Преглед на печата

Иран изтегля посланика си от София и най-вероятно ще свали нивото на дипломатическата си мисия у нас, след като българските власти посочиха шиитската групировка "Хизбула" като отговорна за атентата в Бургас, съобщава „24 часа”. Иранският посланик в София Голамреза Багери подчерта, че Иран е приятелски настроен към България и няма причина това да се промени. Дипломатът сравни бомбата у нас с убийството на военния шеф на „Хамас” Махмуд ал Мабхух в Дубай от агенти на израелското разузнаване.

„Капитал” оформя като притча водещото си заглавие: „Страната, която извика „пожар” - или как България посочи „Хизбула” и какви ще са последствията от това?” Основният въпрос сега е: „Какво следва?” Този въпрос има две разклонения - едното от тях касае ЕС, другото България.

„Продължава скандалната сага с историята на обекта „Буда” и дано тя не оттече покрай българския парламент, най-вече заради обоснованите предположения за зависимост на министър-председателя”, заяви вчера Ангел Найденов в декларация на Коалиция за България. „Ще внесем решение за създаване на анкетна комисия и се надявам тя да бъде подкрепена. Не трябва да се страхуваме да посочим виновните за терористичния акт на летище Сарафово, но това не бива да е плод на политическа псевдокоректност и послушание”, цитира думите му „Дума”. Според Ангел Найденов проведеният Консултативен съвет по национална сигурност не е отговорил на очакванията. „Създаде международна новина, впрочем предсказана, очаквана и не особено изненадваща. Но и остави тягостно впечатление и поднесе тревожни изводи”, констатира Найденов.

„Размахват „Буда” преди да извадим червените досиета”, е отговорът на Красимир Ципов, депутат от ГЕРБ и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента, споделен пред „Стандарт”. „Интересно ми е как Станишев се озова на сайта на „Хизбула”? Скоро ще се види връзката между БСП, разузнаването и криминалната приватизация", убеден е депутатът.

Парламентарният ден е отразен и от „Труд”, ежедневникът резюмира: „Сделка за отпушване на ремонта на Изборния кодекс сключиха ГЕРБ и опозицията в парламента”. На заседанието на правната комисия в четвъртък вечерта зам.-председателят на групата на управляващите Искра Фидосова обеща РЗС да няма места в изборните комисии.

Иначе всички партии с парламентарни групи ще си поделят ръководството на районните избирателни комисии (РИК) на квотен принцип според представителството в българския и Европейския парламент. И от БСП, и от ДПС, и от Синята коалиция не искаха да приемат това решение, тъй като изразиха съмнение, че все пак ГЕРБ и РЗС ще са сами в ръководствата на някои от комисиите и ще могат „да правят манипулации на вота”. В интервюто си за „Труд” зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов изразява становището си, че в настоящото политическо статукво: „На БСП са нужни нови лица, всичките със заявени позиции, професионални качества и политически морал”.

Четири временни лагера за бежанци се готви да вдигне държавата. Временните приемателни центрове ще са в монтанското село Охрид, в с. Сливница в община Кресна, в Харманли и в с. Сеново в община Ветово, съобщиха за „Труд” от Министерството на отбраната. Лагерите ще са на мястото на бивши казарми и други имоти на военните, като тяхното местоположение е избрано от комисия. Във всеки от лагерите трябва да бъдат настанени до 1000 души. Напливът към България се е увеличил в края на миналата година и първия месец на 2013 г., въпреки че броят на бежанците все още е далече от изискванията за обявяване на бежанска вълна. От 1387 подали молба за закрила м.г. най-много - 449, или 1/3 от тях, са били от Сирия. А само през януари т.г. молбите са почти 250, като 88 са от сирийци.

Пред „24 часа” началникът на отбраната на Република България - ген. Симеон Симеонов - заявява: „Прибързано махнахме наборната армия. Не ни трябвала войска ли? Чехия, за която няма заплахи, укрепва своята, а ние сме външна граница на НАТО и ЕС. Кой пръв се притече в Бисер, кой гасеше пожарите на Витоша?”, поставя в поредица риторичните си въпроси генералът.

„Симеон Дянков отряза зърнопроизводителите”, е акцентът на „Дума”. Финасовият министър заяви, че и да протестират, земеделците няма начин да получат субсидиите си по-рано. „Възможностите на бюджета са такива, че плащанията на зърнопроизводителите могат да станат частично в средата на март, а остатъка да получат в началото на април”, обясни пред журналисти в парламента вицепремиерът. Той подчерта, че неговото ведомство никога не е обещавало авансово издължаване на средствата през януари, защото не би било отговорно.

