Преглед на печата

Преглед на печата

„За управляващите само опитомените граждани имат право на мнение”, коментира „Сега”. ГЕРБ никога не взе управленско решение след смислено обсъждане на всички плюсове и минуси, след цялостен анализ на дадено предложение. Това поведение не е прецедент, а затвърждаване на порочната практика гражданското участие в политиката да е пълна формалност. Искането за въвеждане на граждански квоти във всички регулаторни органи обаче не е панацея и сегашната криза е свидетелство за това. И в момента граждански квоти и представители на различни неправителствени организации фигурират в купища съвети и органи. Около протестите ясно се видяха трудностите, през които минава легитимирането на отделни лица и организации като представители на гражданите. В тази посока България няма почти никакъв опит. В момента гражданското общество се „опитомява” чрез включване на близки до властта неправителствени организации като независими наблюдатели, членове на консултативни съвети, гаранти за прозрачност. От тях обаче особена полза няма.

„Обществените съвети са много удобен смокинов лист за властта”, коментира „Сега”. По закон 74 граждански структури в момента консултират вземането на решения. Ако някое предложение формално е минало през обществен съвет или обществено обсъждане, независимо какво гражданите са казали на него, това е достатъчно основание управляващите да го смятат за легитимирано и почти никога не отстъпват от идеите си. Обществените обсъждания, кръглите маси по законодателни промени, откритите заседания на общински съвети също се използват само за параван от управляващите и имитация на включване на гражданите в изготвянето на решения. Още един обществен съвет, ако работи по същия начин, ще е безсмислен. Воден от първоначалната енергия на улицата може да поработи малко, но докога? Ако половината от местата в институциите се дадат на гражданите, кой ще ги избере и те експерти ли ще са в съответната област? Как ще се гарантира, че този съвет ще стига до компромиси, за да взема някакви решения и няма всеки да дърпа към себе си? Много въпроси, на които в сегашната патова ситуация няма отговор.

Консултациите за съставяне на Обществен съвет към служебното правителство, проведени в петък при президента, се провалиха. Къде се пропука разбирателството, търси отговор „Труд”. Дончо Дудев, координатор на протестиращите: „Нямаме място на кръгла маса с хора, срещу които протестираме. Битката предстои”. Ангел Славчев, координатор на протестиращите: „Отвратени сме от партиите на прехода и не искаме те да продължат да управляват. Ние самите не искаме да се организираме като партия, защото ще значи, че влизаме в техните схеми”. Даниел Смилов, политолог: „Грешката на президента бе, че квотата на протестиращите не бе достатъчно голяма, за да може да се чуе гласът им”. Пламен Димитров, лидер на КНСБ: „Напуснах консултациите при президента, защото в тях участваха хора, които не представляват никаква структура или обществени интереси и нямат място там”. Георги Ганев, икономист: „Това все още не е никакъв обществен съвет, а сбирка от хора, които да дадат консултации как трябва да изглежда този съвет и с какви въпроси да се занимава”. Антоний Гълъбов, политолог: „Протестиращите отказаха диалог”.

„Нашата работа на улицата я свършихме”, казва в интервю за „Стандарт” Ангел Славчев, едно от най-нашумелите лица на протестите. 31-годишният бунтар работи като шеф на IT отдел в компютърна фирма. Президентът е единствената институция, с която може да се работи, отбелязва той. Според него в  Обществения съвет трябва да влязат финансисти, юристи, експерти в съответните области - образование, здравеопазване и т.н. „България е на колене в момента и за да се изправим, трябва да дойдат хора, които наистина си разбират от работата. България вече се събуди. Оттук нататък от нас зависи тази енергия дали ще се насочи в градивна посока. Не трябва да позволяваме да ни разединят. Хората сами се организират и няма централа, която да им спуска лозунги и декларации. Затова има толкова много разнопосочни искания и идеи. Лично мен този ентусиазъм ме радва”, заявява Славчев.

Ако политиката е душата на държавата, то днешната българска държава бере душа, коментира „Преса”. По пътя на гневния народ към Справедливото общество стоят проблемни зони, една от които е Улицата. Тя прелива от желания и е оскъдна откъм добри идеи. Част от тях блестят с анархистичния си порив. Второто изпитание е проблемният консенсус на протестиращите маси. Силни в отрицанието, масите лесно се разединяват, когато опрат до целта, пътя и посоката. Третото изпитание са Водачите. Те се борят за легитимност, а в момента тя се определя кой пръв е излязъл на улицата, кой не е бил партиец и други смешни критерии. Четвъртото изпитание е Посредствеността. Улицата може да роди истински лидери, но вероятността да роди поредните „калинки” не е за пренебрегване. Петото изпитание е умората. Улицата е като разгневено животно, което политиците търпеливо чакат да се умори - за да го застрелят.

