Партията и парламентарната група на НДСВ намаляха. Не е неочаквано. Още през 2005 г. НДСВ се намираше в трудна ситуация. Неучастието в правителството ги пускаше на една писта с ОДС, ДСБ и т.н., които все още не могат да си докажат кой е по-опозиция. Участието във властта, което безспорно е много по-добро за всяка партия, за да постига тя целите си, носи риска от обезличаване и поемане на чужда вина. Безспорно е, че програмата на НДСВ се изпълнява в максимална степен, разбира се при неизбежните компромиси на коалиционното правителство. Странното е, че това всъщност няма значение. Защото много министри и депутати от НДСВ или се криеха зад чужд гръб, когато трябваше на поемат своята отговорност за трудни решения, или се надпреварваха да обвиняват своите коалиционни партньори, в отчаяните опити да си намерят собствената идентификация.
Избирателите също не се вълнуват, че първоначално заявяваните програми се изпълняват. Надали всички те са фатално заразени от либералните идеи на партията, която са избрали. Точно толкова, колкото се вълнува от либералните идеи средностатистическият избирател на ДПС. Липсата на идеология в политиката обаче на практика я обезсмисля и я заменя с лични, корпоративни или друг вид непартийни интереси. Тогава пред избирателите не се излиза с принципи, а с мускули и сметки, които могат да се платят за кампанията.
За какво точно са бунтовете в НДСВ? За политическо влияние в партията и извън нея, заради заемане на постове, за измиване на гузна съвест, когато жадно се гледа към новата политическа звезда - ГЕРБ. Не и за политика. Смешни са обясненията “ние сме десни и не можем да правим коалиция с леви”. Ами тогава ходете при десните - сега ли се сетихте, че не обичате левицата? След две и половина години във властта и когато следващите парламентарни избори са вече на хоризонта. Омръзна ми да слушам, че НДСВ се жертвало да управлява, за да вкара ум в главата на по принцип безумната левица, за да я спира от глупости и да осигури влизането на страната в ЕС.
Истината е, че НСДВ не е толкова уникално. Ако го извадим от уравнението на тройната коалиция и го заменим с друга партия, резултатът ще си остане точно същия. В това правителство не НДСВ е определящ фактор, а самата коалиционна култура. Умението да осъзнаваш, че светът не се върти само около теб, че трябва да се съобразяваш с другите и да ги приемаш за равностойни и равноправни. Подобно коалиционно правителство има своите плюсове и своите минуси, но така поискаха избирателите.
Сега от НДСВ бягат. Но не и от парламента. Бягат не заради отстояването на политика и на принципи, не заради сила, а заради слабост. Този процес ще продължи вероятно и през следващите месеци. В него ще участват основно хора, които не могат да си представят, че след шеметната си политическа кариера, ще трябва да се върнат на своите обикновени допарламентарни места. Приказката свърши и вече могат да изхвърлят книгата. През 2008 г. ще наблюдаваме нови парламентарни групи, ще се разменят влажни погледи с опозицията, а най-много въздишки и напъни ще има за вниманието на ГЕРБ. Ама разбира се, те винаги са изповядвали еднакви ценности, добре, че вече го осъзнаха. Да са живи и здрави!
Източник: http://www.kalfin.eu
