Според проучванията все повече българи правят дарения и се включват в благотворителни каузи, като за миналата година бизнесът и частните лица са отделили за тази цел над 45 млн. лева. Най-много дарения се правят за институциите за деца, за социалните институции, за лечение на хора и за медицинска апаратура. На следващо място идват даренията за образование под формата на стипендии, курсове, учебници и книги, както и даренията за паметници от културно-историческото ни наследство като църкви и манастири, библиотеки. Доколко осъзнат жест е обаче благотворителността в България и защо даряваме основно по празниците? Мит ли е това, че най-много и най-често даряват онези, които имат по-малко?
Празниците са времето на големите кампании, които събират пари за деца-сираци, за болните, за слабите. Донякъде обяснимо в България няма до откриете точна статистика за дарените в подкрепа на различни каузи и лица средства и помощи. Значителна част от даренията минават през неправителствените организации, които са посредници между даряващия и онзи, който ще получи дарението. Има такива, които дават директно на дом, църква, болница или човек в нужда. За поредна година се отбелязва сериозен ръст на SMS-кампаниите, тъй като 60 на сто от българите изразяват готовност да помогнат по този лесен за тях начин с левче. Така с SMS-и у нас са събрани около 10 процента от даренията през 2009 година.
По данни на НАП за миналата 2009 година даренията от физическите лица, отбелязани в техните данъчни декларации, са за близо 2 млн. 740 хиляди лева. От тях почти милион /943 797 лв./ са дадени на неправителствения сектор, вероятно в подкрепа на благотворителни каузи. Внушителна е сумата, дарена от физическите лица за вероизповеданията - половин милион лева. Следват ги даренията за култура /315 419 лв./, за здравни и лечебни заведения /269 329 лв./, за ясли, детски градини, училища и университети /268 598 лв./. 61 622 лв. са дарените от физически лица средства за Фонда за лечение на деца през 2009 г. Неправителствените организации, които се занимават основно с дарителство у нас, отчитат общата сума от около 45 млн. лева, дарени за миналата година, като основното перо от тези пари -
около 70 процента идват от бизнеса.
Зад сухата статистика стоят обаче хиляди човешки съдби, които, както се доказа, могат да бъдат променени дори и с дарение от левче чрез SMS. Как обаче българите приемаме благотворителността, имаме ли предразсъдъци, когато даваме, кой и защо дарява в България?
„Благотворителност има разна и разни в България. Често пъти се приема, че това е някаква суеверна вяра да изкупиш грехове, благодарение на които си станал богат. Нека да не забравяме, че когато заграбиш 10 милиона и дадеш 5000 лева, това не означава, че си благороден", казва проф. Андрей Пантев. Според депутата обаче не бива да подценяваме тази дейност, защото има хора, които са се лишавали, за да дарят нещо. „Трябва да бъдем много селективно внимателни коя благотворителност е порядъчна и коя не е афиширана, театрална, показна. Във всички случаи обаче не можем да упрекнем този, който проявява такова благородство, защото в крайна сметка значителна част от институциите ни, включително и Университетът, са плод и на благотворителна дейност", казва професорът.
И докато за Андрей Пантев проблемът е, че част от благотворителността е лицемерна по своя характер, то за колегата му Ваньо Шарков българинът откликва по-скоро на конкретни призиви за помощ, а липсва дарителството за големи каузи, каквото е съществувало в миналото. „Като че ли сме по-склонни да го правим, когато видим конкретна нужда - когато някой ни призове за помощ и видим, че някъде има болка, конкретен проблем.
Навремето големите българи са дарявали за каузи
- за читалища, за училища. Това като че ли е разликата. Димитър Апостолов Ценов е направил такова дарение, с което допреди няколко години се издържаше Стопанската академия в Свищов", казва Ваньо Шарков.
С истинска кауза се е захванала организацията, с чиято дейност съдбата ме срещна случайно - фондация „Благотворител". От шест години малкия й екип и многото й приятели помагат на децата от социалните домове - най-вече за да намерят пътя си след като напуснат институцията. Започват скромно в началото, разказва координаторът на „Благотворител" Пенка Лазарова: „Стойко Петков беше създал тази организация с приятели-съмишленици като хора, които са решили, че след като получават е хубаво и да дават. Преди шест години видях, че много оскъдна информация има в самите домове за това какво се случва с техните питомци, когато напускат. Решихме, че е изключително смислено да се подкрепят тези млади хора, защото животът им занапред зависи от това какво ще работят. Ако имат добра, прилична работа, те ще устроят живота си, а те самите излизаха без квалификация, част от тях излизаха и без средно образование".
