Десет дни след началото на протестите в страната и четири месеца преди редовните парламентарни избори премиерът Бойко Борисов подаде оставка. Със стъпката си той изненада както депутатите в парламента, които се готвеха да гласуват кадрови и структури промени в кабинета, така и собствените си министри. Какво следва от тук нататък, кой ще управлява страната, към експертен или служебен кабинет вървим или на дневен ред са предсрочни избори?
Връщаме лентата 10 дни назад
На 10 февруари в 15 града в страната хората излязоха на протест под надслов „Да запалим монополите" заради високите сметки за ток и парно.
Както тогава, така и през следващите дни протестите се организираха през социалната мрежа в интернет. Организаторите настоятелно се разграничиха от всякаква партии и не допуснаха намесата им.
Така след всекидневни протести в цялата страна се стигна до миналата неделя, когато над 100 000 души излязоха в 35 града в страната с искане правителството да подаде оставка. Това са най-масовите демонстрации от времето на Виденовата зима преди 16 години. Протестиращи нарекоха бунта "начало на Българската пролет".
Въпреки очакванията в неделя премиерът Бойко Борисов запази мълчание и проговори за случващото се в страната във вторник. Междувременно в понеделник финансовият министър Симеон Дянков подаде оставка. И въпреки че през 2010 година премиерът каза: „Освобождаването на един или друг министър за мен не е проблем, с освобождаването на един финансов министър все едно пада цяло правителство. Това е сигналът към външните пазари и всички, които се занимават с финанси".
А през 2011 година каза:
„Аз повтарям, целта ми не е нито да съм премиер, нито могат да ни уплашат с това, че ще ни искат оставката. Изобщо да не си мислят, че с протест ще ме плашат. Давам си оставката на другия ден".
И въпреки тези заявки на деветия ден от протестите премиерът заяви, че няма да подаде оставка:
„Аз искам само да напомня на Станишев и Доган, че пътят, по-който са тръгнали да използват недоволството на хората, много зла шега ще им изиграе в бъдеще. Навсякъде революцията е изяла децата си. За нас е по-изгодно да подадем оставка, но ако направим това, последиците ще бъдат катастрофални. В събота бях в една телевизия, в събота вечер бяха в Македония, неделя е почивен ден - играх футбол, днес е вторник".
Вечерните протести не закъсняха и докато докато в центъра на столицата се отбелязваха 140-годишнината от обесването Васил Левски, протестиращите отново скандираха „Оставка". И се стигна до кървави сблъсъци между полицията и протестиращите.
Така се стигна до сутринта, в която парламентът трябваше да гласува персонални и структурни промени в кабинета, с които за вицепремиер да бъде избрана Лиляна Павлова, а за финансов министър - Томислав Дончев. Премиерът пристигна с целия кабинет и направи изказване, което свари неподготвени, както депутатите така и министрите.
„Не мога да гледам окървавен Орлов мост, всяка капчица кръв за нас е петно. Аз не мога да гледам парламент, обграден с ограда. Властта нито ни е цел, нито имаме изгода от нея, ако трябва да се пазим от хората. Държавата има нужда от нов кредит на доверие, хората да определят как ще се управлява от тук нататък. По надлежния ред ще депозирам оставката на кабинета, надявам се по съответната технология тя да бъде приета. Желая ви лек ден".
Какво следва от тук нататък - преди да се стигне до предсрочни избори, трябва да бъдат извървени доста стъпки. Бившият председател на конституционния съд Неделчо Беронов коментира, че предсрочните избори са най-вероятният сценарий:
„След като се консултира с всички парламентарни групи, президентът предлага на най-голямата партия да посочи човек, на когото да възложи да състави правителство в 7-дневен срок. Ако той не се справи в този срок, той отпада. Тогава на втората по големина партия пак в същия срок президентът предлага същите задачи. Ако и там не се стигне до съставяне на правителство, одобрено от Министерски съвет, тогава вече президентът има правото да си избере една от останалите партии, не непременно третата, на която да възложи да състави правителство. Ако и третият опит излезе несполучлив, президентът разпуска Народното събрание и с указа, с който го разпуска, веднага насрочва избори за ново НС, назначава служебно правителство за този интервал от време и изборите за ново НС трябва да бъдат проведени не по-късно от два месеца от прекратяване на правомощията на предходното. Докато започне работа новото правителство, старото изпълнява функциите, тъй като държавата не може да остане без ръководство".
Възникна още един казус - дали след като има едно вакантно място от квотата на парламента в Конституционния съд, той може да заседава, ако се стигне до обжалване на изборите. По-късно през деня председателят на правната комисия Искра Фидосова коментира, че в петък депутатите спешно ще гласуват единствения кандидат за поста - Гроздан Илиев, издигнат от ГЕРБ. Според Беронов обаче няма как да се стигне до блокиране на работата на Конституционния съд:
„Конституцията и законът за Конституционния съд изрично са предвидили, че съдът може да заседава, когато има кворум от 2/3, т. е. осем души, защото са 12".
След 1989 година страната два пъти е имала служебно правителство - през 1994 година със служебен премиер Ренета Инджова и пре1997 година, когато служебният кабинет беше оглавяван от Стефан Софиянски. Сега сме на път за трети път в новата история на България да се стигне до това.
