Димитър Цанчев, говорител на външно министерство
Какво научиха българските посланици на срещата с министъра си в София? Научиха, че Македония води антибългарска пропаганда, ако сложим пред скоби основната новина от седмицата, от тази среща.
Аз мисля, че нашите посланици, които за първи път от 2000 година се събират в толкова разширен състав, имаха възможност да чуят не само министър Калфин, но да чуят и други представители на министерството. Те имаха срещи с всички заместник-министри по отделните ресори, с министри от други министерства, които имат пряко отношение към дейността на българските дипломатически и консулски представителства, това са Министерство на отбраната, Министерство на икономиката и енергетиката, труда и социалната политика, културата. Освен това имаха възможност да обменят становища, мнения и възгледи по различни важни въпроси на нашата външна политика и на функционирането на българската дипломатическа служба. По въпроса за Македония. Аз не мисля, че от присъствалите на откриването на посланическата среща имаше някой, който да е останал с впечатление, че България има проблем с Македония. На практика това, което се случи на това първо заседание на посланическата конференция, беше, че министър Калфин, говорейки за присъединяването на България към Европейския съюз, за политиката на България към страните от Югоизточна Европа, сподели, че България подкрепя Македония в нейната евроатлантическа интеграция, но тази подкрепа не е безусловна и тя е обвързана с нормалното изискване да няма агресия към българската нация и история. Това бяха неговите думи.
От какво са провокирани тези думи? Коя точно антибългарска пропаганда предизвика точно в този момент господин Калфин да каже тези думи? Явно нещо е възмутило българската дипломация.
Не мисля, че трябва да търсим анализа... трябва да изхождаме в анализа на това, което е казал министър Калфин, от тази гледна точка.
Тоест не е нещо конкретно, а те са ни дразнили непрекъснато.
По-скоро тогава, когато България има броени месеци до предстоящото си присъединяване в Европейския съюз, при едно поредно уточняване на нашите позиции се засяга българската позиция по отношение на една наша съседна държава, с която ни свързват добросъседски отношения. Тази позиция не мисля, че е изненада. Аз не мисля, че това, което каза министър Калфин, трябва да изненадва някого, защото отношенията между нашите две държави се градят върху декларацияте от 1999 година.
И там пише впрочем, че няма да си правим взаимна антипропаганда.
Точно така. В тази декларация има. . .
А те правят ли анти, а те правят ли пропаганда срещу България?
Аз не бих се ангажирал в момента да правя оценки и да правя, така, квалификации на македонската политика. За нас, за нас. . .
А как се сети господин Калфин точно в тоя момент да постави този въпрос? Значи едното би прозвучало като самодейност, господин Цанчев. Другото е един дълбоко премислен ход. Бихте ли обяснили защо?
Мисля, че времето на самодейността във външната политика като че ли вече, слава богу, е далеч зад нас. Тук не става дума за някакъв импровизиран, случаен или недообмислен ход. Пак казвам, на прага на европейското си членство България съвсем ясно заявява какви са нейните позиции. Тези позиции не са изненада, защото те са базирани върху тази декларация, върху която въобще се градят отношенията между нашите две държави. Няма спор, че това е фундаментът, върху който ние стъпваме. В тази декларация съвсем ясно са поели ангажименти двете държави, че те няма да водят пропаганда една срещу друга, че няма да имат претенции или пък опити за намеса във вътрешните работи на една друга държава. Не мисля, че припомнянето на тази декларация и на основни нейни елементи би трябвало да се възприема непременно като извънредно събитие.
Е, понеже ние имаме декларации с много други държави, пък на тая посланическа среща не сме им припомняли нещо. Но както и да е. ОМО "Илинден" да не би пък да е причината, след като вчера външният министър Ивайло Калфин казва, че директорът на Културния център на Македония в София бил избран в ръководството на ОМО "Илинден". Стефан Влахов Мицов се казва въпросният директор. Той веднага яростно отрича. Сега този Мицов член ли е на ОМО "Илинден"? Участва ли, по-големият въпрос е участва ли македонската държава със свои държавни служители в българската политика?
Аз мисля, че това е големият въпрос - дали е редно и допустимо във всяка една уважаваща себе си държава, платен служител на чужда дипломатическа мисия да бъде избиран в ръководството на политически партии в тази приемаща държава.
Все едно Михо Михов, нашият посланик, да го направим член на ръководството на партията на българите в Македония.
Примерно, аз мисля, че това би било повод за реакция съвсем сходна с тази, която...
Ама сега този Мицов ние проверихме ли го? Член ли е той на ръководството или не, щото пък можем да станем смешни, той сега каже - няма такова нещо.
