Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

Спешни мерки в икономиката, които да задвижат потреблението, по-високи помощи за отделни социални групи и намаляване на цената на тока от 1 юли. Това предвижда краткосрочният план на кандидата на БСП за премиер Пламен Орешарски, който ще бъде представен днес на Национален съвет на БСП и ще бъде предложен за дебат с партии, представители на бизнеса и неправителствени организации, акцентира „Сега”. Планът покрива първите 100 дни на евентуален кабинет с мандата на БСП, партията е подготвила отделно и едногодишна, и 4-годишна програма.

Кои да са приоритетите на програмното правителство, посочва „Дума”. Някои от предложенията: Да се направи цялостна оценка за икономическото наследство във финансовия и реалния сектор. Да се провери основно дейността на всички естествени и изкуствено създадени монополи. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ „Марица изток 1 и 3” и ако се установят умишлено неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица. Същото да се направи с договорите за приватизация на електроразпределителните дружества. Да се провери работата на топлофикационните дружества и на концесията „Софийска вода” през последните 15-20 години. Да се изготви „Стратегия за догонващо социално-икономическо и научно-техническо развитие на България до 2030 година”.

„В очакване на по-малкото „зло”, коментира „Сега”. В кошмарния сценарий БСП и „Атака” следват с фанатично упорство програмите си и докарват до фалит България. Банкрутът няма да ни се размине, ако двете леви партии изпълнят заканите си да „демонтират” сегашната данъчна система, да национализират частните енергийни дружества и златодобива, ако тръгнат да удвояват пенсиите и заплатите, да строят АЕЦ „Белене” и прочие. В обратния вариант се съставя кабинет с министри експерти, не политици, и с разумна програма, която не е на ничия партия, а е плод на пълно съгласие по най-важните въпроси.

„ГЕРБ избра избори до дупка”, коментира „Преса”. Ако намерението на ГЕРБ за касиране на изборите не намери отзвук в компетентните органи, ще се наложи да мобилизира собствени сили. След като се закълнат, най-малко 48 депутати от ГЕРБ ще могат да поискат касиране на изборите. Въпросът е в каква изолация се поставя една политическа сила, след като нито един орган в държавата не желае да подкрепи искането й да събори изборите. Оспорването на избори е демократично право. Дали обаче народът на най-бедната страна в Европа заслужава да става заложник на имиджа на една партия с разклатен авторитет от собствените й видни членове. Хаосът, до който може да доведе формулата „избори до дупка”, няма да бъде простен. И от улицата, и от мълчаливото мнозинство.

„Парламент на ръба на нервна криза”, коментира „Стандарт”. Избори 2013 ще се запомнят с масовото и истерично насъскване на едни хора срещу други по политически признак. Затова партиите в парламента са длъжни да успокоят разбеснелите се духове и да въведат спокоен и аргументиран тон на разговори. Най-важното е скоростно да се захванат с големите проблеми на страната - глада, бедността, безработицата, монополите в енергетиката и другите отрасли. В противен случай, ако се отдадат на черна пропаганда и мръсни войни, парламентарните групи ще направят много лошо впечатление на гневното гражданство, готово отново да се излее по улиците и площадите в случай, че нещата не потръгнат. Нужно е да се осъзнае, че партиите и народните събрания са измислени именно за да не се изпотрепят помежду си хората в едно общество и да не разрушат държавата.

„Със сигурност този парламент ще бъде по-безпомощен, отколкото всички предишни”, прогнозира социалният антрополог Харалан Александров в интервю за „Преса”. Според него най-голямото изпитание в тази ситуация ще е за ГЕРБ, които въпреки всичко спечелиха изборите, но останаха в изолация. „Не можем да си позволим един отчаян, обиден, прецакан и гневен Борисов, който да се мята насам-натам в крехката лодка на политическата система насред урагана на кризата. Това е едро политическо туловище, което лесно може да дебалансира системата”, предупреждава Хараланов. По думите му БСП е най-зрялата партия, там има политическа култура на плурализъм и диалог, която ни е така необходима.

„И БСП да отстъпва, и ГЕРБ да е цяла”, коментира „Труд”. Печелившата стратегия на левицата не е да внушава, че й е дошъл ред да управлява, а да имитира своеобразно отстъпване на мандата си за съставяне на експертно управление. Това прави новата „тройна коалиция” няколко милиметра по-приемлива в обществените очи. Легитимирането на „отечествения фронт” така или иначе ще е трудно, защото избирателят някак си не вярва, че управлението на ГЕРБ е било апокалипсис, при това такъв, че да наложи сработка на лидера на ПЕС с радикални националисти. Изпитанието пред ГЕРБ пък е да не бъде раздробен. Опасностите са от три места - от прокуратурата, от това, че медийната среда е нова, а това значи, че са променени и интересите на силните хора зад нея, и от естествения разпад, пред който е изправена всяка партия, създадена повече за власт и по-малко за идея.

