Скандалът с дипломатите - агенти на ДС, може да рикошира върху министъра без портфейл Божидар Димитров, отбелязва "Сега". Премиерът Бойко Борисов демонстрира вчера готовност да отстрани министъра с агентурно минало от правителството. "Сега, ако се стигне до политически консенсус (президентът да отзове посланиците - агенти на ДС, бел. ред.), аз съм готов и с Божидар Димитров да се разделя, но веднъж завинаги това да приключи", каза Борисов. "Не съм разговарял с премиера, ще говоря с него, като се върне от Брюксел", е заявил Божидар Димитров пред изданието. Междувременно вътрешният министър Николай Младенов втвърди тона за отстраняването на посланиците. "България няма да бъде представлявана от посланици, принадлежащи към ДС. Точка!", бе категоричен той. "Няма да продължавам тази полемика. Смятам, че това е недостойно", коментира президентът Георги Първанов.
Българското правителство, както знаем, основателно се гнуси от "ченгета" и в името на дипломатическата си непорочност ще приеме закон за поредната чистка във външното министерство, коментира "Сега". Трябвало да отзове половината ни посланици в ЕС (13 от 26), защото имали досиета от комунистическо време. Идеята ще е полезна, ако се изпълни най-бързо по следната причина: след отзоваването на посланиците половината посолства ще останат без титуляри поне за една година, защото отиващият си президент Георги Първанов няма да издаде укази за назначаване на нови. Той ще се запъне не заради бившата си принадлежност към ДС, а заради шанса си да покаже характер като непреодолим опонент на ГЕРБ в качеството си на неофициален лидер на формацията АБВ. Така премиерът Борисов ще вдъхне живот на неговото политическо творение, което засега изглежда мъртвородено.
"Труд" коментира въпроса с 29-те посолства и постоянни представителства в ключови точки на планетата, където правителството на ГЕРБ иска моментална смяна на ръководителите поради принадлежност към старите служби. На езика на дипломацията да прибереш такава огромна група посланици наведнъж, означава, че страната ни има извънредно сериозен конфликт с всяка една от приемащите държави. Това ще предизвика наистина нелицеприятен международен отзвук. Западни дипломати в София бяха силно изумени, когато преди една година бяха върнати не 29, а само двама посланици - от Вашингтон и от Анкара. Сегашната порция би дошла в повече и на най-обиграния чужд дипломат.
Аз съм дипломат от кариерата, т.е. част от системата на МВнР от повече от 20 години. Зная много неща, но въпреки това бях изненадан от мащаба на това сътресение. Прочетох и препрочетох списъка. В мен няма злорадство, а по-скоро загриженост. Сега е важно да мислим за бъдещето. Институциите трябва да дадат общ адекватен отговор на този проблем, защото става дума за лицето на нацията пред света и пред съюзниците ни. Повече нищо не може и няма да бъде, както е било, заявява в интервю за "Монитор" Марин Райков, посланик на България в Париж. Вярвам, че след март 2011 г. България ще има пълна готовност за присъединяване към Шенген и се надявам това да бъде оценено. Страната ни може да бъде надежден пазител на европейските граници и това е в интерес на Франция, която е сред държавите, подложени на миграционен натиск, допълва Райков.
Трябва ни спокоен и конструктивен диалог, при спазване принципите на професионализма, призовава председателят на Българското дипломатическо дружество Димитър Костов. В интервю за "Дума" той припомня, че 42 процента от "посланиците с досиета" са назначени от сегашното правителство. И пита - какво се е променило в този кратък период, защо не се подхожда с принципите на кариерното развитие, залегнало като основа в закона за дипломатическата служба. Създаваме прецедент в света, лаконичен е Димитър Костов.
В интервю за "Новинар" Ваньо Шарков, депутат от "Синята коалиция", смята за силно притеснителен и обезпокоителен факта, че агенти на бившите секретни държавни служби се намират в нашите посолства. Те компрометират усилията на нашата страна да бъде пълноправен и достоен член на ЕС и НАТО. Според него решението за досиетата е просто - лустрация. Но има конституционни пречки това да се приложи. Ако има политическа воля този проблем да се реши, то ще стане. Иначе ще продължи досегашният цирк с агентите и досиетата, казва Шарков.
Депутатите вдигнаха четирикратно сумата, която партиите и коалициите ще могат да харчат за парламентарния вот, съобщава "Сега". Вместо досегашния 1 млн. лв. за формациите и 2 млн. за коалициите, те ще разполагат с 4 млн. лв. Увеличението стана факт с приемането на текстове от Изборния кодекс. Запазва се сумата от 2 млн. лв. за президентските избори. На общо 8 млн. лв. пък ще имат право партиите за местните избори. Досега такава обща сума нямаше. Парламентът захлопна вратичката пред възможността фирмите да финансират скрито предизборни кампании чрез безвъзмездно предоставяне на офиси, билбордове, коли, зали, плакати, дипляни и др. Според приетите текстове безвъзмездни услуги могат да правят само физически лица, при това след като подпишат декларация, че става дума за лична, а не за фирмена собственост.