Мисля, че... пак ви казвам, мисля, че няма място тука за импровизация и че не сме свидетели на необмислени ходове.
Тоест Мицов е член на ръководството на ОМО "Илинден".
Не искам да коментирам партийното положение на Мицов. Важен е принципният въпрос. Не може платен служител на посолство на чужда държава да участва в ръководството на български политически партии и движения.
Какво друго научиха посланиците. Ако вярваме на вестниците, научиха, че трябва да хвалят тройната коалиция, от премиера Станишев.
Това е интерпретация на вестниците. Аз мисля, че тя се получи в резултат на обстоятелството, че тогава, когато премиерът произнесе своята реч пред посланиците, журналистите трябваше да напуснат залата точно когато той свърши тази част от изказването си. Тя беше посветена на това каква е политическата обстановка в България, какви са приоритетите на сегашното правителство във връзка с евроинтеграцията. Междувпрочем. . .
Ама той им казал на посланиците да хвалят тройната коалиция. Аз го четох това. Или не го каза? Казал, че трябва да се казва какво огромно достижение е на България тая тройна коалиция.
Ами аз мисля, че неговото изказване е достъпно, така че всеки може да направи анализ какво точно той им е казал. Между другото той отдели достатъчно място в речта си на икономическото развитие на България, на обстоятелството, че България в момента е една от държавите в Югоизточна Европа с най-стабилни и бързи темпове на икономическо развитие, което според него дава достатъчно основание на нашите посланици да имат едно високо самочувствие при присъединяването ни в Европейския съюз.
Вие сте един много опитен дипломат и познавате и европейската дипломатическа практика. Сега редно ли е, примерно, Джордж Буш да каже на посланиците - идете и хвалете това, че аз станах президент и Републиканската партия спечели изборите, или кой, Ангела Меркел, примерно, да каже - вашата задача е да популяризирате коалицията ми с левицата като голям успех на Германия. Такъв партиен подход към дипломацията приет ли е в световната демократична практика?
Световната демократична и дипломатическа практика познава много и различни подходи. Има, разбира се, държави, където политическият елемент и политическия момент в дипломацията е силно застъпен.
Например, Куба вероятно, да, нали, там трябва да се хвали
Например в Куба, например. . .
Но трябва ли в България да се хвали Сергей Станишев?
Примерно в Съединените щати, където част от посланиците и от висшия ешелон в Държавния департамент се подменя след избирането на нов президент. Аз не бих се наел, пак ви казвам, да влизам в детайли и да правя анализи на изказването на премиера Станишев пред посланиците. Според мен, ако това изказване е възприето в контекст такъв, че тази управляваща коалиция в момента има за основна задача да работи за присъединяването на България към Европейския съюз от 1 януари 2007 година, в това няма нищо тревожно. Ако в това изказване някъде е прозвучала задача непременно да се хвали това правителство, вероятно това би трябвало по-внимателно да се анализира в какъв контекст е казано.
Друго, което излиза от вестниците, че са разбрали българските дипломати, е, че даже да си в отпуска, трябва да ходиш на работа и че даже да си посланик на България в една държава, чийто министър-председател по същото време е гост на България, ти няма да ходиш задно с този министър-председател. Разбира се, се сещате, става дума за Никола Филчев, който нали беше в отпуска този човек по много належащ въпрос. И сега излиза, че не му е толкова належащ въпросът, щом може да отделя толкова време да стои мирно, тихо и мълчейки на последния ред в голямата зала на срещата с дипломатите? Той в отпуска ли е? Защо го тормозите да идва по време на отпуска на тия срещи?
Както би казал един ваш колега от друга електронна медия - погрешен анализ. Всички български посланици, които участваха в това посланическо съвещание, имаха указание да съчетаят отпуската си с провеждането на съвещанието. Така че. . .
Трябва да се пестят средства от пътувания.
. . . да се пестят средства от пътувания. Така че всички те, бидейки в отпуска, участваха на това съвещание. Що се отнася до присъствието на господин Филчев като член на делегацията от българска страна, участваща в разговорите с казахстанския премиер, господин Филчев все още не е връчил акредитивните си писма. Следователно той все още официално не е встъпил във функциите си на посланик по отношение на приемащата държава Казахстан.
Той дойде ли на летището да посрещне... Знаете ли, аз може би разсъждавам наивно така, но ако аз съм, примерно, посланик на България в една държава, даже да съм отпуск, да не съм си връчил там писмата, да не е извървяна процедурата, като гражданин бих отишъл да посрещна премиера на тази държава, при положение, че той не идва и всяка седмица в България. В смисъл, бих проявявал някакъв елемент на активност, на интерес към това, което върша. Все пак това е отговорно нещо, да си посланик в една от най-големите държави на света, каквато е Казахстан.
