Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Към служебния премиер ще има граждански борд за свободни и честни избори, а вотът ще бъде на 12 май, ако и ДПС върне мандата. Това обяви в обръщението си пред депутатите президентът Росен Плевнелиев, пише „24 часа”. Най-почтено и най-отговорно към гражданите в тази „политическа безизходица” са изборите, каза още държавният глава, но се зарече да не допусне вот без необходимата готовност на ЦИК. Той призова всички институции да работят спокойно, а ключовата дума на прехода да е стабилност.

Президентът Росен Плевнелиев показа, че умее не само да се усмихва, но и да респектира. Въпреки това някои от идеите му са непълни или неизпълними, казаха пред електронното издание „Дневник” социолози и политолози, помолени да коментират изявата на президента в Народното събрание. Кольо Колев, Медиана: Поредната идея за включване на гражданите във властта е подходящ ход за намаляване на напрежението. Президентът Плевнелиев на няколко пъти заклейми популизма. Това е едно нормално пожелание и опит да се каже на хората, че не може да се искат невъзможни неща. Доверието към този парламент е изчерпано. Според мен той би трябвало да приеме само нещата, които просто не търпят отлагане. Петър Щурм Константинов, политолог: Росен Плевнелиев не очакваше да се стигне до форсмажорна ситуация, в която той да трябва да поеме цялата отговорност за управлението на страната. Все пак президентът се държи достатъчно добре, за да създаде впечатление, че има пилот в самолета. Забелязвам, че това впечатление се създава не само в българската общественост. Чуждите, най-вече западни, медии започнаха да отразяват събитията не просто по-спокойно, но вече и в положителна светлина. Геновева Петрова, „Алфа Рисърч”: Като цяло, тактиката в оставащата седмица до разпускането на Народното събрание да се приемат предимно консенсусни закони е добър вариант, който ще позволи по-висока ефективност на работата. Липсва предложение по определените от самия президент като нуждаещи се от спешни решения проблеми - цената на тока, тежкото материално положение на много хора в страната.

„Между Борисов и Плевнелиев вече няма диалог”, е озаглавено интервюто в „Преса” с евродепутата Илияна Йотова. Тя отбелязва, че президентът беше изключително неприятно изненадан от оставката на премиера. Когато предприемаш такава сериозна стъпка, редно е да се уведомяват институциите. Според Йотова в момента президентът Росен Плевнелиев рискува да остане без съюзници. Рискува да остане без съюзник в лицето на гражданското общество, защото очевидно не знае какво да им предложи. Той започва все повече да губи респект и в политически партии от опозицията, защото за всички е видно, че се опитва да бави нещата, да търси някакви варианти на протакане. Причините може да са две. От една страна, той е под огромния натиск на различни крила от ГЕРБ. От друга, няма никакъв диалог с министър-председателя и с ръководството на правителството в оставка. Фактът, че много хора в момента отказват да бъдат министри в този служебен кабинет след управлението на ГЕРБ, не е просто диагноза, това е присъда.

Сега трябва да се пазим в стремежа си да „подобрим” демократичния механизъм, да не го блокираме и парализираме, отбелязва в коментар за „Труд” Даниел Смилов, програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Ако увеличим референдумите, намалим депутатите, отзоваваме ги, подреждаме партийните листи и заменяме партийните с граждански квоти, традиционната политика  ще се изпразни от съдържание и ще се изпълва с одиозни (нежелани, б.р.) фигури, а истинските решения ще се вземат по извънпартиен „граждански” път в регулатори и независими органи. Разпръсването на властта по такъв радикален начин в крайна сметка ще доведе до парализа и чудовищна липса на отговорност, което отново ще изкара хората на улицата и ще почнем да пишем още по-нова конституция. За да се избегне всичко това, е нужен умерен оптимизъм към възможните промени и добросъвестност. Най-важното е обаче да не се изпразва представителната демокрация от съдържание, да не се отнемат правомощията на нейните ключови органи - партиите или парламента, защото алтернативите на този модел са далеч по-лоши от него.

„Служебният кабинет да не издъни хазната”, казва в интервю за „Стандарт” Любомир Филипов, един от петимата участници във финансовия съвет, консултиращ правителството на Стефан Софиянски през 1997 г. Според него основният проблем, който служебното правителство трябва да решава, е изпълнението на закона за бюджета в тоя му вид, в който е приет от Народното събрание. В тези условия е много важно изпълнение на предвидените приходи, тъй като има реална опасност в положение на междувластие да има пробив в приходната част. Друга важна задача е да се поддържа сегашното ниво на фискалния резерв. Голямо предизвикателство е своевременното осигуряване на парите, които са предвидени в бюджета, за увеличение на пенсиите и изпълнение на останалите социални плащания. Филипов прогнозира, че натискът от улицата срещу обедняването ще продължи.

