Преглед на печата

„Властта мина в опозиция”, съобщава „Сега”. Премиерът Бойко Борисов не спази и последното си дадено обещание - че няма да подава оставка, и по-малко от 24 часа след заявлението си сдаде властта. Така социалната криза, породена от протестите срещу високите цени на тока, прерасна в политическа. България се запътва към предсрочни парламентарни избори с неясен изход. Организацията им най-вероятно ще бъде поверена на служебно правителство, назначено от президента. ГЕРБ няма да участва в него. Борисов призна, че е безсилен да се справи със ситуацията. Като главна причина за оттеглянето си Борисов посочи кървавите сблъсъци между протестиращите и полицията в сряда вечерта. От думите на премиера се разбра, че ГЕРБ минава в опозиция на всички досегашни управления.

Оставката на кабинета изненада депутати и министри и бе наречена „пирова победа” от протестиращите срещу високите сметки за тока и парното, чиито проблеми остават неразрешени, отбелязва „Сега”. Външни и български анализатори предрекоха нестабилност в страната, а пазарите реагираха притеснено. Управляващи и опозиция в парламента заявиха, че няма да участват в съставянето на нов кабинет в рамките на 41-вото Народно събрание.

Реакции след оставката на страниците на „Труд”: „Бойко Борисов разбра, че ако не подаде оставка, ще бъде пометен от протестите”, обяви соцлидерът Сергей Станишев. Според него се нуждаем от спешни избори, за да има легитемна власт, която да изразява очакванията на българските граждани. „Колкото по-бързо свърши тази агония, толкова по-добре. България се нуждае от ново правителство на националните приоритети, което ще се ползва с нов кретит на доверие от българските граждани”, заяви лидерът на ДПС Лютви Местан. Десницата в парламента не поиска веднага предсрочен вот, а програмен кабинет - консенсус между всички парламентарни сили и с ясни ангажименти за справяне с монополите до изборите. Лидерът на ДСБ Иван Костов определи оставката на кабинета като „дезертиране от отговорност”. Според лидера на РЗС Яне Янев има и други възможности освен служебен кабинет. Лидерът на „Движение България на гражданите” Меглена Кунева посочи, че „всяка криза може да се чете по два начина - опасна е, но дава и шанс". Лидерът на „Атака” Волен Сидеров отсече, че в бъдещия служебен кабинет е добре да бъдат представени и протестиращите граждани.

„24 часа” дава думата на социолози и политолози: Димитър Аврамов, политолог: „Сега не се вижда рационално лидерство, което да издърпа страната напред. За голямо съжаление не виждам такова и в лицето на основната опозиционна партия, откъдето не правят нищо друго, освен да потриват ръце, мислейки, че властта ще им дойде на принципа на махалото. Това няма да се случи!”. Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията: „Оставката на Бойко Борисов е рисков ход за предизвикване на избори. Същевременно този ход му дава инициатива. Но какво точно ще стане е малко рано да се каже”. Огнян Минчев, политолог: „Най-вероятният изход от тази политическа криза е неубедителен резултат от парламентарните избори, който ще доведе до създаване на пъстра коалиция от мераклии за власт, но не за да управляват ефективно държавата, а по други причини”. Михаил Константинов, математик: „Вариантите за изход от изборите отново се въртят около ГЕРБ и БСП. За мен изненадата ще е нов политически субект, роден от народните движения в момента. Но ако искат 50% участие във властта, нека първо четат конституцията. Нарушат ли я, това се нарича национално предателство”.

Реакциите на икономисти на страниците на „Труд”: „В режим на служебно правителство администрацията не почива, тя не излиза във ваканция. Това, че няма парламент, не пречи чиновниците да си вършат работата”, е мнението на Лъчезар Богданов. „Като цяло оставката на кабинета е един логичен ход, за да се свали напрежението и да се премине към по-бързи избори и икономическа стабилност”, заяви Георги Прохаски, Център за икономическо развитие. „Оставката на кабинета е една нормална процедура в една демократична страна, когато едно правителство види, че не се ползва с достатъчно доверие от гражданите. Междувременно бизнесът не спира да работи”, уверява Евгений Иванов, КРИБ. „Бойко Борисов се държеше като собственик на държавата, а не като министър-председател. Оттеглянето на правителството е естествено последствие от провалената икономика заради некомпетентността на кабинета”, заявява Божидар Данев, БСК.

„Българската пролет” пукна”, коментира „Сега”. Само за седмица страната влезе в ситуация, в която не може да се направи прогноза какво ще се случи в следващите 10 часа. Към този час днес властта се търкаля по улицата и никой не иска да се наведе и да я вземе. Друга особеност на настоящите протести, които заплашват да продължат, защото новият служебен кабинет - какъвто и да е той, ще встъпи в длъжност с много къс кредит на доверие, е, че са хаотични и без ясно изразени послания. Това са протести, диктувани от мизерията, и те ще се възпаляват отново и отново при още по-тежките икономически трудности, които предстоят в страната. Преди 16 години българите протестираха, защото искаха да влязат в ЕС. Сега протестират, защото не искат да бъдат граждани на ЕС само формално, а реално - като стандарт на живот, като истинска пазарна икономика и конкурентна среда, в която няма монополи. Лошото е, че у нас монополите станаха фалшив синоним на либерализацията. Както и демокрацията стана фасада на олигархичното задкулисно управление.