Разбира се, че е отговорно нещо. Пак казвам, той все още не е връчил акредитивните си писма. Колкото до неговия интерес като гражданин, който по някаква причина е бил или ще бъде свързан с отношенията между България и Казахстан, аз мисля, че вие сте прекалено претенциозен в изискванията си към тези хора. Това означава, че вие със същата настойчивост бихте поискали г-жа Христина Петрова, предшественичка на г-н Филчев, като ръководител на мисията също да бъде сред посрещачите на летището, което се съмнявам, че е било така.
Г-н Филчев въобще видя ли го този премиер, казахския?
Г-н Филчев до момента, до който не връчи акредитивни писма в Казахстан, все още не е встъпил във функциите си.
Да ви питам, а ще го види ли изобщо? Има ли настроения в Министерство на външните работи да се тръгне към едно професионално предложение, което да се опита да промени политическото решение за назначаването на г-н Филчев. Тези думи на г-н Калфин, изказвани вече седмици подред, всеки път, той понеже винаги като се появи вече си върви с Филчев като тема, критичните думи на г-н Калфин по отношение на г-н Филчев могат ли да бъдат възприемани като една стъпка към професионален подход към темата, а не политически?
Според мен съвсем естествено е, че професионалният подход и критичният подход към дейността както на г-н Филчев, така и на всеки един български посланик, е това, което доминира в подхода на министъра. Що се отнася до вашето наблюдение, че той някак си върви с темата "Филчев", повярвайте, това не е най-ласкателният елемент от кариерата на Ивайло Калфин като министър. За него не е изключително удоволствие това, което става.
Либия, българската реакция на новините от тази седмица, които можем да групираме около думите на Осман Бизанти, че либийският съд изобщо няма обвинителен акт, по който да работи и да се произнесе, недопускане на исканите експертизи, на които България толкова много залагаше, и на проблемите със свидетелите, които се оказва, ако вярно съм разбрал, че по либийското право трябва да бъдат задължени от прокурора да се явят пред съда и това усложнява задачата да бъдат докарани тези свидетели, за да свидетелстват пред съда .
Ето, дори и в Либия свидетелите не винаги могат да лесно да бъдат докарани пред съда.
Интересно дали ги пращат и за посланици?
Това може да се провери. Либия, действително до момента обвинителният акт по това дело, започнал преди 5 заседания, все още не е прочетен в неговата цялост. Той не е представен на българската защита в писмен вид. Това е един елемент от цялостния ход на делото, с който нашата защита и българските адвокати, и адвокат Бизанти са наясно. Вие сам знаете, че неспазването на определени изисквания от процесуална гледна точка е основание след това делото или решенията на съда по това дело да бъдат атакувани. За нас неявяването на свидетелите, отказа на съда да допусне поисканите отбългарската страна нова медицинска експертиза и други доказателства, има свидетелски показания, които биха допринесли за изясняване на медицинската страна на този случай, намалява шансовете на този съд да направи вярна и обективна преценка за истината по това дело, каква е истината за заразяването. Вие знаете, че на 25 декември миналата година Върховният съд на Либия отмени изцяло присъдите, произнесени от по-долна инстанция, именно с аргумента, че са допуснати сериозни процесуални нарушения и че не са взети предвид всички аргументи, представени по делото. Според нас спазването на процесуалните изисквания и даването на защитата на възможност да представи всички доказателства по делото, са гаранции за това, че по него ще бъде произнесена една справедлива присъда, която според нас би трябвало да потвърди невинността на българските медици. Ние смятаме, че допускането на медицинска експертиза още веднъж ще покаже това, в което ние сме убедени, че българските медици нямат отношение към заразяването на либийските деца с вируса на СПИН, че те не са го направили умишлено и че не носят отговорност за тази човешка трагедия, сполетяла 400 деца и техните семейства.
Протакането на процеса, отлагането твърде често, поражда и съмнения за това, че текат успоредни разговори извън рамките, за които вие говорите, а именно изясняване на истината като основание за произнасяне на присъдата. Като говорител на Министерство на външните работи можете ли категорично да кажете, че България няма договорки с Либия относно външния й дълг, че не са подписвани споразумения с Либия, които да водят до опрощаване, разсрочване или по какъвто и да е начин намаляване на тези задължения, и макар и без формално те да бъдат обвързвани със случая с медиците, този външен дълг да бъде използван като инструмент от страна на Либия срещу България.