Затова фондацията осигурява курсове за професионална подготовка, кандидатстудентски курсове за онези, които желаят, както и обучение как се кандидатства за работа. Някои избират готварски курсове, други за сервитьори, шофьорски и езикови курсове. Благодарение на курсовете за кандидатстване
вече има десетина студенти, приети през годините.
Фондацията изнася проекта извън София, като подпомага и младежите с квалификация в домовете в Брацигово и Стара Загора. Започват да стимулират и по-малките - със стипендии за добър успех. В стремежа си да обхванат повече домове в страната фондацията започва да създава и поддържа компютърни клубове. Пенка Лазарова разказва: „Започнахме в „П. Р. Славейков" в София. Учредителят предостави компютри, свързахме ги в мрежа и постепенно започнахме да изграждаме клубове. Общо взето, 21 клуба сме подготвили. Не навсякъде ние сме занесли компютрите, на много места бяха дарени, но системният администратор осигурява редовна поддръжка. Това е много сериозно перо. Има клубове в Брацигово, Стара Загора, Пловдив, Якоруда, Велинград, Асеновград. Сега се спряхме на 12-тина клуба, които подкрепяме на този етап. Дай Боже, следващата година да има повече възможности!".
Координаторът на „Благотворител" е оптимист, защото смята, че дарителството започва да излиза от клишето „Да дадем само по празници", а все повече българи осъзнавали, че това са усилия, които трябва да бъдат правени през цялата година. „Доскоро това наистина беше кампанийно - по Коледа и по Великден. Много често в домовете са ни споделяли, че такива количества шоколади получават и портокали, че на децата вече ни им се гледа. А през останалата година няма никой. Но така или иначе нещата започват да се променят", оптимистично констатира Пенка Лазарова.
Питам Ваньо Шарков и Андрей Пантев дали е мит твърдението, че в България даряват повече онези, които имат по-малко. Не е мит, казва Ваньо Шарков и добавя: „Точно тогава, когато нещо ни жегне отвътре, даряват наистина хората, които имат малко". „Навремето имаше един израз
„Да отидеш при беден човек, да те нахрани".
Има такова нещо, което прави благотворителната дейност толкова благородна, че фактически хора с много по-слаби възможности са по-щедри, отколкото богатите", казва проф. Андрей Пантев. И добавя, че не бива обаче да се говори пренебрежително за даващите, макар че лично той повече уважавал онези, които имат малко, но дават много. „За децата на отец Иван например трябва да даваме докато ни заболи", добавя професорът.
Според Пенка Лазарова хората, които имат по-малко, са по-съпричастни, защото знаят какво е да нямаш. С уговорката, че не бива всички да бъдат слагани под общ знаменател тя добави, че хората с много пари може би не са наясно какво е за някой да му се помогне с 5 лева или с един жест. „За нас няма значение, каква е сумата, която се дарява - за нас е важна енергията, която се влага", казва координаторът на „Благотворител". И допълва, че е чудесно, ако човек реши да отделя пет лева месечно от заплатата си. „Това са 60 лева на година или стипендия и половина, защото 50 лева е стипендията, която даваме за успех на децата. Ние измерваме всичко със стипендии и курсове - такива са ни мерните единици", казва Пенка Лазарова.
В България няма закон за дарителството - така всяка благородна инициатива сама трябва да гарантира прозрачността при харченето на парите от една страна, което подхранва и съмненията. А от друга страна - хората често поради липсата на разписан ред не са наясно къде и как да даряват.
Понякога в България не е лесно и да дадеш,
обяснява Пенка Лазарова. И допълва: „Виждаме много хора, които имат желание да помагат, но понеже не е утвърден регламентът как това да се случва, те не успяват да дадат своя труд, където биха искали. Достъпът до домовете за деца е по-труден. Много често идват хора и ни казват: „Да ви донесем дрехи, искаме да ги дадем в домове, но те не ги искат". Искат ние да бъдем посредник", разказва още тя.
Въпреки, че чистотата и благородството на дарителската дейност не могат да се поместят в законови норми, има гласове в подкрепа на приемането на подобен закон у нас. Според фондация „Благотворител" той вероятно би регламентирал детайлите, но основното за Пенка Лазарова е да бъде създаден фонд, от който организации като нейната да могат да взимат заеми, за да участват в по-големи проекти. Тъй като те нямат собствен ресурс или сериозно имущество, което да ипотекират.
Отново с призива да сме съпричастни не само по Коледа Пенка Лазарова пожела: „Чудесно би било да се сещаме за тези, които нямат. А тези, които нямат пък да имат повече надежда в тези, които биха могли да им помогнат! Изобщо, да сме съпричастни, да сме съмишленици и да се подкрепяме - това са страхотни неща!"