Не мога да приема политика, която прехвърля тежестта на кризата върху онеправданите и работниците, заяви президентът Георги Първанов вчера, цитиран от "Земя". Според него не е нормално един човек, който си мисли, че му предстои да се пенсионира на 1 януари 2011 г., броени дни преди това да разбере, че трябва да работи години наред или да си откупи стажа. Първанов обясни, че експертите му обмислят необходимостта от вето върху Кодекса за социално осигуряване заради отпадането на точковата система, което ще засегне около 10 хил. души.
Много сериозно се готвим за предстоящите местни и президентски избори, уверява в интервю за "Сега" лидерът на НДСВ Христина Христова. Партията ще започне предизборните си дейности още от 3 януари. Целта е успешно представяне на местните избори. Парадоксът на НДСВ е, че за 8 години от своето съществуване 8 години е била във властта. Всеки ден е трябвало да решава управленски задачи и е неглижирала организационната си структура, както и местните избори - и 2007 г. и 2009 г. Искаме да поправим тази грешка. Да не говорим, че никога не сме участвали в президентски избори и там също ще се стремим към едно много успешно представяне, заявява Христова.
Общият бюджет на МВР за кризисната 2010 г. мина 1 млрд. лв. и се изравни с нивото за 2009 г., пише "Сега". Правителството е отпуснало в сряда поредната извънредна субсидия от 15 млн. лв. за силовото министерство. С това допълнителните пари, дадени на МВР извън планирания и одобрен от парламента бюджет, станаха 47,47 млн. лв. Новите 15 млн. лв. ще отидат за изплащане на обезщетения на пенсионирани служители.
Преди Коледа цените на храните подскочиха, отбелязва "Труд". Цените на хранителните стоки хвърчат нагоре и по данни на статистиката за една година са се увеличили чувствително. Най-голям е скокът при олиото - 37,1% през ноември спрямо същия месец на 2009 г. Хлябът е поскъпнал с 10,9 на сто, а оризът - с 11,3%. Вчера земеделският министър Мирослав Найденов заяви, че ветеринарните власти ще започнат масирани проверки заради поскъпването на храните преди Коледа. Обратна е тенденцията при бялата и черната техника. Тя поевтинява за година средно с около 10% по данни на търговците.
Преди дни социологическата агенция "Алфа рисърч" обяви, че 60 на сто от българите се смятат за бедни. В "24 часа" Боряна Димитрова формулира три отговора на въпроса защо е така. На първо място е сравнението с възможностите за стандарт на живот у нас, от една страна, а от друга - в стара, та дори и нова Европа. На второ място идва сравнението с високоскоростните социални асансьори, които през последните 20 години изведоха по върховете редица лица, но така и не утвърдиха образованието, професията и квалификацията като критерий за социална мобилност. И на трето място прекършените социални очаквания на потенциалната средна класа, които също допринасят за ниското социално самочувствие и усещането за бедност.
Икономистите на "Индъстри уоч" пък изчислиха, че в жестоката криза на 2010-а сме спестили 4,5 млрд. лева. Едни 4,5 млрд., които не ни радват, коментира за "24 часа" Георги Стоев от "Индъстри уоч". Хората спестяват заради страха, че може да загубят доходи. Ситуацията на пазара на труда остава несигурна. Много от хората, които запазиха работата си, всъщност видяха свиване на доходите си. Вероятно върху поведението на домакинствата оказва влияние и високата несигурност в икономическата политика на правителството, смята Георги Стоев.
Политиката на социалното министерство винаги ще бъде насочена към повишаването на минималната заплата, но в зависимост от възможностите на икономиката, уверява в интервю за "Стандарт" социалният министър Тотю Младенов. По думите му безработицата догодина няма да скочи над 9,4%, което значи около 345 хил. безработни. Министърът прогнозира, че в резултат на предлаганите краткосрочни и дългосрочни мерки за подобряване на устойчивостта на пенсионната система се очаква през 2017 г. дефицитът в държавното обществено осигуряване да бъде преодолян веднъж завинаги.
"Кризата не удари емигрантските пари", отчита в интервю за "Телеграф" Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". По думите му тази година трансфера от емигрантите и от еврофондовете са най-големите парични потоци от чужбина. Със сигурност приходите от нашите емигранти са по-големи от чуждите инвестиции, понеже те спаднаха. Важното е, че това е един стабилен поток - в добрите времена не се увеличава много, в лошите обаче не спада много. Емигрантите помагат за стабилизиране на макрониво. Добре е обаче да се работи за връщане на интереса на чуждите инвеститори, е мнението на Георги Ангелов.
Застрахователни компании са изнесли капитали за 1,65 млрд. лв. в страни от Европейския съюз към края на септември, сочат данни на БНБ. Ръстът на инвестираните в ЕС средства е 44%, или с 508 млн. лв., спрямо септември 2009 г. За сравнение в началото на кризата, или края на 2008 г., обемът им беше едва 324 млн. лв. Повечето компании изнесоха активите си извън България, защото рискът е по-малък, а доходността е стабилна, коментираха експерти от бранша, пише на първа страница "Класа". (БТА)