Най-напред, точно това дело според мен няма основания да бъде критикувано от гледна точка на бързината, с която то се развива. Това може би от всичките съдебни дела, те са, напрягам паметта си в момента да си припомня, може би три, пред Народния съд, първо гледане на първа инстанция пред Наказателния съд, Върховен съд обжалване, това дело сега тече най-бързо и най-стегнато по отношение на времевите срокове. Що се отнася до задкулисните договорки, това имахте предвид, мога да ви уверя, че няма такива. България ясно е заявила своята позиция, че тя не приема обвиненията срещу нейните граждани, че България няма да се съгласи на плащане на компенсации. България ще участва в международния фонд, един от създателите на който е самата тя, Международният фонд за подпомагане на семействата от Бенгази.
Бихте ли продължили изречението - и България ще продължи да настоява за получаване на своя дълг от Либия.
По отношение на дълга, който Либия има към България, водещо министерство е Министерство на финансите. Аз нямам впечатление, че до момента там е извършена някаква подготовка за сделка или за някакъв друг вид разпореждане с дълга. Поне за момента няма такова решение.
Какви пари ще дадат дубайците за това, че държаха българите толкова месеци?
Това тепърва предстои да се види, дали въобще...
Затворени без вина.
Дали въобще дубайските власти ще уважат исковете, които, както разбирам, петимата българи имат желание...
А България, като държава ще съдейства ли?
Българската държава би могла да съдейства с изясняване на местното законодателство и условията, при които тези български граждани могат да предявят своите искове?
Не, аз съм виждал, много посланици са ми гостували, г-н Цанчев, и те идват, и казват, примерно, американският посланик остро поставя въпроса за една частна американска или българска даже фирма с американски инвестиции, която иска да придобие киноцентъра. И той казва, че ходи по ведомства и поставя този въпрос. Ще ходят ли българските посланици, българският посланик, български представители по ведомствата в Дубай да изразяват категорична позиция, че искат компенсация за българите?
Въпросът за участие...
Защото може и без съд да стане тази работа, нали, с компенсациите?
Не смятам, че може да стане без съд.
Защо да не стане, като отиваш при дубайците, им казваш, значи така и така, нека не се съдим, нека се разберем. Съдът не е задължителен.
Практиката почти навсякъде в действащите юридически системи по света е, че компенсации от държавата за неправомерно задържане, каквито разбирам, че са претенциите на нашите сънародници, че компенсации от такъв характер се плащат след съдебно решение. Така, че би трябвало те да предявят претенциите си към съответните дубайски власти за това, че са били задържани неправомерно, и компетентният съд да осъди, имало ли е наистина такова неправомерно задържане и какви евентуално компенсации се дължат. Участието на българска фирма с американско участие в приватизацията на дадено българско предприятие е проблем от съвсем друг характер. Той няма много общо с правосъдната система.
Тоест, според вас американските власти не биха реагирали, ако няколко месеца, или повече даже, държим задържани американски граждани и после кажем, сбъркали сме и ги пуснем. И според вас американските власти ще кажат, значи, американците да си се съдят в Софийски районен съд, три инстанции дело и дума няма да обели никой.
Вие бихте ли приели за нормално, ако посланик на чужда държава дойде и се опита да окаже пряко въздействие върху българския съд, независимо по какъв проблем, пряко въздействие върху съда.
Аз ви казвам, че дело няма, г-н Цанчев, не е задължително да е дело. Може да се опитате извън дело, да не се стига до там. Да се обясни на дубайците, така и така.
По какъв начин?
Идете да ги питате какво мислят те? Да не се стига, защо пращате веднага на съд нашите сънародници?
Защото нормалният начин за търсене на компенсации парични, каквито вие имате предвид, от една държава, е когато те бъдат присъдени от съда.
Тоест, задължителна, разбирам, тезата ви е, че трябва да се мине в Дубай през съд?
Това е моето разбиране, да.
Добре, благодаря ви, г-н Цанчев. Все пак, като чухте всички тези неща, с едно изречение можете ли да формулирате според вас истинското послание на срещата на Ивайло Калфин с българските посланици, като изключим, че и Филчев участва на тази среща, македонското послание или приказките на Станишев за тройната коалиция, които бяха чути от българските медии и българските граждани, кое е за вас най-важното послание?
За мен най-важното послание е, че българските посланици и ръководители на дипломатически и консулски мисии по света трябва достойно да представляват страната ни и енергично, и ефективно да защитават правата и интересите на българските граждани. Това е може би най-синтезираното нещо, което всеки един посланик трябва да носи в себе си, па макар и без тази среща.