„Връщане към двата полюса”, коментира „Стандарт”. В новия парламент има само два лагера. Това са „всички срещу ГЕРБ” и партията на Бойко Борисов, трети полюс няма. От БСП и ДПС се формира полюса център-ляво, независимо от икономическата програма на ДПС, която може и да е повече или по-малко дясна. Същевременно формулировката „всички срещу ГЕРБ” изтласка партията на Борисов максимално вдясно, независимо от идеологическите оценки и предизборни програми на партиите. Липсата на диалог, омразният език, ожесточената кампания и изолацията, която всички партии, дори десните, наложиха на ГЕРБ, говори за максимална отдалеченост. Така в новия парламент ще се наложи двуполюсно гласуване, вместо многополюсно. Следващите избори ще са критични в това дали основните центрове вляво (БСП) и вдясно (ГЕРБ) ще успеят да създадат широки предизборни коалиции, като по този начин не допускат изключване на цели групи и общности от политиката, които ще протестират и дестабилизират държавата.

Не само е възможно, но е и необходимо да се създаде нов десен проект, смята д-р Желю Желев, президент на Република България (1990-1997). В интервю за „24 часа” той изразява позиция, че Европейската народна партия трябва да настоява за това и да помогне. Една демокрация може да бъде жизнена и работеща само ако има многопартийна система. Освен от нея политическата инфраструктура се състои от нови демократични институции. ГЕРБ беше припознат от ЕНП за дясна партия на България още на предишните избори, които спечели убедително. Но на другите, които сами се обявиха за десни, не им обръщаха чак такова внимание, отбелязва Желев.

„Спешно да пуснем Дунав мост 2”, казва в интервю за „Стандарт” доц. Симеон Ананиев, преподавател във ВТУ „Т. Каблешков” и съпредседател на Клъстер „Зелен товарен транспорт”. Според него в областта на транспорта българското правителство трябва спешно да направи анализ на моментното състояние и да се определят необходимите средства за довършване и възможните срокове за пускане на „Дунав мост 2” и магистралите по направлението Европа-Турция, тъй като на 29 октомври официално се открива тунелът под Босфора. От догодина очакваме значително нарастване на транзитния трафик от Турция към Германия и Австрия и обратно през наша територия - и то не само на железопътен, но и на автомобилен поток. Но ако до средата на октомври ние не сме готови с инфраструктурата, транспортните потоци, които ще бъдат огромни, ще си намерят други пътища и ще си останем глухата провинция на ЕС.

„Нацията да се обедини зад правителството”, призовава в интервю за „Стандарт” Николай Вълканов, собственик на холдинг „Минстрой” и „ГОРУБСО – Златоград”. През миналата година пое и закъсалото дружество „Горубсо Мадан”. Винаги и от всички правителства сме искали едно и също - да има добра законова рамка и тя да не се променя непрекъснато, казва Вълканов. Промените в законите и оттам в договореностите влияят лошо на инвестиционния климат. Второ - да продължи досегашната практика концесиите да се дават от едно министерство, за да не се разпиляваме на няколко места, и трето - бизнесът има нужда не от подпомагане в прекия смисъл - финансово или нещо друго, а от спокойствие - политическо и всякакво. При всяко сътресение администрацията спира да работи. Има и страх, тъй като с непрекъснатото плашене с търсене на отговорност, прокуратура и полиция, чиновниците предпочитат да не работят, отколкото след това да излязат виновни за нещо. „Каквото и да е правителството, то трябва да изпълнява една програма за излизане от кризата, за подобряване стандарта на живот на хората и здравеопазването, за укрепване на икономиката. В момента няма място за избор”, допълва Вълканов.

„ЕС към България: Не пипайте данъците!”, е водещо заглавие в „Труд”. Българската данъчна система е сравнително добра и няма нужда от реформи. Слабостта е ниската събираемост, което налага по-строги наказателни мерки и промяна на приходната администрация. Това е основното послание на експертите от Европейската комисия към страната ни в мащабно сравнително изследване на данъчните системи в ЕС. В България няма нужда нито от увеличение на данъците, нито от разширяване на базата на облагането, смятат евроекспертите. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар