Преглед на печата

„Ще спрем натиска върху бизнеса”, заявява в интервю за „Стандарт” номинираният за премиер Пламен Орешарски. Очаква се във вторник кабинетът да бъде гласуван на извънредно заседание на Народното събрание. „Всички министри ще бъдат експерти в съответната област. Вероятно измежду тях ще има и такива с политически опит. Винаги съм работил отлично както с БСП, така и с ДПС. Разчитам на коректност от страна на „Атака”, както бе по време на мандата ми на финансов министър, или поне не бях подложен на самоцелни критики. Правителствата не правят бизнес, те създават предпоставки за правене на бизнес. Ще насърчаваме стопанската и инвестиционна активност, ще подобрим административното обслужване, ще преустановим повсеместния натиск върху стопански активните хора, ще обърнем внимание на квалификацията и образованието. На дневен ред е задачата да спрем низходящите тенденции и да стабилизираме икономиката и финансите. Възстановяването ще отнеме повече време”, посочва Орешарски.

Проектокабинетът „Орешарски” не е дело на кандидат-премиера, коментира „Труд”. Орешарски има право да предлага кандидатури и да налага вето, ако някой от пробутваните министри му се зловиди. Но Орешарски няма корен в никоя от партиите, а тъкмо те и бизнесът редят министрите. Той ще бъде капитан на чужда селекция.

„Трябва ни разум, а не революции”, коментира в „Стандарт” икономистът Емил Хърсев. „Чудеса в България няма как да станат с идването на ново правителство. От тази гледна точка тъй нареченият план „Орешарски” е съвсем смислен и разумен. Предлаганите мерки очевидно залагат основните принципи на икономиката - валутен борд, системата за данъчно облагане, които няма да бъдат ревизирани. Виждаме, че, общо взето, се поддържат ценностите на пазарната икономика - няма да се извършват някакви социалистически революции. Това, към което трябва да се насочи вниманието според мен, е нуждата от сериозна ревизия на държавната администрация”, смята Хърсев.

„Висящ” протест ще държи кабинета нащрек”, коментира в „Стандарт” политологът Първан Симеонов. Според него големият въпрос около проекта „Орешарски” е дали бъдещото правителство ще се вживее в ролята на тежък реформатор и ще посмее да се намеси в здравеопазването, образованието и социалните дейности. Има нужда от спешни мерки, но има риск да станеш непопулярен. Другият вариант е програмният кабинет да тръгне да запушва финансови дупки, да запази финансовото спокойствие и да изиграе ролята на едно подготвително правителство, което просто да организира следващите избори. Дали Орешарски ще направи замах в реформите, или ще се ограничи със закърпване. Каквото и да се случи, това правителство ще управлява в условията на „висящ протест”. Протестната енергия виси като „дамоклев” меч над всички управляващи в България.

„Орешарски не е продавач на илюзии”, казва в интервю за „Сега” депутатът от левицата Ангел Найденов. Той посочва откъде ще дойдат парите за реализацията на плана „Орешарски”. Първо - допълнителни приходи в бюджета - пресичане на контрабандата, изсветляване на икономиката и, разбира се, увеличаване на постъпленията в приходната част на бюджета. Пламен Орешарски има много хубаво предупреждение към държавните контролни структури, че недостатъчните постъпления в приходната част на бюджета не бива да бъдат компенсирани с увеличаване на постъпленията от глоби и санкции. Втората посока, по която могат да се очакват постъпления, е подобряване работата на приходната администрация. И третият начин е преоценка и спиране на неразумните и необосновани разходи. Орешарски предлага финансово обосновани решения и в това съм убеден. Ако съществува висока степен на съгласие за Орешарски, то е по отношение на качествата му да прави сметка на харчовете, отбелязва Найденов.

„Без някаква подкрепа от ГЕРБ тази власт няма да живее дълго”, прогнозира в интервю за „24 часа” политологът Даниел Смилов. Той посочва, че програмните различия между основните партии не са чак толкова големи. Ако мислим обаче за сериозни реформи, съгласието между трите партии - БСП, ДПС и „Атака”, ще бъде доста крехко и тройното мнозинство няма да е в състояние да ги проведе. Поне 3-4 месеца преди следващите избори за Европейски парламент „Атака” ще започне да радикализира своята позиция, по-ярко да очертава дистанцията си от мнозинството, което ще свие допълнително неговия хоризонт. Този тип управление без някаква подкрепа от страна на ГЕРБ няма да просъществува дълго. Ако ГЕРБ и „Атака” са активно несъгласни с дадена позиция, тя просто не може да мине през това Народно събрание.

