Преглед на печата

„Кворум даден! Кворум приет!”, коментира „Сега”. Игричките с кворума винаги са били част от арсенала на парламентарните партии. В началото на този мандат обаче те се оказаха най-силното им оръжие. От това дали ще има или няма да има кворум не зависи просто приемането на един или друг закон, а съставянето на бъдещото правителство. Ако съдим по схемата, по която бе избран шеф на Народното събрание, то очевидно БСП и ДПС, когато му дойде времето, ще разчитат на „Атака” да им осигури кворум в парламента, след което да не участва в гласуването. „Атака” може да оказва влияние върху приемането или неприемането на един или друг законов текст.  Случващото се през последните дни за пореден път показва, че българската демокрация става все по-непредставителна. БСП и ДПС заедно събраха 1 343 007 гласа, което е около 20% от всичките 6 919 260 избиратели. Двете партии нямат 50% плюс 1 мандати в парламента. Но въпреки това се очертава да управляват без никакви проблеми цели 4 години.

Бойко Борисов ще върне още днес мандата за съставяне на правителство, без да внася проектокабинета за гласуване в Народното събрание, съобщи самият той в кулоарите на парламента, пише „Сега”. Според него в парламента вече е станала видна новата тройна коалиция между БСП, ДПС и „Атака”, така че не виждал смисъл да губи време. Междувременно левицата започна консултации с извънпарламентарни сили за съставянето на програмно правителство. Още след изборите соцлидерът Сергей Станишев обеща да приобщи към управлението по-малките формации и граждански сдружения. Първите разговори вчера бяха с „Лидер” и „Модерна България”.

„Когато ти отнемат дистанционното”, коментира „Труд”. Втори ден Бойко Борисов не само е в заседателната зала на Народното събрание, но и участва активно в пленарния живот. Но той тепърва ще започне да забелязва, че не всяка негова дума се превръща във водеща новина. Най-тежкият удар върху ГЕРБ обаче е отношението на депутатите от БСП. Предишното парламентарно мнозинство беше арогантно, грубо и безцеремонно спрямо опозицията. Абсолютно същото е поведението на новото мнозинство. На депутатите от ГЕРБ им предстои да научат, че толерантността в политиката е най-важното нещо и борбата трябва да се води с идеи, а не с мускули. Пред ГЕРБ има два пътя. Обидени от настървението на вероятните нови управляващи, да се затворят в параноична защита. Вторият път е нормалното политическо поведение. Бъдещото правителство ще има достатъчно причини да бъде критикувано.

Обстановката в парламента изглежда напрегната - от него извира огромна непоносимост, коментира в „24 часа” социологът Мира Радева. ГЕРБ очевидно се чувстват ограбени. Но е факт, че Бойко Борисов беше в парламента като депутат и не си придава важност. Показва, че ще играе опозиция. „Очаквам от него поведение от парламентарната трибуна подобно на това, което демонстрира Сергей Станишев в предишния парламент”, казва Радева. По думите й привидните несъвместимости в 42-то Народно събрание не бива да се смятат задължително за знак за неговата нестабилност.

В този парламент всички играят поддържаща роля, смята социологът Живко Георгиев. В „24 часа” той коментира, че безспорно в повечето случаи БСП и ДПС ще преследват сравнително общи цели. ГЕРБ най-вероятно ще играе ролята на парламентарна опозиция - роля, която не й е позната. „Атака” в някои моменти ще бъде конструктивна и ще играе партньор на управляващото мнозинство, в други моменти ще играе ролята на парламентарна опозиция, а в трети момент - на извънпарламентарна опозиция. „Атака” умее и трите роли и сега получава възможността да ги съвместява.

„Драматични реформи предстоят в сектора за сигурност”, прогнозира „Сега”. „Трябва да се възстанови балансът между МВР и ДАНС, която беше преподчинена на МВР, така че всеки да си върши работата”, „Ще изискваме от следващия министър на вътрешните работи да преформулира задачите на МВР и да преструктурира ресурсите”. В общи линии само с тези две изречения лидерът на БСП Сергей Станишев даде да се разбере, че ако всичко върви по план с превземането на управлението, то идва сериозно преформатиране на МВР и целия сектор за сигурност. Според цикличността настъпва периодът за фаворизиране на ДАНС за сметка на оръжието на ГЕРБ - ГДБОП. Със сигурност и кадровата, и структурната рулетка ще се завърти на бързи обороти.

„Темите табу раждат протестите”, казва в интервю за „Труд” омбудсманът Константин Пенчев. В първите минути на новия парламент той внесе план за защита на потребителите срещу монополите. Този план е ангажимент към хората, които излязоха на протести тази пролет. Всичко, което предлагаме е премислено, уверява Пенчев. Не предлагаме някакви чудеса, а прости практически решения, които могат до голяма степен да облекчат положението на потребителите. Генералният проблем с доставчиците на обществени услуги е неяснотата на ценообразуването. То води до съмнение, често пъти основателно за надписване и измама. Това чувство за несправедливост и неяснота изкара хората на улицата.