За три месеца 24 нови милионери с влог, информира „24 часа”. Вместо да инвестират бизнесмените спестяват пари в лични сметки. От статистиката се вижда, че най-голям е ръстът при влоговете между 100 000 и 500 000 лв. 

Минималната работна заплата в бъдеще няма да нараства по административен път с еднолично решение на правителството, а по специална методика, която предвижда ежегодно увеличение поне с прогнозната инфлация, пише „Сега”. Тя ще зависи не само от инфлацията, но от редица фактори като средната заплата за страната, прага на бедност, параметрите на бюджета и бюджетните допускания, производителността на труда, състоянието на икономиката и пазара на труда. Това става ясно от проекта за решение на Министерския съвет за определяне и актуализирането й.

„Дума” цитира президента на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев: „От началото на кризата сме загубили около 430 000 работни места. За да се увеличат работните места, трябва да се стремим те да са трайни, а това става, ако има трайно развитие в икономиката и добри условия за бизнес. А такива не виждам”. По думите на финансовия експерт Мика Зайкова едва ли бедните в България ще намалеят с 260 000 до 2020 г., както гласи новата национална стратегия, приета от Министерския съвет. Според Зайкова, за да има подобряване в областта на бедността, трябва да се поправят доста системи, които от 20 години не са оправяни - образованието, здравеопазването и пазарът на труда.

„Сметките за ток разбуниха страната”, съобщава „Преса”. За утре по обед са насрочени протести в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Враца и Велико Търново. Недоволството от скъпия ток превзема всеки ден нови градове.

„Скандалът в научния фонд ще струва още 15 млн. лв.”, уточнява „Сега”. Вместо да анулира конкурса, който коства поста на Сергей Игнатов, просветното министерство ще назначи ново ръководство на фонда и рецензенти и ще преразгледа 628-те отхвърлени проекта. Това се разбра от изказване на министъра на образованието акад. Стефан Воденичаров след среща с ректори на висшите училища и БАН. Така излиза, че раздадените за проекти със съмнителна научна стойност и на близки до управата и бившия министър колективи пари ще си останат за тяхно ползване. Анализът на изданието продължава темата с въпроса: „Парите тръгват след ученика и къде да отиде той с тях?”. Аргументът, че 10-те милиона лева за частните училища ще са за сметка на общинските, е фалшив. Тези пари се планират всяка година в бюджета, но никога не са стигали до получателя, а остават за премии.

Бившият ректор на ХТМУ Борис Стефанов ще бъде предложен за председател на фонд „Научни изследвания”, пише „Труд”. За председател на Управителния съвет на фонда се споменава името на проф. Пламен Мишев от УНСС. Все още това не е потвърдено, защото във фонда не са приключили уволненията на сегашния екип. Вестникът поставя образователен акцент и в заглавието на анализа си, питайки: „Честно ли е да учиш частно с общи пари?”

Двама депутати от ДПС поискаха в новия училищен закон да се запише, че символите, ритуалите и облеклото в училище ще се определят не в съответствие с българската идентичност, а следвайки принципите за културно многообразие и етническа толерантност, съобщава „Преса”. Това роди бурен спор и от „Атака” обявиха, че още утре в смесените райони учениците ще тръгнат със забрадки и шалвари. Вместо да отрече това, лидерът на ДПС Лютви Местан обвини авторите на закона, че творят в „логиката на възродителния процес”.

„EС ще има орязан бюджет за периода 2014-2020 г. за първи път в историята си”, коментира „Сега”. България е най-печеливша от споразумението, обяви премиерът Борисов. Лидерите на страните членки на ЕС преговаряха в Брюксел 19 часа за бюджета, докато постигнат съгласие. Намалението е с 40 млрд. евро. Великобритания, Германия, Холандия и скандинавските страни настояваха за това намаление заради строгите икономии, които налагат в националните си финанси. Държавите от Южна и Източна Европа бяха против орязването на парите. Свиването на бюджета е най-вече за сметка на новия инструмент "Свързана Европа", по който трябва да се финансират трансграничните транспортни, енергийни и информационни магистрали. Българският премиер Бойко Борисов обяви: „Това, което сега и канцлерът Меркел ми каза, и Ромпой, е, че България е страната, която получава най-много”. В проектобюджета са запазени предвидените 260 млн. евро за извеждането на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй” до 2020 г., както и допълнително над 2 млрд. евро за земеделие.

Темата на „Труд” поставя проблема за бездомните кучета, обвързвайки го с предстоящото им преброяване в София тази пролет. Целта е да се провери какво е актуалното състояние на популацията и разпределението й на територията на града. (БТА)