„Всичко има днес в България, но не и разум”, коментира „Сега”. В едно общество най-важни са лидерите, затова е добре да се съсредоточим върху текущите дейности на първите държавни и политически мъже. Как си тръгва Бойко Борисов, който непрекъснато ни уверяваше колко голям мъж е, какъв огромен държавник и водач е? Тръгва си жалко, малодушно. Сергей Станишев преди два месеца желаеше оставка на Борисов и предсрочни избори. Получи едното, ще стане и другото. Въпреки това БСП е недоволна, нажежава обстановката, истеризира. Волен Сидеров пък превърна в цирк заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност в сряда. Яне Янев безпрепятствено излива безумия в гостоприемни медии. Сега големият огън ще бъде насочен към президента Росен Плевнелиев. Може да живеем в поредица от нестабилни парламенти и с правителства, назначени от президента. Истерията е на макс. Но къде е доброто бъдеще на България, къде е отговорността, която всеки нов или стар лидер трябва да носи към обществото.

Защо БСП бърза с изборите, коментира в „24 часа” проф. Драгомир Драганов. Според него те са единствените подготвени, които могат в кратки срокове да си мобилизират структурите. Всички други са в насипно състояние. А ГЕРБ смятаха, че ще управляват до 2025 г. и се бяха отдали на веселие и разграбване. Протестът роди нещо много странно - опозиция и на опозицията. Засега протестът казва какво не иска и заради това БСП бърза - за да не осъзнае какво иска. Ако не го осъзнае в кратките срокове до 12 май, когато ще са предсрочните избори, всичко си върви постарому. Резултатите от изборите ще бъдат появата на формулата 2+1: две големи - една вляво и една вдясно - БСП и ГЕРБ, плюс още една - ДПС. След изборите ще има опит за преразпределяне на заграбеното, прогнозира Драганов.

„Вехти номера в нов целофан”, коментира „Стандарт”. Падането на кабинета „Борисов” точно сега изненада партийните щабове. Те трябва на пожар да редят своите листи за следващия парламент. Протестите разпердушиниха политическите пасианси на старите шамани. Избуява очакване, че под прожекторите ще изскочат нов тип политици. Те трябва да са добри специалисти и експерти, адекватни на ситуацията. Защото същността на протеста е в голямата пропаст, която разделя хората от улицата и уж техните избраници в парламента. Те говорят на различен език, а народът вече усети силата си. И няма да се поколебае пак да излезе на улицата, ако се окаже, че в новия парламент уж има нови лица, но те са същите безполезни фикуси като старите.

„Работници сменят учителите в 11-и и 12-и клас”, обявява в интервю за „Труд” зам,-министърът на образованието Милена Дамянова. Та посочва, че тази година ще има 245 професионални паралелки в областите машиностроене, електротехника, хранителна и минна промишленост, селско и горско стопанство. Това са сектори, които са най-нежелани от учениците, но които след това гарантират работни места. Часовете, в които се преподава професия, ще се съставят по конкретните изисквания на работодателите. До 11-и клас теорията и учебната практика ще се водят от учителите. В 11-и и 12-и клас практиката и теорията ще се водят от работодателите - инженери, икономисти, водещи работници, обяснява Дамянова. Тя очаква бизнесът да се включи в модела на партньорство с гимназиите.

„Промените в Закона за енергетиката създават възможност за анархия”, предупреждава в интервю за „Сега” енергийният експерт Иванка Диловска. Тя посочва, че намаляването на цените на тока в момента стана възможно с промените в Закона за енергетиката, които дават право на ДКЕВР да променя цени, когато реши, където реши, без да има задължението да мотивира своите решения. По същество това предпоставя анархия. Така че може да се очаква решение на Комисията за понижение на цените още днес, но все още не е ясно откъде точно ще дойде то. Ако намалението не може да бъде отложено във времето, по-добрият вариант би било това да стане по искане на министъра на икономиката на база на Закона за енергетиката, който му позволява да налага задължения на енергийните предприятия. Това би било по-доброто и по-чистото решение в днешната ситуация, отколкото ако горещият картоф се прехвърли към ДКЕВР, тъй като това ще унищожи и малкото остатъци от някакво усещане за авторитет и независимост на комисията.

„Фатално ще е за „Козлодуй” целият й ток да отива за бита, а НЕК да не плаща”, предупреждава в интервю за „24 часа” Валентин Николов, изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”. Той изразява готовност централата да даде всичкия си ток на потребителите, но поставя под въпрос гарантирането на безопасността, както и инвестиционната политика, за да се удължи животът на 5-и и 6-и блок. За битовите потребители цената от АЕЦ е 44 лв. за мегаватчас, а себестойността е 54 лв. Всеки може да сметне - 14 млрд. киловатчаса произвежда „Козлодуй” при цена под себестойност. При това положение няма да има ефекти, а ще има дефекти. В момента НЕК дължи на „Козлодуй” 300 млн. лв. и централата не може да черпи ресурса, който е създала, за да стимулира потребителите и да гарантира безопасността. (БТА)