Преглед на печата

Кабинет по брюкселски, акцентира „Труд”. Кандидат-министри с опит и добра репутация в Брюксел - такива имена обяви посоченият за премиер от БСП Пламен Орешарски. Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова бе представителят на Европейската комисия у нас. Екоминистърът Искра Михайлова е експерт по европейски програми, регионалният министър Десислава Терзиева е работила по европроекти. Добре приет от атлантическите ни партньори е и кандидатът за вътрешен министър Цветлин Йовчев.

„Кабинетът „Орешарски” ще бъде първото правителство на парламента”, казва в интервю за „24 часа” председателят на ДПС Лютви Местан. Той апелира Народното събрание да се превърне в център на дебатите, в своеобразен център на властта в България, без това да нарушава принципа за разделение на властите. А кабинетът „Орешарски” има шанс да е първият кабинет на Народното събрание. Местан посочва, че никоя партия досега не е предоставяла на външно за съответните партии лице толкова важен ресор като МВР. Според предложения екип министър на вътрешните работи става Цветлин Йовчев, бивш шеф на ДАНС, съветник на Бойко Борисов и началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев. „Това е качествено нова промяна в българската политика. Заявка е, че това ще бъде първото управление, при което силовият, специалният инструментариум на държавата няма да бъде експлоатиран тяснопартийно и българските граждани могат да дишат по-спокойно”.

„За Йовчев не може да се каже, че е свързан с проблемни лобита в МВР и ДАНС”, коментира в „24 часа” Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията. По думите му един от проблемите при този тип кандидатури е, че НСС, съответно ДАНС се ползват с известно недоверие вътре в МВР. Може аргументът да е бил, че се търси човек, външен спрямо климата във вътрешното министерство. Много от кандидатурите, които се въртяха в публичното пространство, бяха свързани с политическа близост до социалистическата партия, но много от тях имаха биографични проблеми, свързани с противоречиви връзки. А за Йовчев не може да се каже, че има обвързаност с някое от проблемните лобита в МВР и ДАНС.

„Ще се върне нормалността”, прогнозира в интервю за „Труд” социологът Кънчо Стойчев. Той вижда в лицето на предложената за вицепремиер Зинаида Златанова един от приоритетите на това правителство. Точно вицепремиерите подсказват основните посоки, в които работи един кабинет. В случая това са евроинтеграция и правосъдие, икономика. Точно това трябва на страната ни в този момент. „Аз виждам огромни възможности правителството на Орешарски да нормализира България”, казва Стойчев.

„Идва режим на заместниците”, смята политологът Димитър Аврамов. В интервю за „Труд” той посочва, че за министрите, които не са партийци, трябва да има политически контрол - така работи демокрацията. И той вероятно ще бъде осъществяван чрез техните заместници, които ще са много повече олицетворение на партийния и груповия интерес в рамките на партиите, от които идват. Т.е. ще има едни хора, които са поставени отпред, и други, на втори план, които реално ще упражняват властта. Можем да кажем, че идва режимът на заместниците. Няма как тези министри да проведат икономически и политически реформи, след като нямат партиен и политически авторитет в БСП и ДПС, коментира Аврамов.

„Кабинет за дълго бягане”, е определението в „Стандарт” на социолога Васил Тончев. Според него съставът на кабинета е направен да решава дългосрочни задачи, а не да „гаси пожари”. Предложеният състав на кабинета като имена е доста обтекаем и е приемлив за ширак кръг от обществото, посочва социологът Кольо Колев. Независимо от подкрепата, която ще получи БСП, цялата отговорност остава за нея и нейната парламентарна група.

Сред предложенията няма дразнещи политически физиономии, допълва информацията „Сега”. Депутатите в проектокабинета са седмина. Променена е структурата на кабинета. Ще има двама вицепремиери. Единият ще отговаря за правосъдие и вътрешен ред и усвояване на еврофондове, другият ще координира икономическия екип. Предложеният от Орешарски кабинет вчера бе одобрен от пленума на БСП. Гласуването в парламента ще е в сряда. ГЕРБ и „Атака” ще поддържат до последно напрежението за тактиката си при вота за новия кабинет. Вчера представители на двете партии отказаха да отговорят на въпрос дали ще се регистрират на парламентарното заседание, на което ще бъде гласувано правителството на Пламен Орешарски, за да осигурят необходимия кворум.

„Четвъртият играч в тройната коалиция”, коментира „Труд”. Макар и да не е преминал през парламентарни избори, кабинетът „Орешарски” се превръща в четвъртия член на една тройна коалиция, въпреки че БСП и ДПС бягат от това определение. Изборът на най-доброто не винаги е непременно ляво или дясно. Потвърди го самият Орешарски - че няма да робува на идологеми за сметка на прагматичния подход. Тази формула може да се окаже много практична и работеща. Въпросът е дали и доколко партийните централи няма да се изкушат в критичен момент да наложат популистки решения. Ако тяснопартийните интереси вземат превес над обективно необходимото и единствено възможно управление за излизане от кризите, именно от Орешарски ще зависи бъдещето на парламента.

