Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

ГЕРБ ще поиска касиране на изборите, обяви лидерът на партията Бойко Борисов на пресконференция днес, съобщават централните всекидневници. Борисов заяви, че в така създалата се ситуация е най-добре да има нови избори. Той ще предложи правителство на малцинството, ако Конституционният съд не се е произнесъл до първото заседание на новия парламент. Според Борисов партията ще представи експертен кабинет, а в него със сигурност няма да бъде бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Поводът за жалбата на ГЕРБ, с която ще оспорват изборите, ще бъде агитацията в деня за размисъл, когато всички партии имаха пресконференции и изяви по медиите заради открито голямо количество бюлетини. Не е имало политическа агитация в деня за размисъл. Това обяви председателят на Централната избирателна комисия  Красимира Медарова на пресконференция по повод обявяването на официалните резултати от предсрочните парламентарни избори на 12 май. Президентът Росен Плевнелиев отхвърли като неприемливо искането на ГЕРБ за касиране на изборите. Национално отговорно е да се състави бързо правителство, национално безотговорно е да вървим към следващи избори, посочи държавният глава. Позицията за ГЕРБ за касиране на вота е пораженческа и деструктивна, коментира лидерът на БСП Сергей Станишев. Искането за касирането на изборите от ГЕРБ и от Бойко Борисов е истинското признание, че ГЕРБ са загубили, заяви председателят на ДПС Лютви Местан. С касирането на вота Бойко Борисов се надява в държавата да настъпи хаос, отбелязва лидерът на „Атака” Волен Сидеров.

„Няма как да се оспори целият вот”, обяснява в „Стандарт” Димитър Гочев, бивш конституционен съдия. Партия ГЕРБ не може да сезира Конституционния съд, защото, съгласно конституцията, тези лица и институции, които могат да го сезират, са изчерпателно изброени. Това може да го направи президентът, върховните съдилища, Министерски съвет, главният прокурор и народни представители. След като се конституира Народното събрание, партиите си имат парламентарна група, тогава 48 от тях може да сезират Конституционния съд. Той може да се произнася по законността на избора на народен представител, но не и на Народното събрание като цяло.

България се нуждае спешно от правителство, но не от правителство на всяка цена, казва в интервю за „24 часа” Янаки Стоилов, заместник-председател на БСП. Няма да има тройна коалиция, заявява Стоилов. Според него в тази ситуация беше най-добре да се водят разговори между трите формации - БСП, ДПС и „Атака”, но явно не е възможно. „Те не искат да се легитимират взаимно и това създава доста неудобства. Но при всички случаи от нас трябва да започва инициативата за програмата и в момента, в който се постигне сближаване на позициите, да се премине към нейното публично представяне още преди да влезе в парламента”, предлага Стоилов.

„Касирането на вота вещае разпад”, предупреждава в интервю за „Труд” социологът Андрей Райчев. Според него, ако се касират изборите, ще се възпроизведе подобен на сегашния резултат. Само че вече карикатурен - без подготовка, с изтощени партии и действаща в полза на ГЕРБ държава. Ако се касират изборите преди да се състави правителство, на България ще й бъде причинено голямо страдание. Ако изборите бъдат касирани, след като новото правителство вече е действало известно време, т.е. чисто и просто е информирало хората за ситуацията, и е сменило областните управители и областните полицейски началници, каузата на ГЕРБ е вече кауза пердута.

„ГЕРБ пред Ньойски договор”, коментира „Труд”. Към момента ГЕРБ изглежда точно като Княжество България след Първата световна война - спечелила е толкова много битки, превзела е всичко пред себе си, а накрая трябваше да подпише унизителния Ньойски договор, който й отнема части от Майка България. Паралелът между съдбата на ГЕРБ и следвоенна България от началото на ХХ век налага много важен извод - смелите войници губят войната, когато не разбират от политика. Без съмнение ГЕРБ-ерите изгубиха войната. Това, което се случва днес, е преговори при условията на капитулацията. Ньойският договор е следният: оцеляване, но да се откажете от това, онова и от Цветан Цветанов.