„Президентът - последна надежда”, коментира „Труд”. Изборите може да задълбочат, вместо да разрешат кризата. Защото това е криза на цялата политическа система. Криза на представителната демокрация. Криза на държавността. Трябва да си върнем демокрацията и държавата. Но това може да стане само по демократичен и правов начин. Победилият народен гняв трябва да роди разум, а не разрушителни страсти. Последната надежда е президентът. В негови ръце са не само служебният кабинет и изборите, а и гражданският амвон на нацията. Ако той не застане час по-скоро зад него, ще стане част от проблема. А победителите ще са губещи.

„Този служебен кабинет ще управлява дълго”, прогнозира в „Стандарт” Георги Марков, бивш конституционен съдия. „Аз не виждам следващият парламент да направи бързо кабинет. А дотогава ще функционира служебният кабинет. Мисля, че сега ще има една поредица от парламентарни избори, по простата причина, че в България сега няма спасител. Преди спасителят бе СДС, в по-ново време - царят, след това Борисов. Сега всички са били в играта и никой не е достатъчно силен, никой не иска да прави коалиция с никого. И мисля, че президентът Плевнелиев ще изпадне в една много тежка ситуация”, смята Марков. По думите му кризата не е само политическа, а и социална. „За мен големият въпрос е дали България под егидата на президента ще седне на една маса да говори за това, дали политическите сили ще постигнат консенсус. Ние сме социална държава, както изисква конституцията. Или ако не сме, тя да се промени. Не може да имаме пенсия 75 евро! Има неща, които са вече под екзистенц минимума. И партиите трябва да се съсредоточат върху това”, допълва Марков.

„Свърши телевизионната приказка на измисления герой Борисов”, казва в интервю за „Сега” социологът Цветозар Томов. Според него това, което срина популярността на Бойко Борисов, е реалността. Борисов е измислен герой в телевизионна приказка. Тази приказка започна да звучи все по-неправдоподобно на хората. И това е естественият край на политическата кариера на Борисов. Не е изключено скоро да узнаем, че и финансовата стабилност и бюджетна дисциплина са били един мит, поддържан само в медийното пространство. Томов посочва, че основното, което трябва да се промени в България, е властта да допусне контрол върху себе си. В България няма работещи институции, които да позволят граждански контрол върху властта. Именно затова правителството падна в резултат на единствената форма на граждански контрол, която няма как да бъде забранена - бунта на улицата.

Граждани от инициативните комитети потвърдиха досегашните си искания въпреки оставката на кабинета „Борисов” и твърдо обявиха, че протестите продължават, пише „Сега”. Свикване на Велико народно събрание, което да промени конституцията и политическата система, мажоритарен вот, възможност за отзоваване на депутатите, 50% гражданско участие във всички регулаторни органи. С тези искания хората ще излязат и тази неделя на улицата, където „ще е цяла България”.

Протестите се разроиха, пише „Труд”. След бунта срещу цените на тока, бедността и властта от вчера варненци протестират и срещу кмета си Кирил Йорданов. Лекарски, пациентски и работодателски организации заплашват да излязат на улицата заради неуредици в здравеопазването и орязаните пари на болниците. Пред парламента в София и на места в страната се появиха протести в защита на премиера в оставка Бойко Борисов.

92% от българите подкрепят протестите, показват национални сондажи на общественото мнение на всеки 48 часа на „Галъп интернешънъл”, коментирани в „Преса”. Само 3% не ги подкрепят. До момента някакво участие поне в един от протестите декларират 16% от гласоподавателите, или близо 800 000 души. Протестният потенциал е три пъти по-висок от реализирания досега. Това означава, че ако не беше подадена оставката на правителството, то най-вероятно идващата неделя стотици хиляди граждани щяха да са по улиците и площадите на цялата страна. Към края на 19 февруари 47% от гласоподавателите се обявяват за оставката на Бойко Борисов, а 39% - против.

„Общество, политици и бизнес имат нужда от независима информация” - под това заглавие „24 часа” публикува интервю с генералния директор на БТА Максим Минчев. Той отбелязва, че преносът на информация благодарение на новите технологии е светкавичен. Но вече не става дума само за бързина, става дума за втората, третата и четвъртата особеност на информацията - точност, обективност, истинност и качество. Новините трябва да бъдат събирани, канализирани и да се дават на другите. Агенцията притежава ресурса да обедини тези новини. В момента 80% от световната информация минава през агенцията. Но бързината е недостатъчна. „Може да пуснем новината с едно изречение, но тя трябва да е истински проверена. Опитът ми показва, че когато става дума за бързина, невинаги зад нея има качество”, посочва Минчев. Агенцията, която навършва 115 години, е издигнала в култ независимата надпартийна журналистика. (БТА)