Ако сега не се постигне обществен договор с партиите, изборите ще върнат статуквото, предупреждава в коментар за „Стандарт” френският анализатор Франсоа Фризон-Рош, доктор по политически науки, бил е съветник на президента Желю Желев. Автор е на многобройни публикации, значителна част от които са за България през периода на прехода. По думите му протестиращите имат право, дори и да не знаят веднага как да го изразят. „Нека те да настояват преди изборите да се проведе „Обща (паритетна) национална комисия”, съставена от 20 души (представители на гражданското общество, експерти от независими НПО и администрацията и т.н.). Тази комисия да състави списък с предложения, отнасящи се до различни ключови сектори - политически, съдебен, социален, икономически.  Нека протестиращите настояват освен това политическите партии да се „определят” спрямо заключенията на тази комисия и това да стане преди изборите. Подобна комисия може да бъде определена още утре от президента, който „олицетворява единството на нацията”. Тази комисия може да се произнесе в срок от един месец. Така бъдещото българско правителство, излъчено след изборите, ще има определен курс, а общественото мнение - задължението да бъде бдително”, съветва Франсоа Фризон-Рош.

„Атаката срещу Росен Плевнелиев е гнусно нещо”, мнението е на политолога Димитър Аврамов. В интервю за „Труд” той казва, че е разочарован от всички значими фактори в страната - Сергей Станишев, Бойко Борисов, Лютви Местан и по-незначителните, като Волен Сидеров и др., които рязко упражниха агресия и атакуваха президентската институция. Това показва, че те не търсят национално съгласие, а мислят за личните си и партийни интереси. Плевнелиев може да създаде дискусионно пространство, да насърчи хората да търсят консенсус и да ги подкрепи с моралния авторитет на институцията. Плевнелиев прави това. Дали ще успее или не, не зависи само от него. Зависи от това дали всички ще искат да участват. За момента като че ли е по-лесно за всеки от партийните лидери да се кара с президента. Те бутат последната предпазна спирачка пред навлизането на странат в много остра политическа криза.

„Платформа или държавен глава?”, коментира „Дума”. Едно фундаментално откровение на президента Росен Плевнелиев биде повтаряно многократно от самия него, откакто започнаха протестите - той, в лицето на президентската институция, бил „платформа” за дебати и консултации, за адресиране на проблеми. Това клише, буквално копирано от чиновническата риторика на Брюксел, издава паника от влошаващата се ситуация и с маневрите си да успокои някак обстановката се опитва да прехвърля отговорности. Случи се тъкмо това, от което самият Плевнелиев очевидно изпитва неистов страх. До един момент хората виждаха в него обединител на нацията и надежда за промяна. До момента, в който той си избра т.нар. обществен съвет. В този момент той от надежда за промяна на статуквото се превърна в гаранция за запазване на статуквото. Плевнелиев за кратко време извървя дълъг път, за съжаление в кръг - от марионетка на Бойко Борисов до надежда и обратно - до марионетка на монополите.

Електроенергийната система на България е в драматично тежко състояние, стана ясно вчера, съобщава „Сега”. По обяд Митю Христозов от Централното диспечерско управление обяви, че системата е пред неуправляемост - рекордно ниското потребление в страната, замрелият износ и бумът на вятърни и слънчеви централи наложили изключване на тецове. Според него в момента само АЕЦ „Козлодуй” и слънчевите централи били достатъчни да осигуряват необходимия ток. "Няма кой да потребява произвежданата енергия. Не само „Марица-изток 2”, а и „Марица-изток 3”, „Марица-изток 1”, ТЕЦ „Варна” е спрян изцяло, „Димитровград” е спрян изцяло, „Бобов дол” е на минимален товар”, обясни Христозов, който от години е главен енергиен диспечер на републиката. От НЕК и Енергийния системен оператор успокояват, че спирането на тецове няма да доведе до скок в цената на тока.

„Дрогирана” икономика + политическа криза = опасност от рецесия”, коментира в „24 часа” икономистът Красен Йотов. Силната зависимост на някои частни фирми, която се сравнява с пристрастяването към наркотик, от получаването на обществени поръчки логично води до осезаемо увеличаване на риска в икономиката в периоди на смяна на властта. В сегашната ситуация на политическа криза и първи предсрочни избори от 1997 г. насам несигурността за бизнеса е още по-голяма. Не е изключено политическите промени да доведат до известно забавяне на някои проекти и да намалят усвояването на европейските фондове през 2013 г. Затова от особено значение е безпроблемното продължаване на работата на държавната администрация до провеждането на изборите на 12 май. Всяко забавяне в административните процедури би могло да тласне икономиката в рецесия през 2013 г.

Германия няма да ни пусне в Шенген, тъй като нямало условия за разширяване на зоната за пътуване без граничен контрол, пише на първа страница „Труд”. Търсеният коз се оказаха бедните имигранти от България и Румъния, които искали само социални помощи. Ако на Съвета на ЕС в четвъртък в Брюксел София и Букурещ настояват за присъединяването им към Шенген, германско вето ще провали подобно искане, закани се МВР шефът Ханс-Петер Фридрих. Така се доказа версията, че зад дългогодишното упорство на Холандия да не ни пусне в Шенген, наистина стои Берлин. (БТА)