„Започваме с доходите и рестарт на икономиката”, заявява в интервю за „Труд” заместник-председателката на Народното събрание Мая Манолова. Тя обещава, че всичко, което се случва в парламента, да бъде пред погледа на гражданите - публично и открито, без тайни уговорки по кулоарите. „Възнамеряваме да отворим парламента за хората, за гражданските организации и движения. Още при изработването на парламентарния правилник даваме възможност на всички граждански организации да направят своите предложения. Съсловните организации, синдикатите, работодателите, целият неправителствен сектор ще имат думата при решаването на всеки важен за хората въпрос, при приемането на всеки законопроект. От фасадна демокрация възнамеряваме да направим парламента наистина прозрачна и открита институция”, отбелязва Манолова.

Социалистите и ДПС се разбраха за мерките срещу монополите, съобщава „Сега”. БСП и ДПС са постигнали консенсус, че най-спешните мерки, които новото правителство трябва да вземе, са свързани с борбата с монополите, реформата в здравеопазването и освобождаването на бизнеса от административния бюрократичен рекет и произвол. Това обяви Йордан Цонев (ДПС), според когото двете партии нямат разминавания по тези теми. Според него трябва да се изработи не само антимонополно, но и антитръстово законодателство. Цонев смята, че регулаторните органи трябва да се укрепят и да имат по-голям административен и функционален капацитет. Според него окончателният вариант на програмата на кабинета ще е готова днес.

„На държавата са нужни мислещи хора, а не спасители”, казва в интервю за „Стандарт” Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на регионалното развитие в служебния кабинет. „Обществото видя, че в трудни моменти държавата може да се справи в кризата. И че нашите закони и Конституция, колкото и да са критикувани, са предвидили механизми за всяка една ситуация. Успяхме да накараме институциите да работят на пълни обороти, което бе изключително важно през тази ключова за усвояването на евросредствата година и подготовката за следващия програмен период”, отчита Захариева. По думите й е необходимо да намерим дългосрочно правилните решения. Това е голямата отговорност на следващото правителство. Да предотвратиш предстояща криза е по-трудното, но и по-полезното. Не са ни нужни спасители, а такива, които анализират навреме и правят всичко, за да предотвратят неблагоприятните последици, преди да са настъпили.

България ще остане за един ден без медицинска помощ. Нито лекари, нито сестри, нито линейки ще работят, ако до 15 юни т.г. парламентът не криминализира нападението над доктори и медицински екипи. Това е заявил за „Труд” д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз. Той и колегите му ще апелират към ефективна стачка на гилдията, макар законът да не го позволява, заради поредния жесток побой над екип на Спешна помощ.

„Енергетиката изпадна в шизофрения”, коментира „Сега”. В първия ден на сегашното Народно събрание разбрахме, че енергетиката ни е напълно разкапана, че бързо решение няма и че популистки идеи са на път да вземат връх над всякакъв здрав разум. От страна на силните в този парламент БСП и партия „Атака” се заговори за замразяване на цените на тока. И от първата, и от втората споменати политически сили се чуха гласове за мораториум. Исканията от страна на производители на ток, на енергоразпределители, на държавни енергийни компании, са за вдигане на цените им от 1 юли. Ако всички тези искания бъдат приети, токът трябва да скочи с 40% посред лято. Политиците влизат в челен сблъсък с обещанията си за евтин ток. Предстои им болезнено отрезвяване.

Доходът на чиновниците расте, на всички останали - пада, отбелязва „Сега”. Политиката за замразяване на доходите важи единствено за редовите граждани, показва отчетът за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. Докато за над 2 млн. българи средният осигурителен доход, от който зависят парите им за пенсия, е намалял за първи път в кризата до 589 лв., бюджетът вече осигурява държавните служители върху повече от 1000 лв.

„Как да бъдем управлявани”, коментира „Дума”. Този път политиците са длъжни да докажат, че твърдо и неотклонно ще стимулират бизнеса и икономическия растеж. Нужно е да бъде разработена и широко обсъдена дългосрочна, практически ориентирана политика за насърчаване на производството и икономическия растеж. На пръв поглед увеличаването на доходите е най-трудната задача пред бъдещите управляващи в условията на валутен борд. Задачата обаче може да се окаже по-лесна, отколкото сме очаквали. Повод за такъв оптимизъм дава обстоятелството, че българската икономика дълго е била потискана. Ако малко се отпусне мъртвата хватка, оцелелите предприятия бързо ще се съживят и ще дадат необходимия тласък за ново възраждане.

„Само с буквите не се живее”, коментира „Стандарт”. Азбуката и създадените на нейна основа писменост и богослужение са спасили българския народ от изчезване, твърдят вече век и половина историци и филолози, политици и духовници. Дали обаче това са задължителните условия за оцеляване на една нация?

Има няколко европейски народа, които никога не са имали нито своя писменост, нито своя църква. Нито дори своя държава. Но въпреки това са оцелели в продължение на цяло хилядолетие и като нации, и като език и фолклор. И независимо от глобалната криза все още се радват на чувствително по-висок жизнен стандарт от нас. Днес трябва да използваме буквите, за да разчитаме знаците на времето. За да се превърнем в държава на действието, а знанието - в източник на сила и просперитет. (БТА)