Пазарно време е. Всичко е стока – зависи само от търсенето и предлагането. А сега е точно периодът на пазара, подготвящ Варна за зимата. Есенният пазар.
Идете по разните сергии, наплодили се като зайци из града, и ще видите. Купува народът, като че идва най-малкото ледниковият период. Резерви, които напролет усещаме по миризмата къде са изхвърлени неупотребени. Запас, ще знаете, за всеки случай.
А по магазините е пълно с готови консервирани храни. Качествени, разнообразни, наши и вносни. Каквото ти душа поиска. И джобът позволи.
Точно този джоб регулира есенния пазар и зимната подготовка. Ами, казват хората, по-евтиничко е. Въпреки изчисленията на специалистите, че излиза в пъти по-скъпо. Но българинът си знае – я една домашна лютеничка, я една туршийка, я накълцай зеленцето… И тогава вече зимният живот е живот. Рахат. Ориенталски.
Скъп рахат, изглеждащ по-евтино само на лаиците. Защото в цената на купената готова стока влизат консумативи, труд, превоз. Намалени с определен процент, защото се изготвят общо, в големи количества.
Докато домашното производство не включва някои ценообразуващи компоненти.
И на първо място трудът. Е, добре – как ще претендираме за по-високи плащания, когато сами не ценим труда си? Безплатен ни излизал, казват апологетите на гъзовиренето около врящата тава с мармелад или лютика. Безплатен, защото не го ценим.
Или защото квалификацията ни е такава, че по-добре манджи да въртим, вместо работа да свършим, пари да изкараме, по-евтино и често по-хубаво нещо да купим.
Не, не си уважава българинът труда, нито себе си. Не цени и времето си. Та за тези часове щеше да понаучи още нещо, да се специализира, да схване къде какво се търси, пък да заеме пазарната ниша…Но ние едно си знаем – едно си баем.
Лятос бащата на мой приятел му звънял от съседно село. Да отиде, дини да натовари, да си хапнат. Много били. А той се чуди как баща си да не обиди.
Защото точно под прозореца му още стои камион с последните плодове земни. И евтини, и на място. Ще отида, вика, често си ходим, но защо да мъкна дини с колата? Цяло лято му се карал защо по тоя пек се мъкне, защо не седне да си отдъхне.
Вярно, пенсионери – работа им е необходима, и те искат нужни да се чувстват, но каква е ползата? Пазарната, не човешката?
Време е да разберем – живеем в пазар. И трябва да намерим разпределението на силите и възможностите си.
Тоест, да инвестираме перспективно, с цел печалба. В която влиза и свободното време. Та нали сега по свободното време се определя богатството на човек?
А то зависи от интелекта и манталитета. Но щом някому се харесва да бърка с лъжица в тенджерата, щом се залъгва колко е спечелил с това, щом състезанието между комшийките Марина и Димитрина е според броя затворени буркани – ами да си губят времето.
Докато разберат, че то е изтекло като туршия от спукан буркан. И се усетят как яко си клечим в Ориента, превръщайки едното ядене във важна културна черта.
Авторът е блогър в Log.bg
Още материали от същия автор четете на genekday.log.bg