„Петно ли е „Атака” за програмния кабинет”, коментира в „Преса” доц. Мария Пиргова, политолог. Тя посочва, че партия „Атака” е критикувана за национализъм и ксенофобия в Европейския парламент. За съжаление Волен Сидеров не съумя да се възползва от смяната на националистическия акцент в политиката си със социален и отново изпадна в изолацията на антисистемна и недемократична партия. Подкрепата на „Атака” за разумни управленски действия на кабинета би стабилизирала цялата обстановка. Но ако тя не се държи като парламентарна партия, от нея няма да зависи нищо особено. Законите в парламента се гласуват с просто мнозинство, а нито ГЕРБ, нито „Атака” ще си позволят да напуснат парламента. От гледна точка на европейската практика участието на антиевропейски и националистически партии в националните парламенти, а и в Европейския парламент, е нормално.

„Наследникът ми да почне с цените на лекарствата”, препоръчва в интервю за „Стандарт” проф. Николай Петров, министър на здравеопазването в служебния кабинет. Според него принципните неща, около които трябва да се обединят новите управляващи, са развитието на спешната помощ, доболничната и болничната помощ. Там трябва да се въведе по-добър контрол и мениджмънт. В момента нямаме кой знае колко полезни ходове и следващият министър за късо време няма да може да реализира грандиозни промени. „Ние сме в лодка, в която пробойните са много и темпото, с което изпомпваме водата, не е достатъчно. Трябва да запушим пробойните. И овладяването на цените на лекарствата в този смисъл е изключително важно”, отбелязва проф. Петров.

„ГЕРБ бетонира Станишев начело на БСП и ПЕС”, коментира „Сега”. Докато течаха предизборните и следизборните скандали, председателят на БСП и ПЕС Сергей Станишев така се стабилизира на постовете си, че скоро няма да се намерят вътрешни сили, които да пробват да го изместят. БСП удвои депутатите си и зае позиция, която й позволи да посочи следващия премиер и да играе ролята на управляваща партия в комбинация с други политически сили. От боксова круша на Бойко Борисов той премина в настъпателна позиция и до голяма степен вече определя дневния ред на националните политически дебати. Във външнополитически план той израсна от сравнително непознат за голямата политика европейски лидер до представително лице на ПЕС, което се ползва от енергична и влиятелна защита срещу нападките на десницата. Що се отнася до подкрепата на ЕНП за Борисов и Цветан Цветанов, вероятно нейните последни остатъци ще се изпарят. Всяка следваща стъпка на главния прокурор Сотир Цацаров може да сложи точка на техните многобройни приятелства в Европа.

„Ще има още „доматени” революции”, прогнозира в интервю за „Сега” проф. Гарабед Минасян, д-р на икономическите науки. Според него е парадокс, че всички сме недоволни от политиците ни, а значителна част от населението иска национализация. Но като национализираме, кой ще управлява тази собственост - нали пак същите тези политици ще взимат решенията. Образовайте хората, те сами ще намерят пътя, призовава Минасян. Просто трябва узряване - обществото да осъзнае какво може да прави държавата и какво не, къде трябва да се намесва и къде не. Сега повечето хора не разбират механизмите на обществото и икономиката. Ако се върнем към протестите от началото на годината, недоволството избухна от високите сметки за ток. Но причината не бе във високите сметки, а в плиткия джоб на българите. Хората усещат някои неща, но не ги разбират. Оценявам положително „доматената революция”. Тя бе израз на усещането, че злото тръгва от Народното събрание. И е така - там се коват основите, а те са фалшиви, гнили. Законите се правят за онези, които са вътре в парламента, не за онези, които са отвън.

„77-те безславни дни на Марин Райков”, отбелязва „Преса”. 77 дни продължи животът на третото служебно правителство на България, оглавено от дипломата Марин Райков. То за разлика от останалите две временни от най-новата ни история управлява най-кратко, но даде най-гръмки обещания и за съжаление сътвори немалки гафове. Вероятно защото не бе подготвен за изпитанията и остана в сянката на Бойко Борисов, кабинетът потъна в скандалите с незаконните подслушвания, хаоса на предизборната кампания и разкритията на прокуратурата за бюлетините менте. Капак на всичко бе финалът - премиерът Райков се самопредложи за посланик в Рим и се самоодобри.

България е изправена пред реалната опасност да загуби близо 750 млн. лв. от парите от Брюксел. 272 млн. евро от тях са от оперативните програми и още 100 млн. евро - от програмата за развитие на селските райони. Това показва анализът за рисковите проекти на служебния министър на еврофондовете Илияна Цанова, с който „Сега” разполага. Дори и при оптимистичния вариант, при който всички набелязани мерки за спасяване на европейски средства се изпълнят, страната неминуемо ще се раздели с поне 113 млн. евро по оперативните програми в края на годината заради затлачени проекти. (БТА)