„С оттеглянето на Костов последният голям лидер напуска политиката” - оценката е на Петър Москов, член на Националното ръководство на ДСБ. В интервю за „24 часа” той посочва, че на заседанието на националното ръководство миналата седмица за председател на партията е предложен Радан Кънев. „Всички, които искат по-добро бъдеще да ДСБ, да гледат на предстоящия избор като възможност за избор на един екип от съмишленици. На скептиците ще кажа, че всяко ново нещо трябва да се оценява по ефективността на конкретните му действия, а не да бъде опаковано в разочарованията и спекулациите на миналото. Няма да допусна хората да стават свидетели на нови братоубийствени войни в ДСБ”, заявява Москов.

Институтът за пазарна икономика публикува анализ „Успехите и провалите на българските правителства (1998-2012)”, в който за четвърти път прави преглед на докладите на Сметната палата. Dnevnik.bg публикува разширено резюме с основните изводи и препоръки. Резултатите от прегледа са обезпокоителни - администрацията се е провалила в над 40% от дейностите си, което е струвало на българския данъкоплатец поне 50 млрд. лв. Общата сума на загубите в изследвания 14-годишен период е 979 454 051 лева. Много притеснителен е фактът, че работата на администрацията в сферата на възлагането на обществени поръчки не се подобрява. Според докладите на Сметната палата неефективното управление на финансите и имуществото на администрациите основно се дължи на недобро планиране, липса на ясни отговорности и качествен контрол, недостатъчно подготвен персонал.

Депутатите умуват как да замразят цената на тока, съобщава „Сега”. Цената на тока да бъде задържана на сегашните нива или пък да бъде намалена силово и непазарно. В дебат по тази тема премина основната част от вчерашното заседание на новоизбрания парламент. БСП и „Атака” заговориха за мораториум върху цените и натиск върху теоретично независимата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Нито един от „експертите” не обясни кой ще плати разликата в цената на тока, за колко време ще е мораториумът и дали след това няма да се наложи нов рязък скок. Подобна политическа намеса вероятно ще доведе и до нови наказателни процедури от ЕК срещу страната ни, която би трябвало да либерализира, а не да засилва регулацията на пазара на електроенергия.

Парите на държавните фирми към момента се държат основно от две банки, съобщава „Класа”. Към 31 март 2013 г. държавните предприятия и търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала си държат над 70 на сто от парите с които оперират само в две банки в България, става ясно от публикувана справка на Министерството на финансите. Тези банки са: „Юробанк и Еф Джи България”АД - с 40,96% от средствата на държавните фирми и „Корпоративна търговска банка”АД - с 31,33% от парите на държавните фирми. От 22 май 2013 г. обаче влизат в сила новите правила, според които се въвежда изискването нетната експозиция към една кредитна или финансова институция да не надвишава 25 на сто от общия размер на паричните средства на възложителя.

„Веднага да върнат цигарите в кръчмите”, призовава от страниците на „Стандарт” лидерът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев. Според него това е нещо, което ще доведе до оживление в сектора на ресторантьорите и до създаване на работни места. Но най-остър и нетърпящ отлагане е проблемът в енергетиката. В България енергийната система беше настроена при недостиг на еленергия, а сега се случва обратното - излишък. Трябва бързо да се действа, защото потреблението е ниско и голяма част от икономиката не функционира.

Заплата 340 лв. още от 1 юли, настоява лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Пред „Стандарт” той посочва, че до дни КНСБ ще представи визия какво непременно трябва да се свърши до края на 2013 г. и какво през 2014 г. Според него най-важното е да се осигури нова финансова политика, която да даде стимули за бизнеса да създава работни места, да плаща регулярно и по-високи заплати.

„Членството в ЕС не е само позитиви, а и отговорности”, посочва в интервю за „Монитор” Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в София. Той отбелязва, че приемането ни в Европейския съюз е едно от най-хубавите неща, които са се случили в българската история. То ни носи страшно много права и ползи. Но заедно с това и големи отговорности. „Смятам, че гражданите, и в частност властите, осъзнават своята отговорност към голямото европейско семейство. Те се съобразяват с правилата и ги изпълняват”, казва Златев.

От друга страна трябва да отбележим, че една немалка част от времето, в което сме част от ЕС, мина под знака на най-сериозната икономическа криза в света след Голямата депресия в САЩ. И тук е важно да се подчертае, че ние можем да излезем от тази криза успешно само ако работим заедно и си сътрудничим. Не трябва да гледаме да се спасяваме индивидуално, а да се опрем на синергията, която съществува в Обединена Европа. (БТА)