиците, не ви стиска да излезете при тях! Защото тази революция не е ваша, тя е на хората. А те не ви обичат и не ви искат, и ви го казват! Но вие сте без топки и се правите, че не ги чуват, защото не ви стиска! Защото се мислите за единствени, незаменими и вечни... А всичко е толкова просто:
Изпълнявайте обещанията си навреме... Проверките извършвайте преди духът да бъде изпуснат от бутилката и не си и помисляйте, че управлявате „рая”. И спете спокойно, не се тревожете - няма да настане анархия! Последствията няма да са катастрофални, колкото и да ви се иска това!
Млади хора, младостта не е порок! Революцията е млада и красива..Вашата революция! Революция Z! Довършете я! Защото след „Z” aзбуката започва отначало!
Сега излизам да се разходя сред хората и железата около дворците! Ще се разхождам и усмихвам, ще си сложа слушалките в ушите и ще слушам едновременно „The Show Must Go On” и „The Boys Are Back In Town”.
Колко е готино - финалът предстои!
А билетите бяха скъпи... и публиката не хареса представлението… а то продължава вече 24-та година...