„Излишна пушилка”, коментира „Монитор”. Добре би било след днешните консултации при държавния глава да стане известна датата, на която ще се свика избраният 42-ри парламент. Обществените очаквания са такива, забавянето може да бъде предпоставка за нови скандали, излишни и незасягащи българските граждани, а само една малка група хора, чиито интереси са накърнени. Неясното обещание на държавния глава, че ще има парламент до края на месеца, подклажда съмнения за бавене на топката и разгръщането на сценарий в ущърб на българските граждани. Фактът, че от спечелилата изборите партия се дава знак, че ще поискат съставяне на правителство на малцинството, също не е маловажен. Той е в подкрепа на тезата, че ще се разчита на други прийоми, които да нагнетят обстановката, за да се предизвикат нови протести и политическа нестабилност. При положение, че три от партиите са декларирали, че няма да правят коалиции и да подкрепят победилите на изборите, техният провал за съставяне на правителство е предизвестен.

С хода да поиска касиране на изборите сега Бойко Борисов ошашави политическите си противници и им показа, че е рано да го отписват, коментира „Стандарт”. Без значение дали симпатизираме на тезите и цялостното политическо поведение на Борисов или не, новите избори са единственият естествен изход от ситуацията, в която избирателите вкараха политическата система. Неестественият изход са „Атака” и ДПС заедно в правителството. Но кой знае защо всички, включително и европейските ни опекуни, са на мнение, че трябва да се върви не по нормалния, а по извратения път. Не е ясно дали Конституционният съд ще реши, че нарушенията на изборите са толкова тежки, че те трябва да се касират. Но и със, и без решение на Конституционния съд нормалният, здравият човешки разсъдък говори това: сегашният резултат от изборите не върши никаква работа, напротив, може да отвори вратата за такива поразии, че свят да ни се извие. Затова по-добре нови избори.

Висшият съдебен съвет защити вчера прокуратурата от нападките заради акцията в печатницата в Костинброд, отбелязва „24 часа”. За съвета квалификациите и изявленията, че „прокуратурата участва в сценарии за дестабилизация на страната”, са недопустими. Недопустима е и оценката на действията на държавното обвинение – „национално предателство”. ВСС определи изявленията като политически, целящи уронване на авторитета на съдебната власт.

„Прокуратурата хвърли камък в изборното блато”, коментира „Сега”. Има едно нещо, което е абсолютно безспорно след акцията на прокуратурата в печатницата в Костинброд, при която бяха намерени стотици хиляди незаконни бюлетини - изборното блато в България е здраво размърдано. Целият демократичен преход и демокрацията като избор от народа са опорочени. Защото на бял свят излязоха изборни машинации и порочни практики, които вероятно са били използвани при всички досегашни избори. За първи път обаче прокуратурата се намесва решително и публично съобщава и обяснява какво е установила. Това определено стана не без помощта на безпардонни, самозабравили се и самовлюбени политици. Но дори резултатът да е само слагане на край на тези нагли порочни практики, промяна на законите така, че да не се позволяват такива изборни машинации, скандалът си е заслужавал.

„Бъдещият кабинет ще се сблъска с призрака на рецесията”, е анализът в „24 часа” на Красен Йотов от „Индъстри уоч”. Той посочва, че новото правителство ще завари инертна икономика, която уверено е поела в руслото на бавен икономически растеж. За разлика от предишни кризи, през които българската икономика е преминавала, в момента няма бързи решения, които рязко биха подобрили икономическата ситуация. Освен това в момента много от инвестиционните проекти са замразени, докато не стане ясно какво ще е новото правителство и какъв курс на политика ще следва. Може би най-важната задача пред него в краткосрочен план ще бъде поддържането на работеща администрация, от която зависи както усвояването на европейските фондове, така и работата на частния сектор, който трябва да инвестира и да открива нови работни места.

Глоба от 15 млн. евро отнесе българското земеделие от Брюксел заради неправомерно раздадени субсидии за земя за 2009 г., пише на първа страница „Труд”. Парите бяха платени от кабинета „Борисов”, но по карта на нивите, изработена от предишното правителство на Сергей Станишев. Причини за глобата са грешки в картата, заради които са субсидирани терени, без да имат право. (БТА)

Последвайте ни

Коментар